РИЛА - хижа "Иван Вазов" , Калините и други планински истории........

7-те Рилски езера накуп от Отовишкото било

Неволно си спомням първия път, когато с децата и със семейството на моята братовчедка се изкачихме до 7-те Рилски езера.Това беше преди...някъде преди 15 години. Малката ми дъщеря беше тогава на 3 годинки и половина,  това й беше първото планинско кръщение...Тръгнахме по най-трудния път, от хижа "Вада"се качваме докъдето можем на езерата и се връщаме  обратно в рамките на деня, супер ентусиасти - женени с деца! След много, много тежък преход, стигаме до Долното езеро. Моята племенница, бургазлийка, тогава на 11 години, като видя езерото и като ревна -"Аз тука цял ден катеря тая гадна планина, краката ми разранени, станали на компот, и за кво - за да видя тоя грозен, вмирисан  гьол! Какво е това езеро бе, кво му е красивото - гьол, че аз в Бургас си имам цяяяяло море, кво ми трябва да идвам тука и да гледам тоя  гнусен гьол!...."И бла-бла....тирада до побъркване, на нея много й се отдават словесните фойерверки.... Имаме го и на филм записано това изящно слово. Та сега, отново тук с нея / тя вече е архитект в Париж, но се старае да не пропуска нашите походи/, й припомнихме нейния задушевен монолог и се смяхме от сърце. Големият проблем тогава беше моята малка Еличка, с какъв акъл бяхме помъкнали толкова малко дете на този тежък маршрут и аз се чудя, ама луди-млади.....но на връщане мъжа ми почти през цялото време я носи на конче обратно, а тя ревеше като магаре....гласовито и без да спре да си вземе дъх. Оказа се после, че главната причина за проблема не е умора, а  маратонките, които са й убивали и бяха й направили огромни пришки, но си беше голяма закалка и от тогава все първа тича отпред по планинските чукари...Ех, спомени.....




Тръгваме от Паничище, целта ни е хижа "Иван Вазов"като базов лагер и лъчове наоколо - програмата максимум са язовир "Карагьол", язовир Малък Калин, язовир Голям Калин, евентуално връх Малък и Голям Калин, Накрая Отовишки връх и приказната гледка към Седемте Рилски езера, като на длан.....и за награда - релакс в минералните води на Сапарева баня. Нооо,  плъцикането в басейнче и меката хотелска възглавничка  са още много, много далеч......имаме още десетки километри да изстрадаме, няколко върхове да изпъшкаме, да мъкним тежки раници  на гръб по рилските камънаци, и да прашолясаме кат циганета, и...безсънни нощи в хижата...и чак тогава басейнче!

Ей там някъде в долината най-сетне се забелязва хижата

Спането в хижа, както много пъти съм писала, не е хич от приятните изживявания.... комай е най-голямото предизвикателство. И както дълбокомислено анализираше  Йовка от "Столичани в повече" - "Е, то по хижите си е гадно и студено, веднъж направо от студ щях да забременея ...и то два пъти!" Нооо, няма друг начин да видиш всичко това....не бе, не без да забременееш, не...имам предвид , няма начин без спане в хижа....



Първата вечер - кошмар.....леглата, като хамаци, гадничко, ужасничко...цяла нощ не мигнах и си викам "Утре няма как да остана тук, няма сила да ме накара да остана, няма, няма, няма да си причинявам това...."И на сутринта, кво на сутринта, по изгрев вече бях строена да получа първото живително кафе и се ослушвам като котарак, кой пръв ще започне да се жалва, тогава аз взимам преднина и ясно и категорично давам да се разбере, че аз тук не оставам да спя, не, не и не...твърдо НЕ! Обаче разпитвам моите деца - абе не спали добре, ама оставаме, разпитвам племенниците - и те същата песен,  разпитвам приятелите - абе не спали добре, ама оставаме....Кофти, поогледах се, поослушах се - явно това си е една лично моя трагедия, пък си подвих опашката - ще се мре тука, това е...!Щото каквото и да си говорим,  ние сме си едни кифли "под прикритие"...:



Хижа "Иван Вазов"се намира в местността Голямо Пазардере на 2300 м.надм.в., на брега на река Бистрица, и е най-високо разположената хижа на Балканите. Тя отстои северозападно от върховете Калините и югоизточно от връх Отовица.





Особено място е тази хижа, стопанисвана от Венци, философ по образование и номад по душа, и още няколко младежи, които се трудят неуморно като пчелички - готвят, чистят, хранят 10 кончета / с които се доставя всичко тук/, перат, посрещат, изпращат.... В хижата ток няма, но току в нощната тъма ще чуеш да проплаче кавала на Андрей, или китара ще отрони палави звуци....особено място е тази хижа!


Голямата атракция, като започне да мръква - скалата, от която съзерцаваме дружно залезите :






И после, когато "настане вечер и месец изгрее, и звезди обсипят свода небесен, когато гора зашуми и вятър повее, а Балкана запее своята хайдушка песен", ей тогава настава ракиено време...То като няма ток, освен кротко да пийваш ракийка или да поотупаш някой на табла на свещи...сал това са заниманията преди сън.

единият от Калините, изглед от хижата

А сабале, кой - спал, спал,  нахлузваме планинските кондури, мятаме раниците на гръб, и айде на път....


Язовирите Малък и Голям Калин, както и язовир  Карагьол са едни много красиви, непопулярни  кътчета в Рила.С шеметни гледки към рилските красоти ....и без жива душа наоколо. Само ние, в прегръдката на планината.....
Макар че до връх Винтчето, откъдето и ние минахме от хижата на път за язовирите, се стига и по  най-високопланинският път у нас /силно казано път, нещо като бетонирана преди 70 години пътека, виеща се със серпантини над рилските урви.../  - стигащ на  2520 м надм вис, тръгващ от село Пастра. И най-високопланинският паркинг у нас, макар че няма спряна ни една кола, и слава богу....
Язовир Калин пък е най-високо разположеният язовир на Балканите - 2394 м надм вис. Всичките язовири са част от високопланинската ВЕЦ"Рила"и  са строени от българи по проекти и под вещото ръководство на немски инженери в периода 1943-49 година/язовир Калин/ и 1949-52 год./яз.Карагьол/. Двата язовира Калин и Карагьол са свързани помежду си на припципа на скачените съдове, посредством 75-метрова вертикална шахта и тунел, дълъг 1800 м. - немски гениални работи! Айде стига, че много най-най се получиха....

язовир Карагьол и моя милост

язовир Голям Калин

язовир Малък Калин

Високо, високо - наблюдаваме планината от Калините. И ако искаме, можем да се изправим на пръсти и да целунем небето....




                                                  И някак ти се иска да изкрещиш, 
                                                                          да изпееш,