Моцарела - мека и фина, като коприна.....
Пълна с пищен пухкав сметанов крем ....
Свежо и деликатно вълшебство ала италиано....
маслена текстура, млечен вкус и леко пикантен финал.
В компанията на сочни розови домати,
ухаещи на слънчева българска селска градина...
Всичко това полято с много девствен зехтин ..
Финалния акорд - листенца дъхав босилек...
И залък хляб....
Истински кулинарен празник!
За ценители....
Още по-голям кулинарен празник може да се случи единствено в Южна Италия на някой спонтанен селски пазар, ако попаднете като мен на някоя бабичка-пулианка, и си купите съвсем прясна топка бурата, увита в зелено листо бърдун....
Нооо, прекрасно е, че и тук вече се намира бурата в италианските магазини, въпреки че е нетраен и рисков продукт.
Родината на тази млечна фантазия е район, наречен Murgia в област Пулия. За нея прочетете ТУК:
А годината е около 1920 - тоест буратата е доста съвременен продукт, без дълга история. В началото се е правела от биволско мляко, но сега се приготвя от пастьоризирано краве мляко.....Районът около Неапол също се слави със своята вкусна Бурата. Днес се произвежда и продава из цяла Италия и по света.....
Бурататапредставлява вързопче от от най-качествената и прясна моцарела, пълно с гъста сметана и извара, и увито в листа бърдун /asphodel /.
Производството започва, както се прави моцарела, като се пресича топлото мляко със сирище, и приликите свършват до тук..... после майсторът откъсва парче моцарела и оформя торбичка, която се пълни с пухкавия крем. Всичко се прави на ръка. Торбичката се увива в листа asphodel, които са и своеобразна гаранция за качество - ако са все още зелени, значи буратата е прясна и сочна, ако са потъмнели и изсъхнали - не я купувайте!
Бурата е най-добре да се хапва 24 часа след като е направена, но...това се случва само нейде из Южна Италия....
При все по-нарастващото й потребление се налага поставянето на топките бурата в лека саламура за по-дълга трайност, около седмица..
Буратата се съчетава с леки бели вина с фин, плодов послевкус. Ако виното ще е червено - перфектния избор е Примитиво от родината на буратата Пулия.
Добра компания на буратата правят както доматите, така и руколата, а също прошуто, плодове - смокини, праскови...А понякога е достатъчно само парченце хляб....
А всъщност рецепта не е нужна...простичко и вкусно, като всяка италианска храна.
Поставям буратата в средата на голяма чиния, около нея нареждам резени слънчеви розови домати. Отгоре на вързопчето си правя малък отвор. Тук има два варианта- със или без чесън, аз обичам неговия аромат и го прибавям често, но може и без него...Смилам една скилидка чесън и го разбърквам със висококачествен зехтин. Поливам обилно със зехтина моцарелата и доматите, пълня хубаво отвора на вързопчето със зехтин /като отопите залък хляб вътре, ще разберете защо.../. А отгоре накъсвам листенца босилек. Сол не слагам, искам вкусовете да са натурални....Нужно е само коматче пресен хрупкав хляб. За да натопя залък в пухкавата, ароматна сърцевина на топката бурата...
Да ви е сладко!
