С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СВЕТЛИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!
И ВКУСНИ ТРАПЕЗИ......
Тези дни, предвеликденско, по всички кулинарни блогове са бухнали едни козунацииииии.....! Имаше време, когато и аз се бях ентусиазирала, но не си струва да отделя цял ден за направата на нещо, което хем не ми е чак толкова вкусно, хем ми се лепи на задника безмилостно....По едно време малката ми щерка и тя се хвърли в джаза, и няколко години поред правеше огромни количества козунаци по различни рецепти от различни блогове, после не хапваше почти нищо от тях и познайте кой трябваше да се справи с нелеката задача по опустошаването им. Но, както и да я мъчим козуначената тема, не можахме до достигнем оня вкус и аромат на козунаците на моята свекърва. А свекър ми пък, беше автоматизирал процеса, като към бормашината беше пригодил нещо като бъркалка, та бъркаше на бързи обороти, докато на тестото свят му се завие и молеше да бъде хвърлено във фурната на спокойствие. Те двамата, /мир на праха им!/, като правеха козунаци и козуначени рула, цялата махала ухаеше неустоимо, а и бяха опасно вкусни, и с хиляди конци, на които се деляха.......Та, все оня вкус ми се ще да постигнем, хем си имаме и рецептата, нооо - не става, явно има си майсторлък и тарикатлък някакъв, който ни убягва........!
Та, козунаците не са ми силата, но виж мръвката около празника ми е стихията! От няколко години открих невероятния вкус на ярешкото месо - то не мирише силно, като агнешкото, високо хранително е, но ниско калорично, с по-малко вредни мазнини. Не знам защо у нас не е на особена почит.....Но у дома - е! Повече за ярешкото месо, прочетете - ТУК
ПЕЧЕНО ЯРЕШКО БУТЧЕ СЪС СОС АВГОЛЕМОНО
1 ярешко бутче - понеже говоря за съвсем малко животно,
то бутчето е за максимум двамина души.
то бутчето е за максимум двамина души.
прясно смлени морска сол и черен пипер
сладък червен пипер
1 каф.ч. зехтин
1 голяма глава лук, ситно нарязан
2 даф. листа
4-5 стръка прясна мащерка
за сос авголемоно:
1 голямо яйце
сок от половин лимон
за гарнитура:
2 картофа
2 моркова
1 гл.лук
пресен копър за поръсване
китка левурда
Втривам много добре сместа от сол, черен и червен пипер в месото от всички страни. Сварявам го в тенджера под налягане, заедно със зехтина, подправките, нарязания лук и около 1 чаена чаша вода . Варя в зависимост от ЕГН - то на добичето, моето беше съвсем малко яре / 6 кг цялото, закупено от симбиотична ферма Ливади/, така че половин час му беше достатъчен. Изваждам бутчето и го запичам за 10 минути в силно нагорещена фурна - да получи отгоре изкусително хрупкава коричка. А бульона прецеждам и ползвам за сос авголемоно. Разбивам си яйцето с лимоновия сок и бавно ги прибавям към бульона при непрекъснато и енергично бъркане на съвсем слаб котлон, докато соса се сгъсти.
Отделно си приготвям на пара картофи, моркови и лук.Сервирам ги поръсени с пресен копър.
Всичко поливам с апетитния сос авголемоно, а китката левурда допълва вкусната палитра от аромати. Е, и треперещото от студ бяло вино е задължително, разбира се! Да ви е сладко!
