Пъстра есен се стича по планинската пътека!
Дъх на бор и ромон на река.
Лек полъх разрошва листата в есенен танц.
Една птичка ръси вълшебни ноти, които кацат по душата.
Слънцето е като топка злато.
Абсолютен планински катарзис.
С мъжа ми крачим по шумата от паднали листа към Алекови водопади. Така да ни отива есента...
Пред нас вървят две семейства с деца. Най-малкото, около 4-годишно, изостава от групата. И изведнъж майката се обръща към детето - "Хайде, по-бързо. Че ако изоставаш, ще те вземат ей тези баба и дядо зад нас!"
Егати, усмивката ми замръзна връз едно върбово клонче....
Ама кво ми роши косата тоя глупав вятър?!
И кво се е разкрещяла тая пуста птица?!
И слънцето така жестоко ми ослепява очите!
Изобщо, скапан есенен ден...!
октомври 2022
