Quantcast
Viewing all 302 articles
Browse latest View live

Как никога няма да ги стигнем нито швейцарците, нито хамериканците........

Image may be NSFW.
Clik here to view.
STEIN AM RHEIN, ШВЕЙЦАРИЯ

Image may be NSFW.
Clik here to view.
ЦЮРИХ, ШВЕЙЦАРИЯ
Image may be NSFW.
Clik here to view.
ЛАГО МАДЖОРЕ, ИТАЛИЯ
Кацаме на летището в София от Цюрих. Прибираме се от едно пътуване до Швейцария и Италия - вълнуваща Алпийска  природа, красиви и колоритни острови на лаго Маджоре, безброй  изумрудено зелени  езера, прекрасни и подредени Швейцарски градове, най-големия водопад в Европа, докосване до бита на различни хора и култури,   и най- хубавото е, че  всичко това е споделено с нашето голямо момиче Станимира, която е стажант-архитект в Цюрих......
Image may be NSFW.
Clik here to view.
БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ,  ЛАГО МАДЖОРЕ, ИТАЛИЯ

Преливаме от любов, преливаме от  разнообразни емоции и впечатления, преливаме от натрупани спомени, преливаме /хи-хи/  и от качени  килограми от излапаните вурсчета........

Image may be NSFW.
Clik here to view.
ЛЮЦЕРН, ШВЕЙЦАРИЯ
Наближаваме с таксито до нашата улица,  прясно измита от дъжда, с блеснал асфалт - продукт на  дружните усилия на всички комшии, не на общината...Цялата ми порта е обгърната от яркочервен трендафил , пред нея, на улицата, си имам грижливо подреден плочник с нацъфтели наоколо цветенца, и висока кашпа с ухаещ здравец....ето, това е моята Швейцария! Слизаме от таксито ....пред самата порта, пред самия вход на моя sweet, sweet home, върху грижливо подредения ми плочник, ме посреща купчина кучешки лайна. От милите кучета, на моите мили съседи, които ги разхождат гордо  по улицата и не ги побутват дори, когато си избират входа на моя дом за нужник.....Обидно ми е! И унизително.....

Българите сме  малък, но много прост народ! И май си заслужаваме и съдбата, и управниците.....
Image may be NSFW.
Clik here to view.
ЕЗЕРОТО В ЦЮРИХ, ШВЕЙЦАРИЯ
Image may be NSFW.
Clik here to view.
БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ, ЛАГО МАДЖОРЕ, ИТАЛИЯ


ЧИНКУЕ ТЕРРЕ / CINQUE TERRE / - красивия цветен гоблен на Лигурия, Италия

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вернаца
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Манарола

Бре-е-е-е, тъкмо бях кахърна,
 че вече не мога да се влюбвам, 
щото да ти пърха сърчицето, 
пронизано от любовни трели си е готино нещо, нали?....
И...  преди има-няма  година, 
както си живеех споко  в постния семеен бульон и-и-и....
 опалянка..,
  затънах до гуша в разтърсващ любовен роман. 
Един слънчев ден, с нищо необещаващ бурни гръмотевични влюбвания,
 се появи  една миниатюрна снимчица в клюкарника, наречен ФБ и аз имидиатли,
 ама от пръв поглед, се влюбих до уши! 
Оле... искам го беее, 
искам и аз да го опозная така по-отблизо, дет се вика, 
да  се порадвам на живописните  му извивки, о - yes!...,
да се изгубя в прегръдката му, о - да,
да усетя пулсиращото му сърце, Oh my God!...., 
 да се опиянявам от красивия му колорит, о-yes!,
 да се докосна до ъ-ъ... чара му, бе!  ....
искам го, искам го !...  
О,  боже - ама вие кво си помислихте....
че съм някоя еротоманка на средна възраст, 
неееее.... 
това не беше някой снажен левент....
отдавна ми е  минал мерака по таквиз субекти....
а и с моя благоверен си живеем дружно и щастливо!  
Снимката беше на красиви цветни къщурки, 
накацали по стръмни баири, 
а наоколо безбрежно синьо море,  
и рошав розов залез, 
и нереално тюркоазено небе, 
захлупило тоз бонбонен пейзаж........:

Image may be NSFW.
Clik here to view.
снимката от ФБ  с  неизвестне автор

....обаче обекта на моя плам нямаше име, просто снимка! 
Еха, "огън  от любов, най-красивия пожар"... изпепели ме, ви казвам, 
 затерзах се аз къде ще да е туй място,
 снимката беше тъй силно напудрена и гримирана, 
а аз исках да го видя натюрлих, 
без грим, без компютърна намеса,
в истинския  му вид.....
и не щеш ли, след време - отново мернах подобна снимка, 
но този път вече обекта си имаше   име - 
ЧИНКУЕ ТЕРРЕ / CINQUE TERRE /....
Аууу, ама то и името му красиво, бе!
Ей, пощръклях, ви казвам,  полудях да тършувам  из нета, 
да разбера къде аджеба се намира - 
ама разбира се, как къде - в Италия.....
и как се стига до там, и бла-бла подробности...

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре

Пътуването ни до  Тоскана
 /моите пътеписи за ТОСКАНА -прочетете ТУК
беше  добър повод  да се отклоним малко и да посетим и Чинкуе Терре. Първа среща - всичко прочетено и видяно беше вярно...

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре

Магически места с неподправена красота,
естествено пресечена от скалите крайбрежна ивица,
къщи с пастелни цветове,
които драматично се отразяват в синьо-зелените води на Лигурийско море,
пищна и ефектна природна картина със Средиземноморски почерк.....
Тук трите елемента
земя, вода и въздух,
 съжителстват в идеална хармония,
създавайки един уникален поглед към света и
едни от най-очарователните пейзажи на Италия.

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре
Чикуе Терре / буквално - петте земи/ е национален парк и група от 5 села -Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтероссо ал Маре, които са включени в Световното наследство на ЮНЕСКО от 1997 г., заради запазеният им автентичен вид и красива природа. Те се намират в област Лигурия и са част от " Италианската Ривиера". Ландшафта е разкошно съчетание между море и планина, защото планинските масиви наоколо са част от Апенините, или както ги наричат италианците ALPI  APUANE.
По всички сайтове препоръчваха да не се пътува до там с кола, защото пътят бил ужасно труден, виещ се по скалите над бурното море, а и в повечето села не може да се влезе с кола. Аз обаче намерих хотел с паркинг в първото село  Риомаджоре, и решихме да рискуваме - бяхме рентвали едно Фиатче Панда от летището, което по завоите на    Тоскана се държа отлично, количката си беше фурия....А, пътя ли? - тия дето са писали по сайтовете си личи, че не са били в Бг, че то асфалта беше от мазен по мазен, без ни една дупчица.... е, малко завои имало...ама какво е това в сравнение с всекидневния сървайвър по нашенските пътища, надупчени както мишок е наръфал сиренце! А това беше просто едно живописно и криволичещо пътче за има-няма 15-тина км от град Ла Специя.....и сме в Риомаджоре пред нашия хотел. Сега, то на това място хотелите не са баш хотели - повечето са нещо като къщи за гости, или семеен хотел, тук просто не се продава и не се строи нищо и няма как да се издигне мастодонт от голяма хотелска верига. Условията са скромни, но от сърце....Тук вече зарязахме колата и  през цялото време се движехме пеш, с влак или с корабче. Така че обиколихме селата и околностите по всичките възможни начини....

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре

РИОМАДЖОРЕ - типичните  къщи с цветни фасади и покриви с каменни плочи, са   накацали в  долината между два срещуположни хълма. Историческите следи за селото  датират от 1239 година, а днес то има население около 1700 души. Първата ни разходка беше от нашия хотел до пристанището по единствената главна улица Виа Коломбо, под която пък тече бурна река, укротена в специално корито и   вливаща се в морето:

Image may be NSFW.
Clik here to view.
главната улица Виа Коломбо на село Риомаджоре - в средата
Image may be NSFW.
Clik here to view.
отдолу под тунела на влака се влива реката в морето....

Страхотен баир си е самото село, докато слезем до пристанището пуфтяхме като парни локомотиви, хем се водим парчета планинари.....От този момент започнахме да  си носим резервни  тениски  в раничките, за преобличане - толкоз пот  съм проливала единствено по наште високи сини  планини, да ви призная....Последната вечер имахме следната сцена - вървиме си ние нагоре по баира, едва-едва се влачим след дългия и уморителен ден....Зад нас една мадонна на преклонна възраст, демек баба италиано, подбра мъжа си от някакво кръчме, върви след него и гълчи нещо от сорта, че перке ти мъжо не се прибра ин темпо, бре...перке не телефонато, ами така ме притеснивато молто....Стареца, клатушкайки се, развеселен, се оправдава, че видял един амико на ферматата, демек спирката, и нещо се заиграли с чаши ди вино и нещо било окупато, каквото и да значи това, и той молто скузи, че не телефонато.....Тази тирада се повтори сто пъти, като жената се спираше и се жалваше на всички съседи от закъснелия си и почерпан  съпруг, с глас ехтящ чак до другото село, а стареца пък се оправдаваше, овесил нос...Ние, заливайки се от смях, стигнахме до нашия хотел напълно изтощени, изплезили езици, и не можехме и дума да отроним, а те продължиха още нагоре, като припкаха кат жребчета и бълваха по сто думи в минута.....Ей това е тренинга, тия ще си живеят тук с орлите....То и аз живея на баир - не, направо в планината  над Сф живея, ама не слизам от колата, все пак мащабите тук са други ......Пък и ако се спусна надолу към столицата пеша, подозирам, че бих могла кат една лоена топка  да се търку-у-у-лна и да спра право пред НДК....


Image may be NSFW.
Clik here to view.
част от "пътеката на любовта"
Иначе  - дивна красота .....Има много и дълги пътеки за трекинг - бяха се стекли хора от цял свят за такъв туризъм....Ние ходехме по най-леките, защото нямахме екипировка. А пътеката наречена   VIA DELL" AMORE ,   между Риомаджоре и Манарола, която е издълбана в самите скали над морето, и която е дълга около 2 км, някои хора наричат най-красивия маршрут за разходка в света. Тя е  и е част от друга 35 км пътека между 5-те села, известна като Sentiero Azzurro /синя пътека/.  Но, за наш лош късмет, "пътеката на любовта"  беше в ремонт в по-голямата си част, но ние това си го знаехме.... Тя е   затворена от 25 окт 2011 година, когато тук е имало  огромни свлачища, които са взели 9 жертви и са нанесли  големи щети и в 5-те села.

Image may be NSFW.
Clik here to view.
част от "пътеката на любовта"


Това са къщичките, накацали като детско лего по баирите и направо в лозята....




Тук хората се препитават  с туризъм, риболов, лозарство и винарство. Е, разбира се, при това ширнало се море, тук процъфтява риболова, като в региона се произвежда и небезизвестната по цял свят Аншоа в сол от Монтероссо. Туризма пък   бележи  подем през последните години. А с построяването на влак преди доста  години, свързващ петте села с Генуа и Ла Специя, големите градове наоколо, селата вече са напълно достъпни.  Другото препитание е отглеждането на лозя и производството набяло сухо  вино Чинкуе Терре. Произвежда се и десертното вино Sciaccetra - от специални сортове грозде за стафиди,  с кехлибарено-златист цвят и аромат на кайсия и акация. То е  уникално вино за района  и държи висока цена.   В района се отглеждат и многокедрови ядкии тук е родината на вездесъщото в италианската кухня Песто Дженовезе. Още с пристигането ни, се впечатлих, че сливите и ябълките едва цъфтяха, а лимоните и портокалите вече бяха за бране. Попитах нашия хотелиер и той ми обясни, че това е първата реколта на цитрусите, после през есента ще има и втора. Тук видях  толкова много лимони, портокали, грейпфрути, мандарини.....и толковамармалади и ликьориот тях, цяло  цитрусово царство! Отглеждат се също имаслини, произвежда се и чудесенмед. 



Ето ги и лозята, те са навсякъде наоколо...Тука братче е голям чанч - не е боднеш пръчка, пиеш вино....труд голям пада! Ако аз трябваше да произведа бутилка вино от тези лозя, сигурно щях да я продавам за кюлче злато.....А всъщност виното им е прекрасно и на много прилична и достъпна цена!




Долу, до пристанището, във всяко от петте села има жп гара, влака стига за около 15 минутки от първото до петото село, минавайки обаче през  много сериозни тунели. Егати, ако в Бг имахме таквоз село - то така щеше да си остане забравено от хората и Бога, без път, вода и прочие удобства,  пък камо ли влак.....

Image may be NSFW.
Clik here to view.
влака с гарата в Риомаджоре, а отгоре се виждат и виедуктите на пътя за коли

Image may be NSFW.
Clik here to view.
пиаца и църква - типично по италиански......
Image may be NSFW.
Clik here to view.
уличка в Риомаджоре


МАНАРОЛА - на мен най-много  ми хареса...нали това беше и обекта от снимката!.....В действителност е още по-красиво, истинско, шарено и изумително на мръкване, когато всяка секунда селцето сменя цветовете си....


Абе явно и други бяха налапали въдицата здраво, като мен - беше пълно с всякакви люде от всевъзможни националности, помъкнали тежкото фото-въоръжение, като на Санторини - 
и чакащи танца на цветовете на Манарола....





Точно на залез обаче, отнякъде се дотътриха облаци и прекъснаха колоритното шоу на природата.



КОРНИЛИЯ -  това селце изглежда като  недокоснато от времето. То единствено няма пряк излаз на морето, а е кацнало на носа на хълм от скални тераси на 100 м надм. височина.



Така се случи, че дойдохме тук точно след като обядвахме....и след излапаните  антипасти, примо и секондо,  и излочени  две кани вино, дето ни се въртяха в тумбака и надигаха врява, как човек да се изкатери по тия стръмнотии, па и на 100 м. надм. височина.....голям зор беше!  Иначе хората са направили удобни стълби с 368 стъпала, дето нямат  край.... По тях слязохме, но на качване  ние минахме по друг, по-тежък път, щото ...обичаме да се чанчим! Е, само едно ме успокояваше - че не ни е тук хотела, щото ей тогава вече  тотално и безвъзвратно щеше да ни се разкаже играта отвсякъде.... ....


Image may be NSFW.
Clik here to view.
368 стъпала към гарата и  железницата

ВЕРНАЦА - води се най - красивото и най -уникалното село....създадено още в 1080 година. Днес има 1000 жители.

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Църквата Санта Маргарита на пиаца Маркони, точно на брега
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Замъка Дория- черната кула на върха построен 15 век, като наблюдателна  кула

Тук пък станахме свидетели как се изнасяха някакви отпадъци, може би строителни, с хеликоптер от тази площадка до замъка, до отсрещния баир, където на пътя чакаше камион, на който се товареха чувалите....



Изръшкахме го надлъж и шир това село....и хапвахме, и пийвахме често, често - за отмора! Ама то да седнеш ей тук и да се любуваш на пейзажа си е част от преживяването!




Image may be NSFW.
Clik here to view.
светилището Мадона ди Реджо, на половин час по стръмен път над Вернаца
Image may be NSFW.
Clik here to view.
пиаца Маркони


Прането на Италия - то е задължителен аксесоар към градския дизайн  във всяко италианско населено място. И нито дразни, нито отблъсква, перфектно някак се вписва в картинката.... И като че ли вече свикнах да гледам как се ветреят прани гащи над Гранд канале във  ВЕНЕЦИЯ , или по потайните улички на  ВЕРОНА, САН ДЖИМИНЯНО или ФЛОРЕНЦИЯ....А тук пък, прането просто допълваше и се сливаше с колоритния пейзаж.








А на самото пристанище открихме една кръчмичка, където ядохме най-най-прекрасната италианска и морска храна....полята с перфектното бяло вино на региона....Тук хапвахме няколко пъти и всичко, което опитахме беше забележително на вкус. Сервитьора, ненатрапчиво учтив, на второто ни идване ни попита от къде сме и знаеше къде е Бг, коя е столицата ни и това страхотно ни изкефи. Защото обичайно като кажем, че сме от Бг, винаги ни казват - " А, да знаем, знаем - Букурещ ......."


Тези антипасти - салати и хапки, са с октопод, скариди, аншоа, миди, сьомга, маслинена паста....направих ги в къщи вече няколко пъти и ще ви разкажа и рецептите някой ден....

Image may be NSFW.
Clik here to view.
невероятно вкусни антипасти от различни салати с морски дарове и риба

Image may be NSFW.
Clik here to view.
най-вкусните спагети Фрути ди маре

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Талиатели  фунги порчини / с манатарки/
Image may be NSFW.
Clik here to view.
позорния финал...!

Другите типични за Чинкуе Терре храни са
- фокача с брашно от нахут Farinata
-  пастата Trofie al pesto, паста -спирали, овкусена с песто, божествена...често към соса от песто  се добавят картофи и зелен фасул.

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Таверна дел  капитано




МОНТЕРОССО АЛ МАРЕ -най-модернизираното място, с повече хотели, плажове и население от около 1500 жители.




За природата какво да кажа  - господ  давал, давал с пълни шепи, макар че, в началото на април все още не се беше разлистила и надиплила в цялата си красота ....




Последния ден обиколихме селата и с корабче. Предишните дни имаше много бурни вълни и не успяхме да се повозим, но казах на благоверния, че не си тръгвам, без да съм видяла селата и откъм водата....мъжа ми сигурно се е зарадвал, че ще си остана заточена тук в тия села, ама нали Господ е българин, и това се уреди....

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре от корабчето
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Риомаджоре
Е, и тук имаше тежка фото-артилерия.....абе направо кино-артилерия:


Image may be NSFW.
Clik here to view.
Манарола
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Корнилия
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вернаца
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вернаца
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Монтероссо ал Маре

Знаете ли, не съм ревнива,
 затова можете и вие да се влюбите в това място, нямам нищо против!
 Уау, я гледай, някой ми изпратил картичка..... 
лилави лавандулови полета......
опалянка, 
ама що така ми се разтуптя сърцето бе......?!......

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вернаца
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Манарола
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вернаца


ВИШНОВКА - еликсир за душата




През последните  години се превърнах в един едър производител на този алкохолно-вишнев еликсир! В началото правех по малко, но и на домашните любимци, а и на моите гости така им се услаждаше, че започнах да правя сериозни количества. След обилна вечеря със семейството или с приятели, този диджестив е един вишнев завършек на вечерта. Веднага се сещам един виц:
Срещат се двама приятели и си говорят за нещата от живота:
- Ей, да ти се оплача, друже, рано сабале като стана още и пийвам едно малко уиски - много помага за сърцето, шъ знайш! По-късно пийвам едно малко узо, казвам ти, като балсам е за стомаха! Към 11 пийвам една биричка, че страшно прочиства бъбреците, от опит ти го казвам! И едва удържам да стане обяд и викам на жената - "Айде жено, бързо слагай масата, давай ракийката и салатката, че от сабале съм на лекарства!"

Та, в продължение на вица...ние  със съпруга ми, често сръбваме по едно "напръстниче"  вишновка вечер - така за разкош на душата.....
В годините съм си и събрала цяла колекция от миниатюрни чашки за целта. А и открих за себе си най-добрите пропорции за продуктите.....А, и едно уточнение - аз винаги правя вишновката с качествена водка, защото във водката, която няма аромат, може по-добре да се разтвори и разцъфне уханието и вкуса на вишната.


Аз правя две дози - едната е от вишни с костилки, а другата е без костилки. Битува мнение, че престоя на костилките в спирта и захарта не е много предпочитан, щото се отделяли отровни вещества едва ли не....отровни, отровни, колко отровни вещества ще се отделят за един месец?! Пък и не е лошо да имам с какво да плаша мъжа ми, като не слуша и не си изяжда всичко......


И така, необходими са ви:
-1 л водка Финландия или друга от добро качество.
- 1.2 кг вишни без костилка, или същото с костилка
- 500-600 гр захар - 
 може и повече захар, ако обичате по-сладко, но аз за себе си съм установила, че това е моето количество захар. Със захарта може да се лавира, сложете толкова, пък ако ви се стори че не е по ваш вкус - добавете.....На мен не ми харесва да стане гъсто от сладост.


Още едно много важно уточнение - вишните, които използвам са претеглени след като е махната костилката. Значи, 1,2 кг вишни с вече извадена костилка.А може и с вишни , които с костилката са си 1.2 кг. Разликата е съществена в количествата, но интересното е, че вкусът на двете вишновки е също доста различен...все още не мога да преценя коя ми харесва повече, май и двете си имат своите предимства.....та затова си ги произвеждам и двете.


Поставям вишните / с костилка или без/ в 3 л буркан. Пускам и няколко, които са с най-перфектна визия, със стъблата и някое листенце останало - те също дават аромат...Добавям захарта и изливам водката. Поставям в мазето - на хладно и тъмно, от време на време може да се поразклатят, докато се разтвори захарта...и ги забравям.....След месец, прецеждам вишновката от вишни с костилки, и я изсипвам в бутилки.Излиза около 2 л вишновка.
С артисалите и опиянените до неузнаваемост вишни, приготвям домашен шоколад по този начин:
Шоколад с пияни вишни

а също и този :
Много лесен плодов сладкиш


Другата вишновка обаче, дето е с вишни без костилки, може да поседи и повече от месец. Изсипвам я в подходящи бутилки, като във всяка бутилка поставям и от вишните - страшно е готино, когато към всяка чашка вишнев еликсир има и изненада от няколко вишни, напълно пияни и божествени.Само дето за снимките забравих да топна по някоя вишна в чашките, ама то се заплеснах  да дегустирам и........ай наздравичко да ни е!


От ЦЮРИХ , покрай ЛАГО МАДЖОРЕ, та чак до БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ.......и обратно


Image may be NSFW.
Clik here to view.
Боромеови острови - лаго Маджоре, Италия
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola Madre

Прибира се пиян мъж в семейното гнездо. Жената, от вратата почва да го гълчи:
 - Гад мръсна, на теб само ракия ти е в главата......нямаш никакви други интереси!
Мъжът вади от джоба едно листче и казва:
- Ма, чакай  бе, жена Нося един тест, да те видим пък тебе колко си културна!
- Ами, добре, чети!
 - Значи, първи въпрос: избройте две чуждестранни валути.
 - Ха, елементарно - долар и евро.
- Такааа, по-нататък: избройте два вида противозачатъчни средства.
- Веднага мога да ти кажа не два вида, десет мога да ти кажа....
- Добре, приемам отговора за верен. Трети въпрос: избройте две реки в Исландия........ Мълчиш, а?? Мълчиш?...Ами че ти освен пари и чукане нямаш други интереси!


Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola Bella
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola Bella
Та, затова аз се старая да продължавам усилено географското си ограмотяване, че току-виж съм попаднала един ден в такава една "конфузна" ситуация..........
Юнското ни пътуване из Европата беше с главна цел -  да прегърнем нашата дъщеря в ЦЮРИХ ...Но така организирах програмата, че освен много Швейцарски красоти, стигнахме   чак долаго Маджоре  в Италианската му част сБоромеовите острови, та дори в един от дните успяхме два пъти да влезем и излезем   от Германия .......досещате се, че разказа ще е дълъг, нали ?!
Кацаме на летището в Цюрих, като голяма част от полета беше над чудни, заснежени Алпийски исполини:


Летището в Цюрих -  много огромно, много модерно, много красиво.... вървим, вървим с дисагите, нямат край ни ескалатори, ни коридори и изведнъж, първата изненада....Влизаме вкупом с другия "хиляди, маса, народ"  в  едно влакче, такова електрическо - без машинист, дето само се движи по релсите....но, приятната изненада е, че пътуваме точно 3 минути, през които влакчето беше озвучено с фон от някаква музичка и природни Швейцарски звуци - първо жужеше пчеличка, после някаква птичка изпя две-три ноти, нежен ромон на поточе, силно измуча крава и зазвъняха медните й чанове   .....ДОБРЕ ДОШЛИ В ШВЕЙЦАРИЯ! Ей това се казва посрещане......ама то и по едно шоколадче да бяха почерпили!
Отиваме в салона за рента-кар, откъдето да си получим предварително платената  количка. Оправяме формалностите, отиваме да си дирим колата - гледаме я отвън, прясно изкъпана, излъскана, блести отвсякъде, влизаме вътре - еха, още една изненада, километража показва онли 12 км - чистак нова високотехнологична кола! Мъжът ми, който  по принцип обича новите коли  / добре, че така не си сменя и жената, че тогава съм го закършила отвсякъде! /, много се изкефи.....
Потегляме,... и първото ни впечатление от Цюрих - ама тия що не си косят треволяците, бе...явно са решили всичко да си е натюрлих, и в малките градинки по тротоарите около дърветата, са се извисили огромни лайкучки, коприва, рапица, детелина...хареса ми така....може и специално да са го садили тоя треволяк, но някак стои естествено и ненапудрено. А и с мъжа ми се успокоихме, че и ние в нашия двор имаме таквиз гингирлици по Швейцарски тертип....Другото ми първо впечатление са огромното количество  кранове, извисили  снага  над града, ясно - тук строителството е в апогей....това си го знаем и от дъщеря ни, която стажува вече почти  година в арихитектурно студио и са отрупани от работа.
Взехме си момиченцето, ах на мама слънчицето, така ми беше домиляло !

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вербания, лаго Маджоре, Италия
И запрашихме по пътя Цюрих - лаго Маджоре, през  Локарно, и оттам в Италия....



Пътуването по Швейцарските пътища е все едно пътуваш в някой туристически каталог - минахме покрай  изумрудени езера,  отстрани на пътя се извисяват  планински масиви,  непрекъснато погледа ни се спира на  водопади, бъбриво спускащи се от алпийските зъбери, абе все едно си в 3D картичка....Невероятна природа има  тази страна! Писала съм за  Швейцария и преди - вижте всички пътеписи  ТУК


Не можах да се сдържа и спряхме на една бензиностанция, за да си купя една голяяяма карта, мани ги тия Гугъл-мап,  друго си е да разтворя оня ми ти шарен хартиен чарфаш и цяла Швейцария да ми се открие пред очите с пътища и географски особености, нъл тъй, кво нещо са си навиците..... Ето на, разбрах от картата, че тия върхове наоколо са от 2500 м нагоре, че дори и по 3000 и кусур......бре,.алпийска му пищна природа! Имахме едно задръстване пред един тунел, ама истинския   traffic jam, както го наричат в някои братски народи - предстои при връщането....
Абе, изобщо - до тук с приятните изненади, оттук нататък предстоят грамадански издънки. Ами,  както казват далтонистите, животът е като дъга – ту черно, ту бяло!


Пътуването, както казах, е невероятно приятно -  в колата жужи гласчето на нашата дъщеря и това за нас  е най-прекрасната мелодия...!
Стигаме лаго Маджоре, чийто 20%  са в Швейцария, а другите 80 % са в Италия. Пътят се вие живописно покрай самото езеро - много е красиво всичко наоколо. Стигаме граничния пункт, дори и да нямаше нещо като митница, на която никой не ни обръща и грам внимание, пак ще забележи човек, че вече сме в Италия  - абе нещо пърха във въздуха, бе, различно е....не мога да го опиша на какво точно се дължи.

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola Bella
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola Bella
Пропътувахме почти цялата дължина на езерото в частта му в област Пиемонт, щото както можете да се досетите, водена от моя нестихващ глад за пътешествия, бях букнала акомодейшъна ни срещу самите Боромеови острови, във Вербания-Паланка.

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola Bella
И отново водена от моя друга черта за есперименти и любопитство, съм запазила апартамент в една био-ферма, на едно баирче над града.....Аз уж проверявам местонахождението с Гугъл, оглеждам района, но този път се предоверих на коментарите. 
Абе мъжа ми нещо спомена на русата ми, непослушна коса, 
че  имало много завои към тая ферма, ама кой да му обърне внимание...пък и той е един деликатен, все гледа да не ми скърши хатъра, дет се вика.  И като стигнахме в града и той ми показа къде точно ни е био-фермата.....
въх майка, ама то не баирче, ами направо връх висок, бе....
и по едни серпантини нагоре, 35 завоя, 
ама остри ви казвам, от онези дето волана свършва, завоя - не....
повечето завои ги вземахме с маневра, страхотна работа...
от едната страна са едни апокалиптично надвесили се над нас скали,
 от другата - пропаст....към   езерото, което е  някъде далеееееч в ниското,... 
и само някакви  птици грачат грозно, зловещо...., 
и едно куче лае свирепо, ...
и един тесен път - колкото за една кола.... 
На два пъти се наложи и да се разминем с коли, идващи отгоре,
 е, голямо шубе, ви казвам....
Препотих се сто пъти, и като всеки шофьор дето го возят, мислено стискам волана, натискам спирачки....зор голям! Точно преди тотално да ни се замаят мозъците от завоите и да върнем стомашносъдържимото - 
слава на милостивия!,  
пристигнахме....


Огромно имение,
искрящо   чист въздух , 
 аромат на билки,
лек бриз разроши нископодрязания плет и погъделичка цветовете на розите,
немирно гущерче се шмугна в тревата, 
 стадо крави пасе в оградена  поляна,
 размаааазваща  тишинаааааааааа ,  
дори птиците са замлъкнали, 
само една пчела неуморно  жужи над  кравешко лайно.......
пасторален пейзаж! 


Качваме се в нашия апартамент - той е на върха на една  кула и е на 3 етажа, но аз това си го знаех. Не знаех обаче, че самия апартамент заема целите последни 3 етажа на високата кула, че едната спалня е на последния етаж, и  има вместо стени - прозорци, от които се разкриваше най-най-невероятната гледка към езерото, към Боромеовите острови, към цялата околност....изумително! Просто небето и езерото се сливаха пред очите ни.....


Това автоматически стана спалнята на дъщеря ни, а тя  автоматически се превърна в истинска принцеса от приказките, заточена в кулата.....тя казва, че никога не е спала на такова невероятно и прекрасно място! Заточени обаче - точно така се почувствахме, не заради кулата, а заради самото труднодостъпно място на фермата.... ние все пак сме дошли, за да разгледаме езерото, а не да сме курдисани в някаква кула, пък и макар и да е красива....А аз вече съм яхнала метлата, и не искам да оставам тук нито минута.....компромисно, тъй като скоро ще мръкне, ще останем тук само за една нощ, и междувременно ще диря  друг хотел в сайтовете. Тук направихме още една грешка - собствениците ни попитаха ще останем ли за вечеря, имат 7-степенно дегустационно меню посветено на заека , с чисти  продукти от фермата. Аз и това го знаех  от сайта им, ама човек като запали фитила и...с рогата напред! Няма да останем, да не сме луди да вечеряме тук на тоя баир...!. И слизаме в града за вечеря, пак по завоите, които преди малко едва сме издрапали и   с риск да се къпичнем в пропастта....Хапнахме, настроението ни е едно минорно....не пихме дори по едно вино, солидарни с мъжа-шофьор. И най-сетне ни увряха кратуните и решихме да се качим горе във фермата, докато е светло /то иначе стигане няма.../ и да пием там вино до забрава! Речено-сторено!

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Вербания - лаго Маджоре, Италия



Image may be NSFW.
Clik here to view.
лаго Маджоре- Италия


Стигаме  пак с голям екшън до фермата, а ресторанта - изглеждащ точно по италиански, пълен.....Оказа се, че фермата е фул със швейцарци, французи, италианци, радващи се на невероятното спокойствие, чист въздух и био-храна....Ах, храната.... какви неща разнасяше келнера!....., абе тиква празна, жълта и презряла, що като се напушиш и забравяш здравия си разум...защо ни трябваше да слизаме изобщо долу по тез завои, хем изморени от пътуването , хем  да се тормози и мъжа ми излишно, като то тук било кулинарното царство-господарство! Нямаше как, поръчахме си ние една кана вино и плато - антипасти  от домашни сирена и колбаси, лелееее, какви чудеса донесоха...прошуто и шунки от различни животни, сирена - разни и разнообразни, с едни различни брускети с пастети от зайци, гъби, чушки и кво ли не щеш....спряхме с поръчката до тук, щото ако трябваше да опитаме цялото 7-степенното меню до край , както бяхме вечеряли вече, просто трябваше да ни носи някой на гръб до кулата. А виното - пивко, ароматно, и така ни замая, че жЮвота придоби пак розови краски..... Аз обаче, тъпо и упорито магаре, отварям лаптопа и диря нов хотел - всичко е фул, но разгеле, ето една last minute оферта в 3-звезден  хотел на брега на езерото, чудесно, буквам и се отправяме към нашите  покои за блажен сън. Сега, в цялото опиянение, съм си забравила в ресторанта  горната дрешка, ама аз това ще го разбера след няколко дни, и макар че все още бяхме в градчето, не ми даде сърце да причиня тези завои отново на благоверния. Пък и той рече, че ако не се върнем да я дирим, ще ми купи не една, няколко горни дрешки.... За протокола уточнявам, че като се прибрахме в Сф, първата ми работа бе да тичам в магазина на известна  марка, чието име няма да спомена, щото ще им направя продуктово позициониране, и за мой късмет имаше вече разпродажба на пролетната стока и аз си закупих не само дреха, като тази, дето забравих, ами и още няколко  шлиферчета и жилетки, че като се опия с вино да има какво да забравям на поразия по масите.......

Image may be NSFW.
Clik here to view.
Isola dei Pescatori

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Сутринта станахме много рано - аз почти не можах да спя, щото нали ме стяга капата от акомодейшън провала...., полюбувахме се отново на ландшафта наоколо и отварям все пак лаптопа да видя аджеба дали всичко е наред с резервацията от снощи. Получила съм писмо от хотела, че много благодарят за резервацията, бла-бла..., но е станало объркване / ей,   втасахме  я! / по тяхна вина и затова любезно ни предлагат на същата цена да ни настанят в техния 4-звезден хотел от веригата, и пак на самото езерото....Еха, баси късмета значи, отпрашваме по завоите, нали знаем, че ни е за последно и някак бяхме по-ербап..пък и той мъжа ми взе да свиква, но каза че по-кошмарно и напрегнато  пътуване не е имал в живота си. Дано и да не му се случва, но току-виж  пак  го изненадам с някой био-хотел, кацнал на някой връх.....те мойте номера край нямат!


И  тръгваме към Боромеовите острови с ферибот и най-сетне се отпускаме изцяло в прегръдката на езерото. Дали от недоспиването, дали от това, че още бях гневна, ама хич, хич не ми се снимаше / явно  не съм била на себе си, за да не ми се снима чак..../  -  малко и лоши снимки съм направила, както ще се уверите..... Нооо, просто се потопих в красотата на момента.......
Боромеовите острови  ( Isole Borromee)са група от
3 малки острова - Isola Madre, Isola Bella, Isola dei Pescatori,
едно мини островче Isolino di San Giovanni, което беше точно срещу нашия хотел,
и една скала Malghera.
Аристократичната  фамилия Боромео ги придобива през 16 век, затова островите носят нейното име. Заможното семейство превръща островите в истински рай с невероятните градини, фонтани, дворци.....Днес, само Isola dei Pescatori не е вече собственост на фамилията Боромео.
Най-напред разгледахме Isola Madre, който е най-големият от островите. Градините са създадени в английски стил около 1823 година и до сега са грижливо поддържани в целия си разкош и колорит, с невероятно разнообразие от екзотични  растения и  уникални ботанически  видове.










В този оазис от тишина, цветя и спокойствие, единственните постоянни обитатели са множество пауни, фазани и папагали.


Най-сетне, на моите години, разбрах от къде идва израза " надут като паун"....Тези красавци бяха толкова самонадеяно влюбени в себе си, така невероятно позираха, връткайки се на всички страни, абе направо като обучени манекени - то не беше перчене, суетене, въртене към цялата публика...изумително шоу ни направиха, а малко ако се разсее публиката и веднага издават едни писъци, за да приковеш отново внимание в това красиво природно творение.











Двореца на острова е необитаем, но от 1978 година е отворен за посетители. Обзаведен е със старинни шедьоври на интериорния дизайн, има и много картини на италиански художници от региона, а също и колекция от кукли-марионетки от 17 век.






Isolla Peskatore или Isola Superiore e всъщност старо рибарско селище. Той не е така лъскав, но на мен страхотно ми хареса, защото е запазил типичната си  атмосфера и очарование. Днес, тук живеят около 200 души.







Този остров е най-малкия и е останал автентичен с рибарските си къщички, повечето превърнати днес в тратории и кръчмички, мамещи туриста с типична храна от областта, както  и с риби от езерото. И разкошното бяло вино от Пиемонт....


Пийнахме няколко канички винцок, хапнахме  вкусно и отиваме на кея да чакаме ферибота. И нали луд умора няма, аз продължавам да щъкам наоколо, поседнах за малко при моите домашни любимци, за да ме изтипосат и мен във фото-кадро. ГолЕма грешка...после съм  сложила апарата в скута си, а не съм  го окачила на шията, и в момента, в който ставам, за да щъкам пак неуморно наоколо, ...апарата пада върху едни камъни....поредния супер  грамадански издън!


Мъжът ми веднага пророкува - "Аайдееее, счупи си апарата, жена!"....
На нахалната ми, рошава глава не й пука обаче, 
викам си, как пък тия камъни баш моя апарат ще счупят, бе....
Нооо... отварям да снимам -
 цък, цък...тцъ, не ще....
пак цък, не ще бе......
тая пружинка дето движи бутона за снимане, се е прецакала нещо и не ще да щракне
 и това си е....
Действие - извънредно  драматично,
сцената е с изключено осветление, 
тишината може да се разреже с нож.....
само една оса избръмча гневно в лицето ми, 
спокойно...дишай уджай, дишай уджай,  омммммммм,
това не се случва на мен,  оммммммм,
нямакакточнонамендасеслучиоммммммомммммоммммммммм.
Обаче апаратанебачкаоммммммммммммм....
Спокойна съм, многосъмспокойна, омммммммммм.....
И в миг на тиха ярост и безпомощност, 
започнах да го  налагам с юмруци /апарата, де, не мъжа ми....!/,
 един-два -три юмрука , абе ти на мене ли тия номера ще ми въртиш, бе...
четири-пет-шест  юмрука, абе баш тука ли реши да се строшиш, бе....
Ударих му аз един тупаник,
 ако се оправи случайно - аз  УИН, 
ако си остане счупен - мъжа ми ЛЮН, 
щото освен горната дрешка, ще трЕбе да ми купи и апарат, нов.....
Милото апаратче - ни вопъл, ни стон....домиля ми за него!
Пак  цък, цък........а, снима бе, 
обаче не може да снима със зум, оммммммммммммммммм,
 ама на кой му пука за зума,омммммм.
Абе, ай сиктир, бе, стига с тия гафове,оммммммммммм .....................

В това време дойде  ферито, 
метнах си изтормозената душичка на гемията, 
и потеглихме към следващия остров.
В далечината  изкусително измърка коте.......


Isolla Bella - този остров граф Боромео III e кръстил на любимата си съпруга Изабела, и в нейна чест започва преустройството на острова в приказен цветен оазис. Няколко поколения след него довършват грандиозния проект, за да си остане и до днес един от най-добрите шедьоври на барокови градини в света. Приказния дворец е отворен за посетители, а само част от него е затворена и е лятна вила на семейството. Всичкото това великолепие продължава да се поддържа от наследниците на Боромео. Как се поддържа такова нещо - не ми  го побира размекнатия от серията неудачи мозък.....



Финалния акорд, преди напълно очарования и шашнат турист да излезе към градините, минава през тези огромни пещери, инкрустирани с черупки - не знам тяхната цел, но са страшно интересни и красиви.



И градината...представляваща терасовидна пирамида, с десет тераси към езерото.Тя изобилства от редки растения,  красиви фонтани и скулптурни композиции, символи на  четирите сезона. Най-отгоре се мъдри един еднорог.....




И тук се перчат пауни, процъфтяват екзотични и редки растителни видове, зреят огромни по размер лимони.....Аз обаче направих няколко снимки, просто релаксирах и се реех в цветната гама от красота.......





Да ви кажа, с мъжа ми единодушно решихме, че тоя граф бая здраво трябва да е изневерявал на тази своя изгора Изабела, та да направи такива дворци и градини, с които да си пречисти гузната съвест....или мислите, че е било просто любов...кой знае! Но е....красиво и внушително,нали? Макар че,  някои неща по тез пирамиди ми идват малко в повече ......






А вечерите тук, на езерото, са тихи и напоителни.....прекрасни бели и червени  вина от област Пиемонт, които перфектно си акомпанират с месното сирене BETTELMATT . Това сирене е с много интересна шуплеста консистенция, меко е и се сервира с колекция от мед и плодови сладка от региона. Вкуса на това сирене, съчетан с дъхав, билков мед е направо божествен. Тук е родината на  специалната сурова шунка от коза Violini di capra, както и на сиренето  Горгонзола и  салама Мортадела.


A това са  преснимани   картички, за да придобиете представа за Isola Bella:



На връщане спряхме за кратка разходка в Швейцарския град 
ЛОКАРНО - както всичко във Швейцария, и тук е подредено, цветно и много спокойно:










 И за финал, ама съвсем подобаващ финал на пътуването ни до лаго Маджоре, беше и огромното задръстване преди тунела   Сан Готардо...ей сега ми стана ясно що на английски използват  jam -  за задръстване в трафика и за мармалад, щото някак си се чувстваш сварен, смачкан и консервиран в буркан.....А тук ситуацията е още по-кофти, защото става въпрос за задръстване преди най-дългия тунел в Европа - почти 20 км, и понеже 2001 г там става голяма трагедия с пожар и много загинали, затова сега колите се пускат по специален режим със светофар още 2 тунела преди този, така че да може вътре в него да се спазва задължителната дистанция от 150 м между две коли и разрешената скорост от 80 км в час. Да ви кажа, страшно е подтискащо такова дълго пътуване в тунел - не е разрешено да се отварят прозорците, а температурата в колата се качи до 32 градуса, макар че навън не беше хич топло и пътуваш, пътуваш, няма край....по едно време ми стана чак лошо, после мъжа ми си призна, че и на него в един момент му е прилошало.След трагедията през 2001 година се обмисля да се направи още един тунел под планинския масив Сан Готардо, така че да има по един във всяка посока, но....при проведените референдуми /нали знаете, че в Швейцария всичко се решава с референдуми.../, околните села са против,  хората искат да си отглеждат кравите на спокойствие, да си запазят природата и никакви тунели не ги интересуват.....и това е то...демокрация! А всички коли си стояха на опашката на задръстването, спазвайки всички правила, щото можеше кат простак някой да даде мръсна газ и по оставените празни встрани платна да изпревари всички балъци....както би се случило у нас!......


След тунела пътуването продължи много приятно, но в Цюрих ни чакаше поредния ми провал.....но... за това и  за красивия Цюрих, за най-големия водопад в Европа, за Люцерн, и още много красоти -  следват продължения........

Едно ми е такова доматено.... или мини тарти с козе сирене и чери домати


Ееех, ако можех да обличам емоции, вкусове и аромати в красиви думи и стройни  рими, 
със сигурност щях да напиша възторжена ода за 
Негово Величество ДОМАТА.
 Не знам кой го е открил,
 не знам кой го е домъкнал в Европа, 
не знам кой е дал шанс на  разкошната доматена салата...
знам само, че ако има такъв човек, по мое скромно мнение, трябва да бъде канонизиран... .
Знам също, че сега, когато есента вече напомня за себе си с всяко пожълтяло листо....
аз още повече се пристрастявам към последните
 ужасно вкусни градински розови и чери домати на пазара. 
Така, в стремежа си, ако може да изям всичките домати на света.....
се родиха и тези  

мини тарти с козе сирене и чери домати



Небходими продукти за 4 тарти:

1 пакет замразено бутер тесто
1 яйце, разделено на жълтък и белтък
250 гр.прясносолно козе сирене /аз си го купувам от произодители от Банкя/, може и узряло, но малко да се обезсоли.
по няколко стръка магданоз и босилек
4 скилидки чесън- смлени
4 пера пресен лук
4 шепички чери домати
1 суп.л. зехтин


Най-напред бутер тестото трябва  да се размрази - най-добре цяла нощ да престои в хладилника. После си отрязвам 4 квадрата - със страни около 10 см. Нарязвам си и тесни лентички със същата дължина. Тях залепвам с разбития жълтък по страните на квадрата - да се получи нещо като квадратна тавичка от тестото.За жалост, моето тесто много се наду и поразвали формата.


Надупчвам с вилицата тартите в средата, ако има възможност може да се сложат малко в хладилник, за да стегне тестото. Или направо пека в предварително загрята фурна - трябва да се изпекат, но не да се препекат.


Докато тартите цвърчат във фурната, аз си приготвям сместа за плънка.Намачквам козето сирене с вилица, да стане на каша. Прибавям белтъка на яйцето, нарязаните на ситно зелени подправки и лук, смачкания чесън и зехтина.


Изваждам тартите и в така оформилата  се съдинка, поставям богато количество от сместа със сирене. Отгоре просто хаотично поставям чери доматите, ако са по-големи режа на половинки. Хубаво е да са в различни цветове. И връщам във фурната за още 5-8 минути, леко  да стегне сместа и да се запекат тартите  вече до златисто. Изваждам и отгоре наръсвам пак със зелени подправки и пресен лук.Да ви е сладко!


И да ви се фукна с моята "богата" реколта от домати, и то от най-разнообразни сортове, форма,  размери и цветове. Не бях садила домати много, много отдавна...Е, не че си отядохме с домати собствено производство, но пък за мен беше голяма забава и радост да ги наблюдавам как растат, връзват, зреят...как невероятно ухаят. Просто труда си заслужаваше, а вкуса им беше просто уникален - някак много хлебни и сладки, сладкиии......само на количество  не можах да ги докарам, но...догодина, до амина!




SOZOPOLING............................







Моля те, слънце

10/11/2012

Моля те, слънце, погрей за утеха.
Имам в багажа си шарена дреха.
Имам в обувките пясък от плажа.
Имам на майка две думи да кажа.
Имам и студ, по-дълбок от морето.
Цялото топло ми беше отнето.
Цялото лято на юг емигрира.
Слънце – стотинка. Капачка от бира.
Слънце – рисунка във детска градина.
Хапче, наронено наполовина.
Въздуха хапя. Дъхът ми не стига.
Дрехата ми е корица на книга.
Аз съм история. Разказ записан.
Спомен на пътник, във мисли улисан.
Губя се зиме. Намирам се лете.
Слънчице, слънце, стопли ми ръцете.

МАРИЯ ДОНЕВА







































ТЕЛЕШКО СЪС СПАНАК И ЧЕРИ ДОМАТИ



Още един отчаян опит да изям всичките домати на света.......или поне тези от моята градина! Та така се роди тази странна на прима виста, но пък много, много вкусна комбинация :



ТЕЛЕШКО СЪС СПАНАК И ЧЕРИ ДОМАТИ

Необходимите продукти са:
около 500 гр хубаво телешко / аз го направих с контра филе, но може да е обезкостен джолан или шол. Правила съм го много пъти и с пилешко месо, би могло и със свинско..../
2 големи връзки пресен спанак
малко замразена левурда /може и без нея, ако нямате/
половин ч.чаша бяло вино
половин ч.ч. телешки домашен бульон
1 гл. лук
1 морков
2-3 скилидки чесън
1 ч.ч. чери домати
щипка джоджен
малка китка магданоз
2 с.л.зехтин
прясно смляна морска сол
прясно смлян черен пипер
Нарязвам телешкото на кубчета  и го задушавам в 2 суп. лъжици зехтин. Доливам телешкия бульон, нарязания на ситно лук и чесън, моркова на кръгчета, и оставям да къкри около 30 минути. Ако нямате готов домашен бульон - сложете просто водичка, аз съм върл противник на отровите в кубче под всякакви наименования. Добавям бялото вино, и поръсвам със сол и черен пипер. Ако месото е готово, прибавям към него нарязания на много едро спанак, левурдата и разбърквам за 2-3 минути. Поръсвам с джоджен. Вече при изключен котлон, добавям чери доматките, без да ги режа - моите са много дребни.Последната щриха към ястието е поръсването с магданоз.Може да се сервира с варени картофи, паста, ньоки, оризови нудълс, или ...просто с коматче пухкава селска питка. Затова не допускайте ястието да остане без сос.....за да натопите коматчето в дъхавия сос!


Съвет : Ако не сте сигурни в качеството на телешкото - първо го сварете в тенджера под налягане за 30 мин. нарязано на кубчета с много малко вода. После задушете вече свареното месо, а водата използвайте като бульон. В този случай просто намалете количеството течност, но пък ще сте сигурни, че месото е крехко и сочно, и най-важното ядливо....
И да ви е сладко!


Есен на нашата трапеза - сладкиш със сини сливи и извара


Невероятен сладкиш - много ароматен, с балансирани вкусове на извара, яйца и плодове.....
А и доста диетичен и здравословен - 
няма мазнина, няма брашно, изварата е супер полезна.....
точно за изтерзаната ми от гузна съвест душа! 
Още едно страхотно предимство - много лесен за приготвяне! 
И много, много вкусен......
.Има обаче един огромен кусур този сладкиш - 
толкова е лек и вкусен, че ми идва да хвана голямата лъжица и да копам, копам......
докато видя дъното на чинията...майната й на гузната ми съвест!
А рецептата "откраднах" от вкусният свят на Драго - благодаря ти, Драго!


СЛАДКИШ СЪС СИНИ СЛИВИ И ИЗВАРА

Необходими са ни :
1 кг сини сливи
100 гр.захар - аз сложих кафява
250 гр. извара
150 гр. рикота
30 гр. грис
3 суп.л. вишновка или др.ликьор по избор
4 яйца
щипка сол

за поръсване - пудра захар или кокосови стърготини
малко олио - за намазване на тавата




Първо си приготвям сливите - махам костилката и ги разцепвам на две половинки.
Следва разделянето на 4-те яйца на белтъци и жълтъци в две отделни купи.Разбивам жълтъците със захарта на гладък крем, и след това прибавям изварата, рикотата, гриса и вишновката.Белтъците, с прибавената към тях щипка сол, разбивам на пухкав сняг.


Внимателно прибавям белтъците към другата смес, като разбърквам с лъжица, но не се старая да се получи хомогенна смес - може да останат цели бели пухкави облаци вътре.....Изсипвам цялата смес в тавичка с борд и отгоре красивичко подреждам сливките. Аз ги подредих на два реда, защото бяха повечко, а бях спазила количествата на Драго...пък и прецених, че ако има повече плодове, ще е по-вкусно.Отгоре малко понатиснах първия ред сливи, те потъват в сместа, и после наредих втори ред.


Слагам във фурната на 200 градуса за около 50 минути. Макар че, на пръв поглед изглежда много сочно и недопечено, като изстине, всичко си идва на мястото. Поръсих отгоре с кокосови стърготини, може с пудра захар или смлени ядки....
Задължителната чаша шампанско и ......
.да ви е сладко!



Ама вие още ли сте тука...? Бързо тичайте към пазара, че последните сини сливи са на свършване......





Пъстра есенна салата - с тиква, гулия, спанак, чушки.....


Есен е...златна, богата, дъхава и плодородна! Тази година и много слънчево усмихната..... Всяка сутрин се събуждам и поглеждам на двора, за да поема красотата на природата, обагрена    в безброй пастелни тонове.  А на селския пазар, същата тази изкусна художничка,  е стоварила изобилие от плодове и зеленчуци. Та, днес си напълних кошницата с есенни зеленчуци и реших да ги съчетая в една пъстра салата - зелен спанак, червена чушка, жълта тиква, бяла гулия....


Не знаете що е то гулия, ли? О, ей сега ще ви разкажа.....Първо - гулията не е алабаш! Гулията (Helianthus tuberosus L.), а още земна ябълка, топинамбур или йерусалимски артишок е растение от сем.Сложноцветни, към което принадлежат слънчогледът, лайката, маргаритката...Всички сме го виждали като красиво, жълто, декоративно  цвете по градините, но сигурно малцина знаят, че грудката на Хилиантуса е не само  ядлива, но и много полезна. Гулията съдържа много от невероятно ценниятинулин - уникален природен полизахарид и пребиотик, който поддържа чревната флора и растежа на полезните бактерии. Инулинът спомага усвояването на калция, а от там  се бори с остеопорозата. Той също намалява триглециридите и лошия холестерол, регулира кръвното налягане, повишава имунитета, и е балсам за стомашно-чревния тракт, пречиства кръвта и организма от токсини и тежки метали. Освен инулин, в земната ябълка се съдържат също фибри, желязо, силиций, цинк, магнезий, калий, фосфор, калций, вит.В и С, пектин, органични киселини и аминокиселини. Гулията е нискокалорична и лесноусвояема храна. Ако се измие много добре, може дори да не се бели. Вкусът е нещо  между ябълка и сладък картоф. Може да се консумира сурова, варена, печена. Аз я предпочитам сурова - хрупкава и сочна.


И веднага се сещам за един виц:
Двама приятели си говорят:
- Абе брато, моята жена ми разправя, че е по-полезно зеленчуците да се ядат сурови.
- Да бе, да ! И моята я мързи да готви....


Така че, от моите зеленчуци се получи една  прекрасна салата - бърза, вкусна, свежа, здравословна....И понеже много полезности се струпаха в една чиния, прибавих малко беконче за коректив....хихи!
Това са продуктите, които аз съм използвала. А количествата всеки сам ще си прецени, зависи за колко гърла ще е салатката:
пресен спанак - ако може най-малките и крехки листенца
печена тиква
печени червени чушки
земни ябълки /гулия/
печени орехи
печен бекон
див лук или пера пресен лук
дресинг от сол, балсамико и зехтин
по желание - 2 капки мед към дресинга


Процедурата е ясна - изпичам  орехите и бекончето в тиган, нарязвам сварената тиква на кубчета, печените чушки на ивички, гулията обелвам и нарязвам на едри парчета, листенцата спанак оставям цели.... а после всички продукти се смесват в подносна чиния, заливат се с дресинга и... воала! Да ви е сладко!







Кеф ти риба, кеф ти паламуд......



Мъж и жена решават да си разделят отговорностите и всеки ден един от тях да се грижи за прехраната на семейството.....
Прибира се мъжът от работа и гледа -  бележка:
- Скъпи, излизам с приятелки... днес има спагети, тенджерата е в шкафа, сиренето и маслото в хладилника - сготви си ги!
На другия ден, жената се прибира от работа и намира бележка...
- Скъпа, отивам с момчетата на по бира. За вечеря има риба. Въдиците са в коридора! .....

Е, аз моите паламуди си ги "хващам"от магазина, есента е разрешен техният улов и в моя любим рибен  магазин пристигат два пъти седмично направо от Созопол - пресни, пресни....Нали познавате семейството на паламуда: 
- бебешорите под 0.500 кг  на жаргон се наричат циганка, 
- рибоците от 0.500 кг до 2 кг  са паламуд,
- а екземплярите  над 2 кг  са турук, те се намират трудно, а и са доста скъпи.
Най-вкусен е паламуда, изпечен на скара с лимон, на фурна, или на плакия с доматен сос. Кеф ти риба, кеф ти паламуд, казват Бургазлии....може би искат да кажат с този лаф, че паламуда е нещо повече от риба, знам ли...

ПАЛАМУД на фурна, шпикован  с бекон, със ЗЕЛЕНЧУЦИ НА ПАРА

Рибата - сочна и дъхава от фиш соса и запеченото беконче, с лек, едва доловим аромат на пушено, а зеленчуците, овкусени с чесън и лимон, завършват феерията от ухания и вкусове.....

Необходими са ни:
- пресен паламуд, около 1.5 кг
- около 200 гр.бекон
- 2-3 суп.л фиш сос
- прясно изцеден лимонов сок

за зеленчуците на пара
- микс от карфиол, моркови, броколи
- прясно смляна морска сол
- прясно изцеден лимонов сок
- 2-3 скилидки чесън
- няколко капки балсамико
- зехтин



Най-напред много хубаво трябва да се почисти рибата - вътре около гръбнака има доста кръв, която трябва да се измие и изчисти, иначе може да нагарча.... Ако ще ги печете на скара - рибите се посоляват, леко се намазват с олио и се хвърлят на скарата. Сервират се с лимон.
В моя случай обаче - правя елегантни разрези и от двете страни на рибата, и вътре поставям резени бекон. Ако ви останат - сложете и в коремчето на рибата. Слагам рибока в тавата и  поливам с 2-3  суп.л. фиш сос, според вкуса ви. . Внимавайте, той е доста солен, затова не слагам сол!
Слагам тавата във фурната на 200 градуса, горен и долен реотан. Като се позапекат,
 /минутите преценете сами/, може да оставите за няколко минутки само на грил-реотан, да придобие бекончето загар.
През това време си приготвям на пара за около 15 минути всички зеленчуци, нарязани на едри парчета. Искам да ви напомня, че тези зеленчуци, во главе с лимоновия сок, са силно алкална храна, т.е. много полезна и здравословна за нашият оранизъм. Нещо като коректив за препеченото беконче.... Изваждам зеленчуците от кошничката за пара и ги  заливам още горещи с дресинга от лимонов сок, смлян чесън, сол и зехтин. Сервирам рибата, като поръсвам и на нея малко лимонов сок, а около нея сипвам  зеленчуците. Паламуда се хапва задължително с ВИНО - него изберете сами! И да ви е сладко!


Салата от печено на грил ФИНОКИО /резене/


Много  вкусна и ароматна е  тази салатка - у дома е любима. Освен това е много лесна и бърза за приготвяне...а е чудесна гарнитура за всякакви риби и меса.
А що е финокио и как е гостувало  на нашата трапеза, можете да видите - ТУК:
ФИНОКИО ГРАТЕН - Finocchi gratinati
ЛАВРАК на фурна с ФИНОКИО, ЛУК, ВИНО и МАЩЕРКА


Салата от финокио /резене/ на грил
А какво ви е необходимо:
2 грудки финокио
зехтин - 3 суп.л
балсамико - 2 суп.л
прясно смляна хималайска сол - на вкус
Грудките финокио нарязвам на дебели 1 см шайби. Зелените клончета запазвам за поръсване на салатата. Изпичам на силно загрят грил-тиган шайбите от двете страни. Подреждам ги  в подносна чиния и още докато  са горещи, поливам с дресинга от зехтин, балсамико и сол.
Това е цялата философия.....
Да ви е сладко!

ИТАЛИЯ върху препечена филийка или БРЕЗАОЛА с лимон, зехтин, рукола и пармезан




Нали съм си още на италианска вълна.....Затова една бърза и много вкусна вечеря, съчетала вкуса на Алпийската брезаола, аромата на рукола, свежестта на лимона и соления дъх на отлежало пармиджано...аааа, и всичко това обилно полято със зехтин, екстра девствен....и пивко италианско вино.....То какво повече му трябва на човек! 


Та значи какво ви е необходимо, за да докарате този разкош и на вашата трапеза :
-  200 грама брезаола, на тънки слайсове
А що е то Брезаола - прочетете тук:
- 100 грама пармезан
- една връзка рукола
- сокът на 1 лимон
- 1 каф.ч. зехтин
- клонче чери доматки


Цялата философия е  да си намерите висококачествени продукти. Брезаола вече има и у нас, в италианските магазини за хранителни стоки. качествен пармезан - също.....на мен обаче ми ги изпраща регулярно и директно от извора, моя близка -Райнок, сърдечно благодаря!



А после в приготвянето няма никаква сложнотия....В голяма и разлата чиния нахвърлям малко рукола, върху нея подреждам слайсове брезаола, после пак рукола...отгоре - люспи пармезан, режа ги с уреда за белене на картофи. И заливам обилно със смес от лимоновия сок и зехтина, ама обилно, ей- не се скъпете....


Тази италианска  разкошотия, или поне част от нея, поставяте върху пречена филийка, а у дома често и върху препечена  питка. И си наливате чаша прекрасно италианско вино.....LA DOLCE VITA!






Салата СУСАМОВ ПАК-ЧОЙ /Pak choi/


Зеленчукътпак-чой /Pak choi/е китайско листно зеле от сем.Кръстоцветни, роднина е и на ряпата.  Вкусът му е екзотична смесица между зеле, спанак и ряпа. Пак чой е много добър източник на вит.А, вит.К, вит.В6, рибофлавин, фолиева киселина, калций, желязо, магнезий и калий, а също добър източник на влакнини, протеин, тиамин, ниацин и фосфор.В китайската кухня той е незаменим зеленчук, но много се използва и в Италия, и в други европейски страни.У нас се внася от Италия или Холандия, и може да се купи в супермаркет ХИТ.


Салата СУСАМОВ ПАК-ЧОЙ
 /Pak choi/
Необходими са:
2 броя пак чой
сол
2-3 суп.л.соев сос
2-3 суп.л.зехтин
3 суп.л. прясно препечено сусамово семе

Ето как се приготвя тази много вкусна и свежа салата, с екзотичен вкус и много малко калории. Разрязвам зелето през средата по дължина. Поставям половинките във вряща вода със щипка сол. Варя около 5 минути, така че зелените листа да омекнат, но бялата част да си остане хрупкава.Изваждам  и  изцеждам от водата, поставям  в порционна чиния. Овкусявам, още горещо,  с дресинг от зехтин и соев сос - количествата са примерни, важно е да са по вашия вкус. Отгоре поръсвам с прясно препечен сусам. Прекрасна гарнитура за телешко, птици, всякакви риби на скара, както и за тофу.
Аз го използвам и за невероятната италианска паста с елда  Пизочери - РЕЦЕПТАТА ТУК

ТЕЛЕШКИ СТЕК от пасищно теле от симбиотична ферма "ЛИВАДИ"


Сочен   телешки стек  с богат, цялостен и преплетен вкус,
ухаещ на планински пасища и билки,
 в брилянтната компания на вино с  аромат на  горски плодове,
и  с кадифен вкус, плътен като продължителна целувка...
съвършенство!
....................................
Това е то - удоволствието от истинската храна !

Какво е необходимо за един вкусен и сочен, перфектен  стек? Елементарно Уотсън....нужно ни е вкусно и сочно, перфектно парче телешко или говеждо  месо! Е, месото, което купувам от Чифлик Ливади е точно такова. 
През пролетта бях на дегустационна винена  вечеря /за нея - ТУК/с продукти от Чифлик Ливади и вино от изба Дамяница. Е, за пръв път си припомних аромата на месото от моите детски години, а съпругът ми, който не кусва агнешко си изяде цялата порция с ароматно агнешко руло пръв и се облиза за още....От тогава сме големи почитатели и ползватели на храните на това новаторско стопанство, а какво е симбиотична ферма и има ли тя почва у нас....прочетете в сайта на фермата ТУК


За да е перфектно едно парче месо за стек, според мен трябва да отговаря на няколко условия:
- да е от животно за месо, а не млекодайна крава, 
- да е от животно, пасло свободно трева и билки,
- да е прясно заклано, а не замразено,
- да е отрязано по точния начин - напреко на мускулните  влакна на месото,
- с голямо удоволствие установих, че ако месото е качествено, то парчето месо за стек е възможно да бъде не само от филе и  бон филе, а може да е и от бут, врат. Моите стекове на снимките са  от телешки и говежди бут.
- стекът от бут трябва да бъде  около 2 см дебел, но този от филе може да достигне до 4-5 см дебелина
- не мариновам, не начуквам, само малко сол преди печене
- истинското изкуство е  и самото печене
Аз постигнах перфектния стек след  години на опити и грешки. Много детайли ми се изясниха и от  
Но...да започна подред..
Какво ни е необходимо ли? Ами нищо повече от
- 1 кг. прясно телешко или говеждо с гарантирано високо качество
- прясно смляна морска сол на вкус
- хубава електрическа скара
Имам си перфектното парче телешки бут без кост - около 1 кг. От него се получават  6 големи, дебели стека, а странични и дребни парченца ще останат и за едно телешко варено. 


Поръсвам сол на месото и прибирам поне за около час- два в хладилника. Писах електрическа скара, защото барбекюто е малко коварно нещо за тази цел - не знаеш къде колко е нагорещено и може да ви извърти номер....Скарата трябва да е идеално почистена от предишни ползвания - за да не се омешат ароматите на стековете с предишни такива, а и разните загорели частички може да изиграят лоша шега. Изваждам месото от хладилника и оставям да се темперира на стайна температура. И намазвам съвсем леко с олио / НЕ зехтин!/. Скарата да е нагрята на  средно висока температура. .И поставям стековете за по 1 минута от всяка страна.... НЕ ПРОБОЖДАЙТЕ  МЕСОТО С ВИЛИЦА, ОБРЪЩАЙТЕ ГО С ДЪРВЕНА ЩИПКА! И не режете, за да пробвате колко е готово! След като съм запечатала соковете,   пека още по 3 - 4 минутки от всяка страна, трябва вътре да остане алангле, червено и сочно / споко, това не е кръв - тя отдавна се е оттекла...!/. И тук идват огромните различия между хранителните навици на българина и западния човек. На Запад хапването на червена и сочна, "кървава"пържола е издигнато до гурме-култура. Например, Флорентинския стек, сочен и полусуров, се е превърнал в кулинарната емблема на Флоренция.  Ако в стек-хаус да речем някъде из Европата, дръзнеш да си поръчаш препечен стек, всички ще те гледат със съжаление и неразбиране.За българина, препечената до черно свинска пържола е върха на сладоледа, дет се вика, но за телешката такава това е наистина светотатство - нито ще е вкусна, нито сочна, нито ще е запазен онзи убийствен аромат на прясно и чисто месо, абе просто сме изхабили хубавото парче месо.....Така че, ако ще препичате телешките стекове...по-добре не хабете месото, направете си един винен-кебап и това е.
Аз, в желанието си да не объркам нещата - стоя до скарата и  обръщам стековете през 1 минута, общо по 3-4 минути от всяка страна.Първият път, когато печете стекове, може да си позволите да отрежете едно парченце и да се уверите какво се случва - винаги можете да доопечете стека отново, но ако сте го прегорили, нямате алтернатива.....
  Масата е сервирана и чинията /по правило трябва да е затоплена, но аз чак до там не съм стигала..../,  чака своя стек:


 Изваждам стековете и вече в чинията наръсвам с прясно смлян черен пипер. А по желание може и с  висококачествен зехтин, или парченце масло, и малко прясно изцеден лимонов сок. Ноооо, класиката си е чисто месо, без никакви добавки. Дори гарнитурата към тях може да бъде нещо простичко и непретенциозно - обичайно картофено пюре, варени картофи, или чудесна  салата от зелен фасул:


Аз понякога сервирам и с по-екзотични  салати:
и 

                                                   
                                                         Ако чревоугодника у вас устиска  - 
                                                                 оставете за няколко минути, 
                   да си почине месото и да си събере вкусовете и ароматите и...нападате! 
                     Най-най-вкусните телешки стекове, които  сме хапвали у дома...
                                                         а съм се опитвала от години.
                                                      Месото е сервирано на трапезата, ......
но, сега стековете  настояват за още две важни неща:
- добри  приятели или домашни любимци, с които да ги споделите,
- чаша качествено червено вино.
 Аз избрах"Дзиндзифките" -  вино от сорта Каберне фран, на изба Дамяница...

И след дългата и "образователна"публикация, да завърша лежерно с един виц:

Отива блондинка  в месарски магазин:
- Извинете, бихте ли ми отрязали едно парче месо?
- Колко голямо да бъде?
- Амииии....600 калории, моля!

ИСТАНБУЛ - ОРИЕНТАЛСКА ФОТО-ИМПРЕСИЯ ЗА 4 ЖЕНИ И АВТОМОБИЛ, без да се броят минаретата !





Тръгваме
 за "Станбула града голяма".... 4 жени!
Две русокоси,
две чернокоси,
една къдравелка,
една с къса поличка,
три с панталонки,
една с дълго бедро,
една с големи цици,
една пухкавелка - същинска арабска мечта,
една със забележителни познания за Истанбул,
двечки със секси дупета,
една зад волана,
трички   се возят.......
четири жени  тръгваме за Истанбул!
Голяма забава .....
И още с влизането в космополитния град, объркваме пътя за хотела и се  нахлузваме в Азиатската част
/ подредиш ли се в колоната за някой от мостовете над Босфора - няма връщане назад....и щеш не щеш минаваш в друг континент.../,
ама на кой му пука - нали сме само женоря,  няма мъже да мрънкат....!
 Айде джанъм, няма да се кахърим я,  всяко зло за добро....
яваш-яваш се поразходихме,
пийнахме кафенце, докато крачетата ни почти далдисват във водата, 
хапнахме по едно гюзлеме  каръшик,  
разгледахме тъдява за кво иде реч ....ама то красиво, бе!
Берекет версин, че объркахме сокаците.....!






Иначе нашето пътуване започна от Бургас - успешен опит да избягаме от септемврийската ваканция на морето, зарязах благоверния да си плакне очите с нудистките, ситуирани до сами нашето морско убежище.... Та  големия зор е докато се стигне до  границата  след Малко Търново. Ей, има едни 9 км  разорана целина, ардауш  /както казват комшиите/, пишман да станеш, че си тръгнал......Абе,  аланкоолу, как не  събрахте пари да ги асфалтирате тия 9 км -  резил ... А после, вече в Турция, се пътува леко и неусетно,  дет се вика ашколсун, евала, аферим на комшиите, че са направили такъв мазен път...., на обяд  вече си сърбаме  кайвето на Босфора, и то в Азия.....







И после се върнахме в Европата, в старата част на града, където, разгеле, открихме безпроблемно нашия хотел - почти на самия площад Султан Ахмед. Гледката към Мраморно море от терасата, на която закусвахме сабале:




Наоколо са много от емблематичните сгради и забележителности на Истанбул, 
за които са се изписали безброй думи, епитети, възхвали ......
Лично аз съм ходила в Истанбул  доста пъти и всеки път ми е страшно готино,
 и комай всеки път откривам нови и нови неща......Е, има си и кусури, разбира се, с всеки следващ път забелязвам, че в този милионен  град  хептем  се зъдръства  дереджето откъм трафик и можете да си клечите кат балък  в автомобила си, докато напълно баялдисате..... Затова ние  паркирахме колата и яхнахме метлите......добре, че винаги си ги носим!



Истанбул е град многолик и пъстър,
 град бъбрив и шумен,
 град ароматен и изкусителен, 
град, който разкрива себе си бавно и плахо само  за най-верните си обожатели,
 като срамежлива ханъма....
Обичам този град!





И още първата вечер, завалийките,  се курдисахме вквартала Кум капъ, известен със своите рибни ресторанти и голяма веселба :







И най-очарователното за мен място  - дантеленото бароково бижу  дворецът Долма бахче. За жалост пред касата имаше бая голям калабалък, така че влизане вътре в сараите - йок,... то не че не съм била няколко пъти, но е много внушително ... едно великолепие от пищни кристали, позлата и лукс...! Но барем  сръбнахме  кайве на любимата ми тераса на Босфора в градината на Долма бахче сарай - колчем съм в този град, не тръгвам без да пийна тук едно кафенце, а гледката към Босфора ме прави истински щастлива.....









До двореца Долма бахче е пристанището Кабаташ, от където тръгват фериботите за Принцовите острови. Натам се отправяме и ние.



Това са младоженци, познават се отдалеч, защото момичето е къносано. 
 навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (нещо като  моминска и ергенска вечер). Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростира целия й чеиз, за да бъде видян и преценен от всички.
В деня на сватбата булката се къпе, след което жена къносва косата й, глезените й и китките на ръцете. Аналогично на къносването на булката е бръсненето на младоженеца."
Имаше няколко такива двойки на ферибота, но тези бяха най-сладките , а и с радост позираха за моя обектив:




Принцовите островиса 9, като само 4-те по-големи са населени,  и са разположени в Мраморно море, на час и кусур  път от Истанбул с ферибот. Ние спряхме само на най-големия БЮЮКАДА - тук автомобили не са разрешени, а предвижването става пеш, с велосипед, или с файтон, на какъвто се курдисахме  ние. През лятото тук живеят много от турските богаташи в летните си вили, не са балами те...






Това се случи в началото на септември
 / ей, бая време се изтърколи от тогава...!/,
 затова и след летните жеги красивите цветя и храсти на острова бяха поувехнали вече......




И обратно в Истанбул, страхотен град - симбиоза между  ултра-модерното и вековната традиция.




И както всеки може да се досети, 4 жени, изтървани сами в този град няма как да не посетят
-завидно количество МОЛ-ове,
 а също и емблематичните и любими за мен
-Капалъ чаршъ , който противно на схващането в Бг не е битак, а безистен или покрит пазар за злато,
-Египетския пазар - гъмжимо от  подправки и турски лакомства,
-площад  Таксим и търговската  забавнаулица Истиклял с малкото носталгично  трамвайче  :








За кулинарното пиршество, на което този път аз не можах да се отдам изцяло и от сърце
 /поради стомашни проблеми, макар че както се досещате,  устоите ми са в ограничени запаси!/ съм писала подробно ТУК:


Много са забавни тия турци..Обясняваш им 5 минути  "Аркадаш, не слагай лют пипер в яденето!", като  през цялото време те уверяват, че е "Тамам  комшулар, тамам  комшу.!." , в превод "Добре, добре" - димек, разбра ли са те, бе.........и после "Буйрум, буйрум"и ти поднасят  най-лютата манджа на света, кандисваш и я излапваш, кво да ги праЙш.......  комшулари сладури !






И второто  мое любимо кафене тук - казва се Медресето, защото се помещава в сградата на бившо медресе /това е училище за изучаване на исляма/ и се намира на главната улица с трамвая в стария град.








Тук пия винаги най-вкусното турско кафе - гъсто и ароматно....еликсир! 
Може да дръпнете и едно наргиле...
А е пълно с мъжемъжемъжемъжемъже.....
и ние 4 жени,
 хи-хи, голЕм кеф,
 голЕм джумбуш..!!
 И някое Чок гюзел  може да отнесете, за ваша  радост....! 
Скъпи приятелки, 
готови ли сте пак за едно пътуване
 към ароматите и екзотиката  на Ориента? 
Кога впрягаме воловете ?





ЛАВРАК на фурна с ФИНОКИО, ЛУК, ВИНО и МАЩЕРКА




Що е то ФИНОКИО и има ли то почва у нас ? - за това  вече писах ТУК
И понеже ми харесва много, търся нови и нови негови "изяви"на сцената на   моята кухня. Страхотно се допълва анасоновият вкус на финокиото с уханието на море, риба и мащерка,  в този чудесен  
ЛАВРАК на фурна с ФИНОКИО, ЛУК, ВИНО и МАЩЕРКА


Необходими са ни :
-по един лаврак на калпак, значи 4 лаврака за 4 калпака / моите бяха малки - затова са по два/
-по една глава лук за всеки лаврак , значи 4 глави лук за 4 лаврака
-по една грудка финокио на лаврак, значи 4 бройки финокио за 4 рибета
-1/2 ч.ч. бяло вино
- няколко клончета прясна мащерка / или в краен случай - суха/
- сока и кората на 1/2 лимон
-зехтин
-морска сол, прясно смляна
-прясно смлян черен пипер


Цялата работа е много простичка, много бързичка и много вкусничка.....
Почиствам лавраците. Овкусявам ги със сол и черен пипер.Нарязвам лука на шайби, финокиото също, като му запазвам зелените клончета за после.
1 начин.  Лука с финокиото се задушават в зехтин за около 10 минути, след което се прибавят виното, сокът и кората от лимон, и мащерката и се задушават още 5 мин..После с тази смес се пълнят рибите и  се завързват с кухн. канап, а ако остане смес се нарежда наоколо.
2 начин. За по-здравословно и бързо съм внедрила и още един метод. Нареждам по няколко парчета  лук и финокио в коремчето на всяка рибка.Поставям и по една клонка мащерка.Нареждам рибите в тавата и заливам отгоре с виното, сокът и корички лимон.
Сега вече, независимо кой начин съм избрала/ правя ги и по двата начина, в зависимост от настроението и времето/, наръсвам върху рибите от запазените зелени листенца финокио, още малко мащерка и  пъхвам тавата във фурната да се пече около 30 минути, докато рибките станат златисти.


Сервира се рибата с няколко резени лимон, малко  прясна мащерка и....ледено студено бяло вино. Моето е естествено пенливо вино CANULLI от Италия - перфектен избор....Да ви е сладко!




КЕКС СЪС ЦЕЛИ КРУШИ


Това кексче стана страхотно - с тези набодени вътре круши.....Идеята за крушите  взех  от друга моя публикация за
ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ С ВИНО И КРУШИ
Но... използвах простичката  рецепта на мама за един прекрасен кекс, който става бързо и лесно, а и никога не може да се  провали резултата....Той, кекса,  овкусяваше моите тийн години със сладост, защото тогава нямаше като сега  ред  мъфини, ред брауниз, ред  шоколадови суфлета.....Да, чак в тийн  годините, защото аз  в ранното си детство не кусвах нищо такова - хапвах само варени картофи, филия с лютеница и филия с масло и отгоре маслинки на половинки, щото скъпа стока бяха маслините ей,  / по 1.60 ама ги и нямаше/, луксозна, не ги ядяхме кат семки, като сега.....Спомням си времето в детската градина. Не хапвах нищичко по цял ден, но ако за следобедна   закуска имахме шанса да се облажим с филия с лютеница, понабивах няколко дечурлига и им излапвах филиите...и после учителката /още виждам намръщеното й лице с една голяма бенка!/ ме наклепваше на баща ми, и така  си прекарвах вечерите - наказана в ъгъла. Ами това бяха наказанията тогава, нямаше как да ме лишат от гледане на телевизия, от игри на компютър....те просто отсъстваха все още от нашия живот!А колко наказания съм изтърпяла, задето не искам да ям....!! И досега мама, като ме види как сладко-сладко си хапвам и облизвам,и мога да повиша апетита на цяла детска градина със злояди деца,  все ме гълчи, че ако е знаела какво голямо и лакомо прасе ще порасна, хич нямало  да се кахъри толкова и да изреве едно море сълзи....


И понеже мога да се отплесна съвсем, да премина  към  рецептата:

КЕКС СЪС ЦЕЛИ КРУШИ

Необходими са ни за една продълговата формичка 35/10 см.
-3 твърди круши с красиво стърчаща дръжка
-10-тина сушени сини сливи без костилка
-10-тина бадема /или други ядки по избор/

за кексовата смес:
- 2 яйца
- 2  кафени чашки захар
- 1  кафена ч.олио
- 2 кафени ч. прясно мляко
- 4 кафени ч.брашно/може и още малко/
- 1 кафена ч. орехи
- 1/2 пакетче бакпулвер
- 1 ванилия
- по желание - 1 суп.л вишновка или др.плодов ликьор за повече аромат

Най-напред, като запазвам дръжките,  почиствам крушите от семките, като отдолу се получава една дупчица. Във всяка синя слива поставям по един бадем и после пълня дупките на крушите със сливите.
Приготвям си сместа ...просто всички съставки разбивам с миксер, да стане гъста кексова смес. Ако се наложи - досипвам още малко брашно, или пък мляко..... Изсипвам сместа  във формата, в която съм сложила предварително  хартия за печене, и внимателно поставям прави  крушите в сместа. В началото на печенето погледнете във фурната, понякога крушите се накланят, така че просто ги изправете. Кекса се пече  около 45 минути - да се напука и позлати апетитно отгоре....
Още  идеи:
- може отгоре да го намажете с течен мед и да посипете кокосови стърготини или смлени орехи....
-  може в кексовата смес да се прибави и шоколадов чипс,
- може да се направят индивидуални кексчета във формички за суфле, като във всяка формичка се набожда по една по-малка круша, пълнена със сини сливи и бадеми.
- много е удобен и ефектен този кекс за бърз  подарък , или просто да поглезите приятел. Просто изваждате кекса с хартията, препоръчително е да е кафява,  и го опаковате в още такава хартия, декорирате с една панделка от хартия и канап, и ..воала!
Да ви е сладко!


ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
ЖЕЛАЯ ВИ ДА СТЕ БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, ЗДРАВИ И ЗАСМЕНИ!
С БЕЛИ КАХЪРИ И ОГНЕНО ЧЕРВЕНИ СТРАСТИ!
И ДНЕС Е РАЗРЕШЕНО ДА НАБЛЕГНЕТЕ И НА БЯЛОТО, И НА ЧЕРВЕНОТО.....вино!
НАЗДРАВЕ ДА НИ Е!


Пилешки бутчета УЕЛИНГТЪН


Някъде бях чела, че англичаните убивали животното 2 пъти - веднъж,  когато го обстрелват  и втори пък,  когато го готвят........хи-хи! Французите пък, нали се изживяват, като велики шовинисти и гастрономи, имали следния тост - "За Англия и англичаните, стига да пазят храната си за себе си!"Но, и англичаните  си имат  няколко емблематични блюда, известни по цял свят и едното се казва 
Beef Wellington / Говеждо   Уелингтън/,
 Класиката в жанра е  говеждо бон-филе, покрито с гъши пастет, и/или гъбена паста и увито в бутер тесто. Тази рецепта обаче е подходяща за много вариации, както с различни допълнителни продукти, така и с различни меса - телешко,пилешко, пуешко, свинско...Та, така и аз в кюпа на експериментаторите с рецептата  Уелингтън.......Представям ви моите:

Пилешки бутчета УЕЛИНГТЪН


Необходими са ни за 4 порции:
/идеята е от румънския блог Culorile din farfurie/
4 пилешки бутчета
500 гр. гъби печурки
4 резена ементал за тост/от онези квадратните в пликчета/
4 тънки  парчета прошуто, хамон или бекон
4 дълги вързанки от праз
мащерка, чубрица
черен пипер
сол
половин пакет бутер тесто
1-2 с.л брашно
1 с.л.масло



Много е забавно приготвянето.....Най-напред сварявам почти до готовност пилешките бутчета в малко подсолена вода, морковче, парче целина, парче лук и някои треви за аромат. Изваждам бутчетата и ги оставям да изстинат. Бульона прецеждам, и докато е още  горещ, в него потапям за секунди лентите праз - целта е те да омекнат, изваждам ги и  запазвам и тях, и бульона  за по-късна употреба.. Половината от пакета бутер тесто, разделям на 4 равни квадрата - размери около 10 на 10 . Всеки от тях разточвам с точилка, защото е доста дебеличко. В средата на  всяко парче тесто слагам по едно парче ементал,  и отгоре
- или нарязани на филии  гъбки, поръсени с мащерка
-  или   ситно нарязани гъби,задушени  с масло, мащерка, сол и черен пипер
 /аз правя първия вариант, защото е по-здравословен/.Използвам половината гъбки, а другата половина - правя на сосче.
Увивам изстиналото бутче /много е важно да е студено бутчето, иначе ще размекне тестото/ с парче прошуто и го поставям изправено в средата на тестото. После увивам тестото около бутчето, като си правя едно вързопче, което завързвам с омекналите ленти праз. Сега печенето е много важно .... няколко пъти претърпях провал, защото бутчетата, поставени прави в тавата, при изпичане полягваха и се обезформяха. Затова вече пека вързопчетата или в тавичка за мъфини, като във всяко гнездо за мъфини поставям парче кухненска хартия и после бутчето, или пък в купички за крем карамел или брюле, също с хартия. И така  печенето няма как да се провали и стават много ефектни вързопчета Уелингтън



Останалите гъбки пускам да се сварят в пилешкия бульон за около 5 минутки. След това добавям разтворено в студена  вода брашно, около 1-2 суп.л. и малко масълце.Да клокне още 1-2 минути, да стане като гъбена каша. Накрая  подправям с мащерка и/или чубрица. Сервирам по едно бутче Уелингтън и по малко от гъбеното сосче.


 Голяма вкусотия......да ме прощават французите !! 
Да ви е сладко!


И сега едно лирично отклонение..ама няма как да не се фукна!....Вчера на ФБ страницата си получих тази снимка с мил  коментар:
"Познавам тези крака!!! И не казваш, че си на корицата, а?!"
 от  Катето от блога  My candy kitchen :


Всъщност тази моя снимка  от поста ми 

 е била използвана за корицата на този туристически справочник за Родопите. 
Кате, много ти благодаря- за това, че си ме познала, и за това че сподели снимката!
Много се смяхме у дома с твоя коментар.....


ЗАЕКО, БЯГАЙ! ...или Испанска яхния със заек и нахут




Преди години в Барселона ни сервираха гозба от нахут с шкембе -  за мен това бе странна, но апетитна и вкусна комбинация. Нали у наше село шкембето все на чорбица го сърбаме...... Затова, случайно попадайки на тази рецепта за заек с нахут, веднага запретнах ръкави.... у дома заека е на огромна почит и все търся нови варианти за приготвянето му, и нахут много обичаме....Нахута е ценен източник на растителни протеини и разтворими фибри. Заека пък е отличен източник на животински протеини, но с ниско съдържание на мазнини. Така че, това е една перфектна здравословна компилация, бъкана с вит.А, вит.В1, вит.6, вит.В12, вит.В2,  вит С, вит.Е, фолиева киселина, желязо, селен, цинк.....Ама още ли сте тука, бе...айде тичайте към най-близкия магазин и купувайте продуктите......ЗАЕКО, БЯГАЙ! , както възкликва в своя едноименен роман великия американски писател ДЖОН ЪПДАЙК.



  • Испанска яхния със заек и нахут

  • НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
  • заек, нарязан на  големи порции
  • 2 супени лъжици зехтин екстра върджин
  • 2 глави лук, едро нарязан
  • 3 скилидки чесън, нарязани на ситно
  • 1 голяма червена чушка, едро  нарязана
  • 1 супена лъжица червен пипер
  • щипка люспи чили/или колкото люто обичате/
  • ½ ч. л. млян кимион
  • голяма щипка канела
  • 2 дафинови листа
  • 250 мл  сухо бяло вино
  • 250 мл  пилешки домашен бульон
  • 1 консерва нарязани домати, около 225 гр.
  • 2 супени лъжици доматено пюре
  • щипка шафран 
  • 4 супени лъжици топла вода
  • нахут, около 400 грама, сварен и отцедени
  • 200 гр. картофи
  • 2 стръка пресен риган 
  • 1 връзка пресен магданоз
  • настъргана кора от лимон  
  • сок от 1 малък портокал, за предпочитане  червен портокал
  • сол 
  • черен пипер


Задушавам парчетата заек в предварително нагорещен зехтин. Като порозовее от всички страни, прибавям лука, чесъна и чушката и с непрекъснато бъркане ги задушавам 5 минути.Добавям червения пипер, чилито, кимиона, канелата, дафиновия лист и  бъркам още 1 минутка.Добавям виното и бульона, доматите от консервата, доматеното пюре и половината от магданоза. Покривам с капак и оставям да заври, след това намалям котлона, за да къкри съвсем слабо за 40 минути.
 Накисвам шафрана в 4те супени лъжици топла вода и го оставям  да кисне 20 минути.
Добавям предварително сварения нахут и картофите, нарязани на едри парчета, към яхнията. Прибавям шафрана, заедно с водата за накисване, а също и ригана, лимоновата кора и портокаловия сок. Посолявам на вкус.Прибавям и черния пипер, прясно смлян. Оставям да къкри още  25-30 минути, докато сосът се посгъсти.


 Не се притеснявайте от странната комбинация от продукти -  като стигнах до портокаловия сок, бая се замислих .... видя ми се  прекалено дори и за моя перверзен вкус....но, не се усеща никакъв портокал, само подобрява и обогатява вкуса и аромата,и става ЕГАТИ  СТРАХОТНАТА ЯХНИЯ!
Заека може да се замести с пилешко, крехко свинско или агнешко. А аз някой ден ще пробвам със шкембе!

Яхнията се сервира топла, с големи парчета селски хляб, за да можете да ги топите и се насладите на  превъзходния  вкус на соса.....Току-виж сте изтанцували и едно фламенко...от кеф!

Снимките от парка Гюел, които съм ползвала са от поста ми




САНТОРИНИ - слънце, вино и море......



За моя "непосилен номадски глад  към остров Санторини"и за това как успях да се
 "заситя откъм Санторини,
 да се оближа и 
да се усмихна на живота" 
ви разказах подробно тук:
и тук



 И сега ще продължа повече със снимки от най-посещаваното и според някои най-красивото селище на острова  
ИЯ / OIA /  - градчето има уникално местоположение върху ръбест нос над калдерата и това гарантира от всяко кътче невероятна гледка към безбрежната морска шир, където слънцето танцува над водата и рисува своите емблематични залези.




Слънце, лято, вино, синьо море и красиви изгреви и залези...И тюркоазеното , и цикламеното,  намигащи ни от всяко кътче..... Това е може би най-краткото описание за този романтичен остров.....



















А това e една от  къщите - пещери, които на много места на острова са реновирани и готови да приемат туристи в напълно автентична обстановка.Обичайно  те имат 2 стаи - едната с изглед към калдерата и вътрешна, без пряка светлина и  използвана за спалня. По архитектурни и биоклиматични  покатели тези къщи са идеални - през зимата са топли, а през лятото хладни.




А това са малките селца /то на острова всичко е малко.../  Пиргос и Мегалохори - с фотогеничните Цикладски куполи в синьо и бяло....









След унищожителния вулкан в древността, се оформя калдерата и вътре в нея 2 малки острова Палеа Камени и Неа Камени., И разбира се, аз посетих  остров Неа Камени, където последния изригнал вулкан е бил през 1950 година, но има  активен кратер, който лекичко  бълва газове и миризма на сяра.






До острова  има  горещи извори - корабчето спира наблизо и с плуване се стига до термалните води с червеникаво-кафяв цвят - е, аз също се изкъпах там /нали съм на всяка манджа мирудия...как без мен! /  и  беше страхотен кеф.......виждате ли ме еееей там  в калабалъка? Е, имаше, разбира се, и малко параклисче до извора ....как без параклис.....


Като виден чревоугодник, опитах колкото можах от островната храна....разни видове салати и печени меса, риби и октоподи, мусака, узо, бира, вино...от всичко по малко, дет се вика...



Това са Tomatokeftedes  /доматени кюфтета/  - традиционни за острова и няма как  да не ги опитате. Аз бях много скептично настроена, защото не обичам пържено, но сервитьорката ме увери, че готвача им е страхотен майстор на доматените кюфтета и аз бързо кандисах....наистина бяха превъзходни! 





Храната се сервира задължително с тези ароматни питки и салата Дзадзики, гръцкият отговор на нашата Снежанка.


Посетих и  един уникален музей на виното - казват че е единственния в света подземен музей на виното. Строен е 21 години на ръка, на 8 м под земята и има формата на лабиринт. Той е собственост на  известната винарска фамилия Куцоянопулос. В музея, в хронологичен ред, като на куклен театър оживяват всички етапи на винопроизводството - от саденето на лозята, до бутилирането на виното, като всичко в музея се движи - хората се трудят, котето мяучи, вятъра вие, морето се плиска.....,има и  музикален фон, обяснения на всички възможни езици, а машините в музея са автентични и редки експонати от отдавна отминали времена. 



Много интересно се отглежда гроздето - заради почвата, която не задържа вода, поради вулканичния си произход, лозницата се увива като венец, като от външната страна са листата, а отвътре гроздето..така корените, плода и листата се "напивали"максимално от сутрешната роса от кондензацията на влагата,....но затова пък аромата им е силно наситен.Освен лозя, на острова се отглеждат и малки, ярко червени и много вкусни чери домати, а също и  крехки  бели патладжани, както и нeщо като бакла-боб, наречено Fava Santorinis.


На финала - дегустация на най-хубавите вина на избата, наистина страхотни....Тук, на острова, както  и в тази изба,  се произвежда виното VINSANTO /свято вино/ - то се произвежда единствено на 2 места в света, на остров  Санторини и в региона Кианти в  Италия. Добива се от специално грозде за стафиди, като от 5 кг стафиди се получава малка бутилчица  истински еликсир, затова и цената му е висока - над 20 евро за 0.5 л. Това е десертно вино, пийва се  в малка чашка, като диджестив... .изключително ароматно и гъсто като ликьор и наистина божествено вкусно! Аз си донесох в къщи и си го пийваме с голям кеф.....



Толкоз от мен за остров Санторини......
Сега е ваш ред - айде, мятайте са на ферибота .......















Viewing all 302 articles
Browse latest View live