ГЪСТА МАРОКАНСКА СУПА ХАРИРА - марокански вкусове и аромати в шарена паница

November 27, 2014, 11:57 pm

≫ Next: СТРАШНИ СМЕШКИ, СМЕШНИ СТРАШКИ...или МОИТЕ ПЕРИПЕТИИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЦЮРИХ

≪ Previous: ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ и рецепта за Марокански КУСКУС с ароматно ПУЕШКО МЕСО

$

0

0

Harira – най-популярната супа, а също и особено важна, защото с нея се прекъсва поста по време на Рамадан. Тя се приготвя и за сватби,  и  обикновено се състои от телешко или агнешко месо, с добавени нахут, леща и домати. И разбира се, подправки в завидни количества. Може да се приготви и постна, разбира се....

ГЪСТА МАРОКАНСКА СУПА ХАРИРA

Необходимо ви е на първо място голямо търпение - бавно и дълго се готви тази супа. Затова тя е  само за  ценители....А иначе са ви нужни и ей тези продукти:

·      1 кг телешко месо с кост – например телешки джолан

·      3 суп.л. олио

·      1 глава лук

·      1 морков

·      1 стрък селъри

·      1 ч.ч. сварен и обелен от люспите нахут

·      2-3 суп.л. орзо /или фиде/

·      1 ч.л. канела

·      1/2  ч.л.прясно смлян черен пипер

·      1 суп.л. джинджифил

·      сол на вкус

·      1/2 ч.л. куркума

·      1 ч.л. кимион смлян

·      1 ч.л. червен пипер + щипка лют пипер

·      1 малка консерва пасирани домати

·      3 суп.л. кафява леща

·      3 суп.л. дом.пюре

·      1 вр.пресен кориандър

·      1 връзка пресен магданоз

·      няколко стръка  прясна целина

·      1 лимон - за сервиране

Месото отделям от костта и нарязвам на кубчета. Оглозганите от месото кокали потапям в 3 л вода и варя , варя, варя...поне 2-3 часа без сол и подправки, за да се получи богат домашен бульон. Месото запържвам хубавичко в олиото, докато получи златист загар, все едно се е въргаляло на някой средиземноморски плаж без крем с UV - фактор. Накрая  прибавям сухите подправки - червен и лют пипер, канелата, джинджифила, кимиона, черен пипер, и при непрекъснато бъркане месото се запържва още минута. И точно в тази минута, аромата от тенджерата така ме зашеметява и омайва, че вече съм сигурна, че си е струвало всяка секунда усилие.....

Моркова,  лука и селърито / стъблото почиствам от ликото/ смилам в блендер и се прибавят към уханното, запържено месо.Изливам вътре бульона /кой бульон ли? - онзи дето  приготвих предварително от костите/, посолявам  на вкус и  оставям да къкри на котлона, докато се свари хубаво месото. Всъщност всичко зависи от ЕГН-то на добичето. Ако купувате от проверено място и сте сигурни в месото, може да му трябва и по-малко от час, за да се свари.

Сега е ред да прибавя в супата пасираните домати и лещата. В процеса на варене може да се наложи да се долее още течност, и ако нямате повече бульон, нека бъде гореща вода. Опитвам  на сол и добавям още, ако се налага. Малко преди да е сварена лещата / кафявата увира бързо/, прибавям сварения и почистен от люспите нахут и орзото. Когато  всичко е сварено /на орзото му трябват около 5 минутки/ , пак преценявам  достатъчна ли е течността. 

Спокойнооо....вече сме на финалната права!

Прибавям, вече на изключен котлон, доматеното пюре /имайте пред вид, че то още ще сгъсти супата/, куркумата и ситно нарязаните пресни зелени подправки - кориандър, магданоз и целина. 

Супата се сервира  гореща, с хрупкави питки и парче лимон, чийто сок освежава и дава още едно допълнително ухание на тази заслужено празнична  супа....НАЙ-ТИПИЧНИТЕ АРОМАТИ И ВКУСОВЕ НА МАРОКО ВЕЧЕ СА ВЪВ ВАШАТА ШАРЕНА ПАНИЦА! ДА ВИ Е СЛАДКО!

АКО МАРОКАНСКАТА КУХНЯ ВИ ЗАИНТРИГУВА, ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НЕЯ :

ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ и рецепта за Марокански КУСКУС с ароматно ПУЕШКО МЕСО

---

СТРАШНИ СМЕШКИ, СМЕШНИ СТРАШКИ...или МОИТЕ ПЕРИПЕТИИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЦЮРИХ

May 30, 2014, 7:37 am

≫ Next: ПЪСТЪРВА на скара с "ДЕВСТВЕН"СОС VIERGE за НИКУЛДЕН

≪ Previous: ГЪСТА МАРОКАНСКА СУПА ХАРИРА - марокански вкусове и аромати в шарена паница

$

0

0

Швейцарски "гоблен"......

 Трудно е да се разкаже Швейцария, била съм там вече няколко пъти на различни места из страната - ами тя понякога ми се струва почти нереална и толкова красива.....цялата напръскана от хиляди кристално чисти езера, с уникални планински масиви,  невероятно спокойствие и подредба, чисточисточисто.... зеленозеленозелено.....с аромат на шоколад, оборски тор и много пари, тиктакащи часовници, отмерващи ритмичния звън на много пари! А тишината ...тя омайва дори човек като мен, дето е любител на шумни преживявания. Значи - омайна природа, омайна тишина, омайна чистота, чиста и вкусна храна, чист въздух, чисти и топли хора, .......Разбирам защо много от известните и богатите, в определен период от живота си отиват да живеят във Швейцария. Една от най-желаните държави за живот, а и за туризъм....В която и част на страната да се намирате, винаги сте на по-малко от 16 км от езеро. На практика почти всички селища са до езеро, имат си над 1500 езера. Швейцария е втората страна в света след Япония по използване на влакове, наистина имат перфектна жп-система. Те пътуват или с колело, или с влак - ето затова са на едно от първите места по чиста среда. Дъщеря ми / която беше на едногодишен стаж в архитектурно бюро, и заради която предприехме това пътуване точно в Цюрих/   ходи не веднъж командировка в различни градове, а също и на ски с цялата фирма - винаги с влак, това шефове, служители, ски, багаж--с влак! Колко пъти сте отишли на ски или на почивка с влак? Аз - никога....Швейцарците са уникални и със своите референдуми за всичко що се случва в държавата, имат случаи дори, когато гласуват за повишаване, а не за намаляване на данъците...Наскоро излезе и статистика, че Швейцария е най-доброто място да се родиш в момента. А във всякакви класации за най-скъпа туристическа дестинация, за най-висок стандарт, за най-високи заплати, за на-на-най-най...винаги са Швейцария и Цюрих. И въпреки, или точно поради това, ако не трябваше да посетим дъщеря ми, никога не бих избрала точно Цюрих за пътуване, и не останах и особено очарована от него, както от други места в Швейцария.

В предишен мой пътепис ви разказах за началото на това наше пътуване:
От ЦЮРИХ , покрай ЛАГО МАДЖОРЕ, та чак до БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ.......и обратно

Сега продължавам.....

 Много е гот при по-дълго  пътуване в чужбина да се наеме самостоятелен апартамент, къща, вила...има много сайтове за това. Наемала съм апартаменти от различни сайтове и винаги съм била повече от доволна. Сега се спирам на апартамент, който отдава един китаец - отсъства от града за известно време и локацията, и условията в неговото обиталище ни допаднаха. Имаме уговорка да се видим с негов приятел, който да ни заведе до апартамента и да ни даде ключа. В уречения час се срещаме с приятеля на нашия китаец, той приближава към нас с усмивка, подава ръка първо на мъжа ми и казва "Вие сигурно сте Мария!".....С мъжа ми ни напушва страхотен смях, но възпитанието надделя и му обяснихме, че аз съм Мария, с която е водил кореспонденция....Егати китаеца, уж учи докторантура в Цюрихския университет, някаква сложна специалност, свързана с нещо като био, биология, генетика и там други сложни молекулярни взаимовръзки, дето не мога дори името им да изрека....та тоз китаец значи, нивга не е  чувал за Дева Мария, за разни известни Марии по света - Мария Кюри, Мария Калас, Мара-отварачката..., и толкова ли не знае, че Мария е име женско, че Мария се нарича всяка втора жена на света....Смаяни, с мъжа ми водим някакъв разговор, оказва се че китаеца може да не вдява за Мариите, обаче пък знаеше, че Бг футболния отбор е бил 4-ти в света през 1994 година. Стигаме до  апартамента, разположен на живописна уличка-градинка, всичко изглежда много супер - холче с тераска, спалня, отваряме кухнята обаче и от там ни връхлита ужасно зловонна миризма на китайски подправки и манджи, явно пропита в кухненските мебели ...ама ужасия ви казвам....! Блъска те вонята и направо те спиртосва...Нали знаете, има разни магазини, дето като минеш само покрай тях и мирише на Китай, на евтино, на ерзац стоки....Е, това е нищо, в сравнение с миризмата, която се разнесе от кухнята ......бих била още по-колоритна в описанието си, ама да не ме помислите за расистка...А както обича да казва съпруга ми на майтап, разбира се....  "Аз мразя расизма и негрите....!"До тоз повратен  момент понякога хапвах китайска храна, но си мисля, че ще минат години, докато вляза отново в китайски ресторант. Както и да е, преглътнахме тоз горчив китайски хап....изпратихме го оня китаец-докторант, дето нарече мъжа ми Мария....И понеже вече е късно вечерта,  приготвяме се за сладък сън. И, оооо, изненада.....след като сме водили  2-месечна кореспонденция с китаеца-хазяин, т.е. той перфектно  знае, че сме семейство, той милият ни е приготвил спалнята с една възглавница и една единична завивка, и една едничка мъничка хавлийка....Направо ми идва да рИва, с крокодилски сълзи.....къде по нощите да дирим  завивкивъзглавницахавлиивсичко.....

Абе аланкоолу, ти дето си тръгнал и почти си завзел света, ти дето си залял планетата със стоките си за 1 лв, толкова ли си тъп бе....че не различаваш жени и мъже, че не знаеш, че семейството се състои от две различни единици, нуждаещи се от отделна хавлия, възглавница и завивка....Не казвам нищо за нацията, просто констатирам нашите впечатления. А дъщеря ми, която учи архитектура в Лондон, още първата година  разказваше запленена че нейните много състуденти китайци са някакви гении, с почти извънземно пространствено мислене....Бре, а ние завалиите, как  попаднахме на единствените не-гении на нацията, язък! Взехме душ и криво-ляво се поизбърсахме с една малка хавлийка. Как сме спали , не питайте....Благоверният цяла вечер се увива кат пашкул в единствената завивка, аз си спах  чир-чиплак гола, положила морна кратуна върху наръч от нашите тениски вместо възглавница, ама пада ми се, щото аз сама се накиснах в тоя китайски буламач....А,  и цяла нощ сънувах как хем зъзна от студ, хем ме пльосват  в един китайски уок и току ме завиват със зловонни подправки и ме пържатибъркатпържатибъркатипържатипържатипържат, докат се превърнах на китайско Пролетно ролце в сладко-кисел сос..... ....на сутринта бях кат препикано Бг мушкато, оклюмала и одрямана, пребита отвсякъде. Нямаше как и да сменим апартамента, в последния момент в Цюрихските хотели имаше останали няколко стайчета на цени от хиляди нагоре....то всъщност като се изключи кухнята, чиято врата яко затръшнахме и забравихме за нея, другите проблеми бяха решими -  в магазините  дал бог и хавлии, и завивки, и от всичко по много! Така че, преглътнахме, все пак сме тук, за да прекараме прекрасни дни с дъщеря ни,  другото е човешка суета... Аз може да съм капризна и разглезена в много отношения, но ...когато се налага, съм много мъжко момиче! Абе по какви ужасяващи хижи сме спали, и то не веднъж, та един апартамент с Made in China миризма ли ще ме уплаши, айде де..... Моето любопитство и любов към света и пътешествията е толкова голямо, че никакви китайски "бронебойни патрони за него няма открити, няма открити....."  Както е казал поета :

"Весела и узряла

АЗ към света надничаМ,

скрита в женското тяло

на моето мъжко момиче. "

То пък за наш късмет като се ухили едно голямо "швейцарско"слънце, жълто като голяма пита Швейцарско сирене...и като наизлезе оня ми ти шарен народ по паркове и ливади, като се разпищолиха всички и като се втурнаха да се квасят в езерото и реката .....То аз си мислех, че е Алпийско и сигурно много студено, ама не е...Нашата щерка, след работа - и тя далдисва във водата. Значи продават едни специални раници, напълно непромокаеми, излизаш си от работа, преобличаш си бански в специални места за целта / едни дървени понтони навсякъде по езерото и реката/, слагаш си дрешките в специалната чанта, мяташ я на гърба и плуваш така с нея, после излизаш някъде на брега, виждаш се с приятели, пийвате по един шприц и пак във водата, плувате, плувате, може и да си вървите и държите за едни пригодени парапети, пак излизаш при друга компания и така хем си мобилен по вода, хем не се връщаш обратно и можеш да изминеш дълги разстояния, хем спортуваш, хем се забавляваш, хем си с бански, хем си с дрешки ...абе голям купон ви казвам! 

Най-много се изумих, че деца и лебеди, и патки, и гъски, и всякакви водообичливи птици се квасят дружно във водата - явно всичко е гарантирано чисто и никоя майка не кряска в несвяст на детето да излезе от водата или да се отдалечи от плуващите твари...Леле, представям си у нас каква врява щеше да е......а тук - тишинааааа, и много усмивки!

По някое време само някаква музика  се появява за  фон.....грижат се хората да ни е гот!

Да кажа и няколко думи за швейцарците или поне това, което ми направи впечатление от архитектите, при които работеше година време дъщеря ми. Като се каже швейцарец и май всеки си представя един надут и нафукан милионер, собственик на поне една банка или шоколадова фабрика. Какво беше изумлението ми от колегите на дъщеря ми - естествени, много земни и чаровни. При постъпването  на работа й направиха уелкъм парти със задушен еленски бут, джаз музиканти и бяха  пуснали диск "Магията на Българските гласове" /оказа се, че една от собственичките на фирмата - японка,  притежава 15 такива диска , а ние у дома имаме само един....!/. После, едва постъпила й дадоха да работи по различни техни проекти. Какво беше изумлението на дъщеря ми, когато при първата презентация на техен проект в общината на Люцерн, с присъстващи десетки фирми от различни специалности, нейният шеф я представя като новата им стажантка  и моли всички да говорят на английски, защото тя не говори немски! Представяте ли си, заради една стажантка, десетки именити архитекти и инженери говорят на английски, за да се учи и чувства комфортно моето мило  дете, моето гардже! Абе...друг свят, възпитан и толерантен, усмихнат и благ.....

След година, когато дъщеря ми си тръгна от фирмата, отново й направиха парти за изпроводяк. Но този път, тя ги изненада с  българска, или по-скоро балканска  вечеря -  с шопска и зелена салати, хумус, катък,  баница с праз и сирене, патладжан-кебап на фурна.....и всичко това за над 25 човека. Еее, направо правя евалла на детето, в началото мислех че е доста безотговорна постъпка, но после й се възхитих на смелостта - за толкова народ и аз трудно ще сготвя, пък доста от нещата тя правеше за сефте. Да, имаше кризисни моменти, аз цял ден бях на скайп /тоя дето го е измислил Господ здраве да му дава и да го канонизират във светец направо!/ и по едно време вече ми се искаше да мога да яхна метлата с двигателя за международни скитания, и да запраша към Швейцарско...нооо, всичко мина перфектно - мултинационалната палитра от колеги и гости са били възхитени от храната. Колегите й бяха купили кашони  френско вино, и ние бяхме изпратили най-класно Бг вино, така че то сериозно се е конкурирало с френското. Ние у дома сме върли меломани, тя беше разказвала на шефовете / те я бяха взели в техния кабинет, за да може да се учи от тях ежеминутно...!/ си за това как имаме богата и ценна  колекция от стари винилови плочи. Та, колегите й в един момент измъкнали от някъде  грамофон и  пуснали  плоча с обработени народни песни от Красимир Кюркчийски!!! Дъщеря ми в тоз момент вече не издържала и се разциврила.....от умиление, от отношението, от вниманието, от всичкото....И аз ревах....и понеже си имаме и ние тая плоча, пуснах си я и ревах, ревах  от емоция, от радост и от тъга.....смесено!

Сигурно се чудите как така готвят в този офис...? Ами имат си перфектно оборудвана кухня и зала с голяма маса, на която всички заедно обядват. В офиса им идва японка, която готви, пазарува, всеки понеделник пристига  прясно телешко от едно съседно Алпийско село... всичко това, плюс жива бира, безалкохолни, сладоледи, фрешове, кафе, вино...всичко плаща фирмата! В Швейцария това не е единичен случай. Интересно е също, че всеки от служителите може да наготви, каквото пожелае за колегите си, като предварително поръча продуктите на японката. Та, дъщеря ми няколко пъти се развихряше в кухнята - прави им моята гръцка мусака, ризото, паста, супи, сладкиши....и получи огромно одобрение. Абе, какво да ви кажа, фирма и държава - мечта!

 А иначе храната в Цюрих, а и  в цяла Швейцария, е симбиоза между френска, немска и италианска кухня. Но уличната храна е вурстове и паста в кутия. Този kalbsbratwurst, който е направен от най-доброто алпийско телешко месо, малко бекон и прясно мляко, може да се купи на всяка крачка ... с  горчица и ледена бира!

На всяка крачка се продават и фантастични брецели. Цените на храната обаче са много високи, но за техните заплати и стандарт са си екстра....Вечер нямаше места по кръчмите.....

В един от дните тръгнахме към най-големият водопад в Европа - RHINE FALLS / водопад на Рейн/. Тръгнахме рано от Цюрих, бяхме решили да закусваме направо на водопада. Пътувайки обаче, в един момент излязохме от Швейцария и влязохме в Германия само за около 5 км. Пътят минаваше през едно китно немско селце с чудни кафенета и решихме да спрем там за закуска. И каква беше изненадата ни след като вече дни наред си купувахме 1 бретцел за 3.50 франка, което е около  2 евро, а в немското бистро си поръчахме огромно горещо парче леберкез гушнат в топъл бретцел + кафе, и платихме по 2.50 евро на човек. 

Та, като споменах водопада, да сложа тук и няколко снимки от него. Който е бил на Ниагара, този водопад ще му се стори смешка....но си е готино, мен водата много, ама много ме възторгва и въодушивлява. Пътувахме с лодка почти до самата падаща вода и аз  крещях и се радвах, като малко дете...Снимките ми са ужасни, не ми връзвайте кусур...забавлявах се на макс и не ми беше до снимки....

Ами това са нашите перипетии из Цюрих, имам да ви показвам също и приказни градчета из Щвейцария......но, друг път!

Прочетете още за Швейцария:

От ЦЮРИХ , покрай ЛАГО МАДЖОРЕ, та чак до БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ.......и обратно

СЕЙНТ МОРИЦ /St. Moritz/ - шлифованият диамант на Швейцарските Алпи

Как никога няма да ги стигнем нито швейцарците, нито хамериканците........

ЛУГАНО

Швейцарският влак БЕРНИНА ЕКСПРЕС - най-атрактивният начин за пресичане на АЛПИТЕ

ПЪСТЪРВА на скара с "ДЕВСТВЕН"СОС VIERGE за НИКУЛДЕН

December 4, 2014, 8:57 am

≫ Next: Фонтаните на Вила Д'Есте в Тиволи

≪ Previous: СТРАШНИ СМЕШКИ, СМЕШНИ СТРАШКИ...или МОИТЕ ПЕРИПЕТИИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЦЮРИХ

$

0

0

 Модерната класика на френската кухня  sauce vierge буквално преведено ще рече сос Дева или девствен сос. Той е популяризиран през 1980 година от френският готвач Michel Guerard, един от основателите на  Nouvelle Cuisine.   Сосът е  на основата на домати конкасе, лимон и босилек. Всеки кулинар обаче може да прибави и експериментира с  различни съставки, в зависимост от сезона и вкусовите предпочитания - лук, мащерка, риган, градински чай, семена кориандър....Той е перфектната компания на риба и морски продукти.
У дома този сос е също много употребяван, много импровизиран и разнообразяван, затова дни преди Никулден реших да ви го предложа, като  този път съм го обогатила с повече зелени подправки. Аз съм го  добавила към пъстърва, но чудесно си пасва и с всякакви други риби на скара, на пара, или на фурна. А парче риба на пара с такъв сос е и много лека и полезна храна за всякакви диетични режими и здравословно хранене.  

ПЪСТЪРВА на скара с "ДЕВСТВЕН"СОС VIERGE

Необходими са ни за 2 порции:

2 цели риби пъстърви

2 големи домата конкасе

2 скилидки чесън

1 лимон

2-3 стръка прясна мащерка

4-5  стръка пресен босилек

2-3  стръка пресен магданоз

2 стр. пресен лук

2-3 суп.л. зехтин

сол на вкус

 черен пипер на вкус

Пъстървата почиствам и измивам хубаво - аз винаги й махам гръбнака, без обаче да развалям формата й. Намазвам я със зехтин и я изпичам на скара. Може да се отдели само филето и да се приготви за минутки на пара.

Сосът приготвям, като обелвам и нарязвам на много ситно доматите, без сока и семките им, само месестата част - ей това значи домати конкасе. Към доматите прибавям сокът от лимона, смлените скилидки чесън, всички подправки и лукът, нарязани на ситно, сол и черен пипер, зехтин. Разбърквам и воала - имаме си вече вкусна риба със сос по френски тертип....

 

 А тези две прекрасни и тематични   картини са на бургаският художник 

Кръстьо Тодоров - Кеца....

С пожелание  за веселяшки НИКУЛДЕН ! 

И не забравяйте да се обичате !

И да ви е сладко!

Фонтаните на Вила Д'Есте в Тиволи

December 8, 2014, 1:34 am

≫ Next: МОЯТА 2014....И ЧЕСТИТА ДА Е НОВАТА 2015 ГОДИНА!

≪ Previous: ПЪСТЪРВА на скара с "ДЕВСТВЕН"СОС VIERGE за НИКУЛДЕН

$

0

0

Le Cento Fontane - Стоте фонтана

Вила Д'Есте  е пищен ренесансов комплекс от дворец и огромен парк с множество фонтани в град Тиволи, на 30 км от Рим. Тя е забележителна илюстрация на Ренесансовата култура  и е под закрилата на ЮНЕСКО. Вилата е построена в периода 1500-1572 година с архитект на градините Ливио Агрест. Някои от фонтаните са дело на знаменития архитект Бернини. Изградени са 11 нива с фонтани и водни каскади. Това ренесансово бижу е било построено по поръчка на кардинал Иполито Д'Есте , син на Лукреция Борджия. Всеки фонтан в градината е украсен с герба на фамилия Д'Есте. През 16 век  тази градина с фонтани е смятана за 8-мото чудо на света.

Тиволи

 В малкото 59-хилядно градче Тиволи се намира  още една архитектурна забележителност под егидата на ЮНЕСКО - вила Адриана, която ние не посетихме.
 До Тиволи  се стига по няколко начина :
- с кола по магистрала А4,
- с влак Rome - Peskara, спирка Тиволи,
- с автобус на фирма COTRAL, който се хваща от метростанция  Ponte Mammolo.
Дъщерите ни останаха в Рим, но ние с мойто либе решихме да се поразходим до тез фонтани и да видим за кво иде реч....Избрахме 3-я вариант и беше доста тягостно и дълго пътуване около час и половина , в претъпкан автобус, който спираше буквално на всяка керемида.
  В Рим бяхме отседнали в разкошен апартамент на площад  Барберини,  на 2 минути пеша от фонтана Треви. Всяка сутрин ни събуждаше   аромата на прясно изпечени сладкиши и уханно кафе, които любезно ни изпращаха от близкото бистро.. Ние  обикаляхме Рим по най-любимия и най-живописен  начин - by foot, крачейки упорито върху късчета древна история, попивайки всеки сантиметър  забележително изкуство......... Тъпчехме се усърдно с питателна римска храна /за нея в отделен пост/, наливахме се с ледено бяло вино и ближехме опасно вкусно джелато...С две думи, бяхме запленени от   бляскавия уличен живот на Вечния град, и почти се изживявахме,  като щастливи римляни... Когато това пътуване ни подейства за  "изтрезняване".....В този автобус видях другото лице на "Рим на аристократите" - загорели от слънцето отрудени хора, нямащи нищо общо с модните италиански тенденции, бълващи по сто думи в минута на кресчендо - все едно са глътнали микрофон.....типична .какафония  ала италиано!  Но...когато съм на път нищо и никой  не може да наруши моето приповдигнато номадско настроение!
 За сметка на това, в градините беше почти празно и ние с моя благоверен се разхождахме  влюбено, единствено в компанията на  "розовия шум"на водата от водопади и каскади... Беше обаче адска жега, въпреки сенките на вековните дървета, слънцето беше спряло сърдито и напичаше като че ли   точно над главите ни.... И така ми се искаше  да вляза в ролята на  Анита Екберт от емблематичния  филм на Фелини "Долче Вита", и да нагазя с всичкия останал ми  сексапил  във водата на някой пищен фонтан,  нищо че във филма действието се случи във  Фонтана Треви.....Нямаше  и добри условия за снимки с това жарко слънце,  просто си  беше една обедна мързелива романтична идилия.. ....Нооо...нека ви покажа това, което съм успяла да снимам криво-ляво:

един от шедьоврите - фонтанът Яйцето

фонтанът Rometta

Ей ни тука двамцата с мойто либе -

 "дребнички"пред величието на природа и човешки гений!

МОЯТА 2014....И ЧЕСТИТА ДА Е НОВАТА 2015 ГОДИНА!

December 31, 2014, 7:44 am

≫ Next: РИМСКА КУХНЯ на "петата четвъртина"и ЗАДУШЕНА ТЕЛЕШКА ОПАШКА - Coda alla vaccinara

≪ Previous: Фонтаните на Вила Д'Есте в Тиволи

$

0

0

Отиде си още една година....хубава година !   

Година - шарена палитра
от  вълнуващи моменти, 

понякога тъжни моменти, 

понякога банални моменти....

Цяла палитра ЖИВОТ ....-  

красив и брутален,
 очарователен и сълзлив, 

емоционален и гадничък,

страхотен,
прекрасен  живот......

Годината започна с едно зимно януарско изкачване на 7те Рилски езера, 

с развети коси  по снежните писти, 

после посрещнах пролетта, говорейки с разцъфналите  лалета в моята градина,

посадих много цветя и се радвах на всяко покълнало стръкче,
почти на майтап  започнах да уча български и гръцки народни танци,
за пръв път в живота си удрях пета и тропах в ритъма на копаница и цамико,
а през април пътувах с школата на малка танцувална екскурзия в Гърция,

изживях невероятно  красиви емоции със завършването на малката ми дъщеря Елена-

 моя гордост, радост и утеха...., 

направихме си фантастична семейна ваканция - 4мата, заедно...
 в едни от най-емблематичните кътчета на Италия.,
крачехме бодро върху късчета древна история, 

потопихме крачета в топлите води на Амалфийското крайбрежие,

пихме шприц във Ватикана,
наслаждавахме се на всяка хапка в кулинарното сърце на Ботуша,
с благоверния изтърколихме,  в шеги и закачки и с много любов, четвърт век семейна идилия,
отпразнувахме го заобиколени от десетки наши приятели, 

после дойде ред  на ежегодния ни поход в Рила до отдавна мечтаните  Калини,

  изпращах слънцето на хижа Иван Вазов, 

после отново традиционния Созопол-ing,

 посрещах слънцето на плажа,
за пръв път се качих на международна сцена в Гърция,
танцувайки сиртаки, зейбекико, селско шопско, граовско.......и още, и още... ,
вече бях сигурна - школа Балканцие не само моето ново, голямо семейство,
семейство от много добри и усмихнати хора,
а и безотказна  и забавна терапия за смазване на душата,
особено ако понякога нещо скърца в нея....

през август, за Богородица, зареждащо пътешествие в Лещен и  Ковачевица -
голяяяма глътка българщина,

за пръв път спах в глинена къща,

държах ръцете на едни мили жени в пъстри одежди в Рибново, 

имах страхотни моменти у дома с моите две момичета, 

после Еличка замина за Германия да учи медицина,

после и голямата ми дъщеря  си замина за Лондон
за своята последна година в университета по архитектура,
и къщата ни стана ненужно голяма, и празни, и тъжна....
а един любим мой голям художник ми подари картина - може би съм готин пич все пак,.....

и в златната октомврийска есен прегърнахме малката ми дъщеря в Германия,

останах силно очарована от това което видях там,
заплених се от стърчащите в небето църковни кули
и фееричните кукленски къщи на Регенсбург,

 слушах концерт на  най-големия орган в света в Палау,
пътувах с кораб по "хубавия син Дунав",

 после брах най-големия възможен студ  фпацирхен цузамен с мойто либе из Виена, 

за пръв път участвах в екип по написването на книга с пътеписи, 

изживях щастието от  няколко зареждащи танцувални партита с школа Балканци,
продължих да зареждам и своите йога - батерии,

често нашето котаче Мишел доволно мъркаше в скута ми,

направих хиляди снимки и ги "облякох"в думи, 
консервирайки моите спомени в този блог,

посрещнах с радост много приятели в моя дом,

и сготвих за тях и домашните любимци тонове храна, 

инспирирана от нашите пътешествия по света и у нас,
и приготвена с най-добрата подправка - много любов.....

за пръв път танцувах  благотворително на Коледен базар,

 за пръв път танцувах и в старчески дом,

 видях благодарността в очите на самотните жени, 

затова отидох и прегърнах силно  моята майчица,

 ииии-и-ииииии
  трепетно очаквах прибирането на децата за Коледа, 

къщата ми отново стана пълна и уютна, и жужаща, и забавна,
и пърхаща от кеф....

и замириса отново на Коледа у дома,
замириса на щастие и любов,

 заваля пухкав сняг, 

и стана бяло,

 и чисто, 

и усмихнато,
и топло,

и прекрасно....

Благодарна съм за моята 2014 ! 
Изпращам я с удовлетворение....

Нека  посрещнем Новата 2015 с радост и нови  надежди.

НЕКА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕНА И БЛАГОДАТНА  ГОДИНА! 

Нека да  я изживеем в здраве, с любов и вдъхновение, 

с нови предизвикателства,

с нови прашни пътеки,

с покорени житейски и планински върхове.... 

И с много приятели....

Нека бъдем по-добри, по-отстъпчиви, по-смирени, по-нежни.

 И повече усмихнати !

И обичащи се!

И заедно.....

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

НА - ЗДРАВЕ ДА НИ Е!

РИМСКА КУХНЯ на "петата четвъртина"и ЗАДУШЕНА ТЕЛЕШКА ОПАШКА - Coda alla vaccinara

January 8, 2015, 1:51 am

≫ Next: JE SUIS ПЕТЕЛ във ВИНО .........!

≪ Previous: МОЯТА 2014....И ЧЕСТИТА ДА Е НОВАТА 2015 ГОДИНА!

$

0

0

"РИМ е единственият град в света, където шедьоври от Ренесанса се  помещават в шедьоври на Ренесанса, където чешмите по улиците,мостовете на реките,църквите и дори градските стени са сътворени от творци като Буонароти и Бернини. Да вървиш по улиците, да ядеш в ресторант, да разговаряш с обикновен шофьор на такси за футболния му отбор,та дори да купиш плодове от пазара, това е да си част от живата творба на ренесансовия гений"

 /Антъни Капела/

Затова и истинската римска кухня представя този древен град -

 плътния, тъмен, наситен, кървав град 

с цялата му люта история, 

затова истинската римска храна има 

ярко изявен характер 

и наистина гордо минало.

Ако искате да опитате от тази храна - посетете кварталите Трастевере и Тестачио.

Автентичната римска кухня е известна на света, като храна от "quinto quarto", или "петата четвъртина". В древността апетитните парчета месо били по джоба само на благородниците и кардиналите, а за народа оставала "петата четвъртина"на животното - вътрешности, глава, опашка, крака...Местните така се специализирали в приготвянето на всякакви субпродукти и сътворили изтънчени вкусни  ястия с  непривлекателната карантия, че скоро дори самите благородници и кардинали "слезли"при народа, за да опитат
-   Coda alla vaccinara -  задушена говежда опашка с домати и вино,

 -  Тrippa alla romana -  шкембе с домати, бяло вино и сирене пекорино.

 -  Сaratella d"abbracchio - агнешки сърце, бял дроб и далак, изпечени на шиш от розмаринови пръчки ,
 -  Сervello al limone - мозък с масло и лимон,
  - Fritto misto - хапки смесена карантия с артишок и плодове/.

Списъкът е много дълъг и много колоритен.......

До тук - добре...опитано, одобрено....Има едно ястие обаче, което не съм сигурна че ще пожелая да пробвам, макар че съм всеяден добитък, а и то трудно се открива едва в няколко тратории в Тестачио.Това е "крайъгълния камък"на кухнята на  римската "пета четвъртина" - паджата, или чревца от теле-сукалче, толкова малко,  че чревцата му са пълни все още с мляко от майката-крава...бррррр, и млякото се пресича на нещо като рикота...бррррр. Приготвят се: 
 - Rigatoni alla pajata - паста ригатони, гарнирана с паджата , задушени с лук, вино,домати, карамфил и чесън,
 - Pajata alla griglia -  паджата  на грил. 

 Разбира се, Рим има и още много други кулинарни акценти, една малка част от които опитах:

- Abbacchio scottadito - агнешки пържоли, популярни през цялата година и на особена почит по Великден,

- Carciofi alla giudia -  дълбоко пържен артишок в еврейски стил,

-  Saltimbocca alla Romana - класически римски "сандвич"от начукано, тънко като хартия телешко, с прошуто и салвия, запържени в масло и вино амароне

/рецепта - ТУК /

 - Porchetta - бавно печено  обезкостено прасенце-сукалче, подправено с  чесън, салвия и розмарин.

Римските сосове за пастаса станали символи на италианската кухня :

 Cacio e Pepe - деликатно, простичко  равновесие между вкусовете и ароматите на римско сирене пекорино и черен пипер,

Amatriciana - със сирене пекорино, гуанчиале и домати,

Carbonara - с яйца, пекорино, гуанчиале, черен пипер.

 В Трастевере ядох наистина запомнящо се вкусни спагети карбонара, забележителни....А guancialeвсъщност е  непушен бекон от свински бузи, още една "пета четвъртина".

Тези сосове се сервират с регионалната и най-популярна паста ригатони - това са тръбички с нарези, които оптимално улавят соса в чинията. Използват се, разбира се, спагети, вермичели, букатини, фетучини....
Аз харесвам и римската пица, която е тънка като вестник и хрупкава  противоположност на дебелата и пухкава  неаполитанска пица.

спагети карбонара

Ееех, как се отплеснах, ама нали сЪм си една "загори тенджера", пък и как обичам да разказвам за италианска храна....Айде, да си дойда на думата:

 ЗАДУШЕНА ТЕЛЕШКА ОПАШКА  

Coda alla vaccinara 

Едно ястие, което не звучи много изтънчено, но ако е сготвено добре е просто грандиозно. С диво изобилие от мускусни ухания, с остри нотки на карамфил и чесън, една чувствена симфония от вкусове и аромати, изригващи в чинията....! 

Необходими продукти за 4 порции от това уникално блюдо:

1 кг  и повече говежда или телешка опашка

3 суп.л. зехтин, 

200 гр. свински гърди или бузи,

1 голям морков,

2 цели стъбла селъри,

1 голяма глава лук,

5 скилидки чесън,

1 връзка магданоз,

1 кг домати,

3-4 карамфилчета,

сол и черен пипер на вкус,

400 мл качествено бяло вино,

30 гр.стафиди,

20 гр.кедрови ядки,

3 грама или 1 равна ч.л. натурално горчиво какао

1 ч.ч. домашен чист телешки бульон, само при необходимост

Сигурно се питате откъде аджеба съм си намерила телешка опашка, защото това си е наистина най-трудното в рецептата? Ами от

    симбиотична ферма "SUNNY FARM"  

малка ферма край Ловеч, в която се отглеждат пасищни телета, прасета, зайци, пилета...Благодаря ви, мили хора, че има такива ентусиасти, които да овкусяват със здравословни  храни нашите трапези! Храни със забравения  вкус  на нашето детство.....

Опашката трябва да се нареже точно по ставите, без да се наранява костта - получените парчета се наричат барабани. Аз накисвам за около час в студена вода, като може да се подменя водата с чиста колкото пъти се сетите. После много добре измивам със студена вода барабаните и ги подсушавам с кухненска кърпа от плат, не хартиена, защото тя залепва по месото.

Нарязвам свинските  гърди на малки парчета.

Смилам в блендер нарязаните и почистени селъри, морков, чесън, лук и половината връзка магданоз.

Готвенето на опашката може да започне сега....

В загретия зехтин запържвам до златисто свинските гърди, после прибавям и опашката. Запържвам при непрекъснато разбъркване около 5 минути. Прибавям смлените зеленчуци и оставям да поври, докато се изпари цялата течност от зеленчуците при постоянно наблюдение и бъркане. Точно в този момент се подправя със сол, черен пипер и карамфилчета, и се добавя виното. Оставям да ври на слаб огън 30 минути и прибавям обелените и нарязани домати /ако доматите пуснат много течност при рязането - отстранете я/. На слаб огън оставям да се вари около 2 часа или докато месото започне да се отделя от кокалчетата, но не до пълно разпадане. Всичко зависи от възрастта на животното.Ако е говеждо - може би ще са нужни около 4 часа. През това време обаче хвърляйте по едно око в тенджерата - ако решите че е наложително, може да се прибави малко чист домашен телешки бульон или просто гореща вода. Аз прибавих около 1 ч.ч. тел.бульон, защото сосът става неописуемо вкусен и количеството му е от значение...Ако доматите пуснат повечко течност, може и да не се налага прибавянето на бульон.

На финала на готвенето прибавям предварително накиснатите в малко вино стафиди и кедровите ядки. Какаото разтварям в един черпак сос от тенджерата и сипвам в гозбата. Оставям да къкри още 15 минути. И вече си имам готова, уникално вкусна телешка опашка.

Сервирам ястието, поръсено с останалия магданоз. Може да се сервира върху паста или с хубав домашен хляб.Ако трябва да се спазят римските традиции, част от соса се ползва за да се сварят в него ригатони, типичната римска паста, и после  задушеното се сервира върху пастата, която заради формата си е поела всичките аромати и вкусове на яхнията. Така вече си имате rigatoni al sugo di coda.

Няма нужда да споменавам, че хубавото вино е задължително.

"Да си оставиш толкова време, за да се нахраниш, 

както го правят италианците, 

означава да споделяш неизтощимата им дарба

 да превръщат живота в изкуство." 

/Марчела Хазан/

Наслаждавайте се на всяка хапка....живот, и  да ви е сладко!

JE SUIS ПЕТЕЛ във ВИНО .........!

January 23, 2015, 3:13 am

≫ Next: МОЕТО ИНТЕРВЮ по ДАРИК РАДИО....

≪ Previous: РИМСКА КУХНЯ на "петата четвъртина"и ЗАДУШЕНА ТЕЛЕШКА ОПАШКА - Coda alla vaccinara

$

0

0

Откога съм се заканила на тази френска класика, ама все не попадам на петел....И  в момента, в който ми се изпречи първият  пернат екземпляр, веднага  подготвих тенджерата и запретнах ръкави - Ооо,  тре биен, викам си, ще го удавя във вино тоз петел, ще го оставя да ври няколко часа и воала....coq au vin!  Отворих все пак да видя кво ще рече чичко Гугъл по въпроса ....Да, ама не...Оказа се, че  то не било тъй просто... - френски тертип е това ей, засукана работа.... А  всички знаем, че френската  кухня е много сложна в своето прекалено и натрапчиво маниерничене, и пържена до припадък в масло, и надута, но пък вери, вери делишъс....В крайна сметка комбинирах по нещичко от няколко рецепти, които ми харесаха, за да се доближа максимално до автентичната рецепта. .Врътня голяма, щурам се из кухнята цял преди обед и  гълча на ум -  "Абе франсета,  мерси боку - вкусно, вкусно, колко  да е вкусно, егати - петел във вино...  "

Еееей  хора, казвам ви, не стана просто вкусно, стана жестоко вкусно ...... облизахме  си и пръстите, и чиниите, и птичите кокалчета оглозгахме.........  Сега се оглеждам пак за някой "заблуден"петел !

Coq au Vin
или ПЕТЕЛът във вино на французите

Необходими продукти:

за маринатата:

1 бутилка 750 мл хубаво червено вино

1 морков, нарязан

4 скилидки чесън, нарязани

1 глава лук, голяма, нарязана ситно

1 шепа сушени манатарки

букет гарни - 10 стръка прясна мащерка, 5 стръка пресен  магданоз и 3 листа дафинов лист,  завити в букетче с кухненски канап

черен пипер - прясно смлян, на вкус

за птицата:

1 петел около 2 кг - 

моя беше от породата на синьокраките, много специален, от Чифлик Ливади

2 суп.л.краве масло

2 суп.л. олио

1 суп.л. брашно

1 ч.ч. чист домашен пилешки бульон,при необходимост

за гарнитурата:

500 гр. гъби

200 гр.свински гърди

300 гр. лук шалот/арпаджик/

10 скилидки чесън

сол и черен пипер на вкус

2 суп.л.олио

1 суп.л масло

1 връзка магданоз

Мариноването:
Приготвям си маринатата от вечерта и накисвам вътре добре измития, подсушен и разфасован на порции петел.Оставям в хладилника за цяла нощ хубаво да се опиянчи
Гарнитурата от зеленчуци и бекон:
В 1 суп.л.олио и разтопеното масло запържвам лукчетата шалот   до златисто, около 5 минути.Прибавям гъбите и чесъна и запържвам още 3 минути, капвам 2-3 суп.л бульон /чист домашен пилешки/ и когато течността изври, зеленчуците вече са готови. Овкусявам със сол  и черен пипер и изваждам в купа.
В друга чиста тенджера запържвам нарязаните на ситно свински гърди във 2-рата  суп.л олио, поръсвам със сол и черен пипер. До златисто, около 10 минути. Изваждам върху кухненска хартия, за да се отцеди.Прехвърлям в малка купичка. и си имам пръжки. По рецепта се ползва бекон, но той трябва да не е пушен, за да не промени вкуса и аромата на яхнията, а у нас всички колбаси са ужасно опушени, затова аз използвах сурови свински гърди.
Същинското готвене на птицата:
В същата тенджера, в която съм запържила бекона, добавям . маслото и олиото, и слагам отцедените парчета петел, пържа до златисто около 10 минути. Аз го направих на два пъти, защото месото е доста. Изваждам  месото.
В същата тенджера  прибавям зеленчуците от маринатата, без букетчето подправки, които запазвам. Пържат се 10 минути и се добавя брашното, при непрекъснато бъркане се пържи още 2 минути. Добавям  месото, виното, букетчето подправки, сол и черен пипер на вкус.Когато заври, намалявам котлона и оставям да къкри на слаб огън около час и половина или докато омекне месото.Ако птицата е по-стара и се наложи по-дълго варене, със сигурност ще е необходимо добавянето на  бульон или в краен случай гореща вода. Не оставяйте тенджерата без надзор, за да може да контролирате течността.
Малко лирическо френско-пилешко отклонение....
Няма никакво значение с какъв точно петел ще сготвите тази френска класика,. но понеже са много интересни тези синьокраки птици, към чийто порода спадаше и моята.....а и са безспорен фаворит в птицевъдството, да ви разкажа нещичко за тях.

снимките на птиците са от интернет

 Ако сте с любопитно и  набито око, като мен, и ако сте се разхождали в някой от хубавите френски магазини за месо, може и да ви е направило впечатление, че има едни птици, които са "завити"и опаковани по специален начин, като освен самата почистена птица, е запазена  главата с червения гребен, малко от бялата перушина на шията, а отдолу са подвити и сините крака. Ей  това са френските аристократи със сини крака - пилетата от  породата Le Bleu, които са с контролирано наименование за произход и се отглеждат в района на Bresse, Източна Франция. Преди години прочетох за тях нещо интересно - всяка птица, за да е с този произход, трябва да притежава и френска патриотична  външност, тоест оцветяването й да е в цветовете на френското знаме:
- оловно синикрака,
- изцялобялаперушина, никакви омбре цветни оттенъци със старомодни кафеникави краски,
- яркочервенгребен.
Толкова за гордостта на френските фермери и кулинари - синьокраките птици от Брес.
Финалът:
Сервира се порция от птицата, добавя се порция от зеленчуците, залива се със соса, а отгоре се поръсва с така получените пръжки и нарязан магданоз.Може да се сервира с варени картофи, картофено пюре, някаква паста или просто комат домашен вкусен хляб.

А виното в  чинията и виното в  чашата,  си прилягат, като отдавна женена двойка - перфектно! 

Хуквайте да дирите петел и.......

да ви е сладко!

BON APPETIT!

МОЕТО ИНТЕРВЮ по ДАРИК РАДИО....

February 6, 2015, 12:28 am

≫ Next: ЗДРАВОСЛОВНИ БОНБОНИ от фурми, годжи бери, орехи, тахан и други полезнотии

≪ Previous: JE SUIS ПЕТЕЛ във ВИНО .........!

$

0

0

Преди няколко дни гостувах на 

Петя Царевска в предаването Неслучайни срещи 

по Дарик радио.

 Ето и линк към аудио-запис:

Неслучайна среща с ...Мария Пепелджийска

Като написах линк, та се сетих един виц...

Двама тийнове си говорят:

- Абе брато, ти знаеш ли че имало живот и извън интернет?

- Верно ли бе, дай линк......

Та за интервюто....
Това беше едно ново и много емоционално преживяване за мен! 

Уж съм голямо лапацало с цветущ речник,

 и много обичам да  разтягам лакърдии...,

 обаче  този път думите в главата ми 

нещо все се препъваха, надпреварваха и блъскаха, 
блъскаха, надпреварваха и препъваха.....! 
След предаването една  моя стара дружка Дана

 / дружка от цял един живот...!/ 

ми написа следното -

 "Викам си, за един час все ще изтърси някоя дума, 

я "курдисам",

я "аланкоолу",

я "кратуна"или поне "паница" ,

а ти "брънч".

Изненадааа....."

Благодаря от сърце на 

Петя Царевска, 

че ме покани да си похортуваме по женски

 за  блога 

и  цветните неща в живота!

---

ЗДРАВОСЛОВНИ БОНБОНИ от фурми, годжи бери, орехи, тахан и други полезнотии

February 7, 2015, 3:55 am

≫ Next: МОЯТ ПРОЩЪПУЛНИК В СВЕТА НА КНИГИТЕ

≪ Previous: МОЕТО ИНТЕРВЮ по ДАРИК РАДИО....

$

0

0

Много са вкусни тези бонбони и са перфектна компания на чаша ароматно следобедно кафе, любувайки се на чудната снежна приказка навън. Е, не са много красиви и фотогенични, и нямат много търговски вид, но пък са здравословна бомба....Благоверният още от пръв поглед ги разпозна и възкликна отчаяно -"Ооо, гадост, това май ще е някаква полезнотия...!"и с досада ги опита и така ги хареса, че колчем пием кафе все  пита нямам ли някъде скрити запаси. Е, сега в този сезон ги правя често, макар че продуктите ги има целогодишно.

Необходими са ви за 5 големи  бонбона:

5 фурми

4 каф..л.орехи

2 каф.л.   киноа  ядки / или от елда/

1 каф.л. овесени трици

1 каф.л. семена чиа

1 каф.л. натрошено ленено семе

2 каф.л. годжи бери

3 каф.л сусамов тахан

2 каф.л. сушени вишни /по желание/

за овалване на бонбоните:

микс ядки  от елда или киноа,  или овесени трици, или смлени орехи, или кокосови стърготини......по избор и вкус

Всички продукти - фурмите без костилките и нарязани на ситно, орехите счукани на дребни парченца, лененото семе натрошено,  се смесват в купа. Вишните, които са натурално изсушени, слагам защото придават една леко киселичка и свежа нотка, но ако нямам такива в момента, може и без тях. Сместа се разбърква хубаво, като таханът трябва да е слепващата компонента, да се получи гъста смес. С хубаво намокрени ръце, за да не залепва сместа по тях, се оформят малки топчета и после се овалват в избраната смес за целта. И готово.....

Азащотезибонбонисатолковаполезнииздравословни? Етоималкоинфозапо-непознатитепродуктивтях:

Фурмите са плодоветенафиниковатапалма. Иматвисокосъдържаниенавъглехидрати /50-70%/, асъщоимноговитаминииминерали - желязо, селен, калий, фосфор,магнезий, мед, манган, сяра, флуор.Фурмитесабогатинафибри. Теиматилаксативнодействие, укрепватимунитетаиконцентрацията, понижаватуморатаилошияхолестерол, полезнисаиприповишенастомашнакиселинност. Сладосттавтяхидваотфруктозаиглюкоза, коитоневредятнаорганизма, защотонепредизвикватхипергликемиченсиндром.

 Годжибери унасепознаткатомерджанивиреевюгоизточнаБългария, ноголемитеплантацииоттозиплодсавАзияиЮгоизточнаЕвропа. ВХималаитеиСеверенКитайеотглежданоще 5000 г.пр.н.ераигонаричатхранатанастолетниците.Дневнатапрепоръчителнадажбагоджибериеоколо 30 грамаитедоставятнаорганизмаповечевит.Сотпортокалите, повечебетакаротинотморковитеиповечежелязоотпарчечервеномесо.

"ВсъставанагоджиберивлизатдоставитаминиотгрупаВ, витаминА, антиоксиданти, полизахариди, аминокиселини, магнезий, мед, фосфор, йод, калий, калций, цинк, селениникакъв холестерол. В 100 гплодсесъдържат 82 калории.Товадревнорастениепомагазазапазваненамладиявиднакожата, действапревантивносрещусърдечносъдови, чернодробниибъбречнипроблеми, укрепваимуннатасистема, подобряваметаболизмаизрението, намалява целулита, пречистваорганизмаоттоксинииеподходящахранаприастма, диабет, язва, висококръвноналягане, редицаалергии, умора, безсъние, отпадналост, шумвушите...."/инфо от интернет/

Таханът  представлявасмленисусамовибелениилинебеленисемена.

"Таханътотнебеленисеменаепо-тъменипо-горчив, новзамянанатовасъдържавповечеминералиихранителнивещества. Най-честотаханътсеприготвяотсмесваненадватавида. Изключителнобогатенавитамини ( B1, B2 и B6) икалций- почтипетпътиповечеоткраветомляко. Внегоиманезаменимиаминокиселини, кактоинадругиценнимикроелементи - силиций, фосфор, мед, магнезийикалий. Всусамовиятаханколичествотобелтъчиниепо-голямооттовавсиренето, соятаинякоивидовемесо. Важноедасезнае, чесусамовотомаслоемазнина, коятосеусвояванапълнооторганизма. Поотношениенаползатазакръвоноснитесъдовесусамовияттаханнеотстъпвапонищонатечнотозлато - зехтина."/инфо от интернет/

ВИвайловград сенамираединственатаможебивБългариябио-таханджийница, коятодобиватаханпонай-древнияспособсмилайкисусамамеждукамъни. Тойпредварителносесушинаслънцеилекосезапичавпещ.Използвасеуникалниязарайонажълтсусам, катозлато. Ивайловградскияттаханеневероятновкусен, нотрудносеоткрива.

 "Дребнитесеменанарастението чиа доскоросеотглеждахасамокатодекоративенелемент, новсеповечехорагивключватвменютоси - основнозарадилечебнитеимсвойства. Тази древнакултураеотглежданаоще 3 векапр. Хр. исерадванапопулярноствцентралноМексико досредатана 16 век. Кактоикиноата, чиатапретърпявапогромследиспанскотозавладяванеиепочтиунищоженапорелигиознииполитическипричини.Презпоследнотодесетилетиедребните, твърдииполезнизаздраветосемена, плоднарастението, коетомногоприличанаградинскичай, серадватнаневижданинтерес. Семенатаот чиа, непо-големиотглаватанакарфица, савсвоязаслуженРенесанс. Щепопитате, каквоправитезидребосъцитолковаполезнизаздравето?

Семенатаотчиасъдържатвисокидозиомега 3 мастникиселини. Тезиценнизатялотомазнининемогатдабъдатпроизведениоторганизмаитрябваежедневнодасенабавятсхраната. Най-богатитеизточници: риба, животинскимозък, орехи, зеленилистнизеленчуциилененосеме, невинагиприсъстватвдиетатани, ачиаемноголесенивкусенначиндасигинабавим. Омега3 мастнитекиселиниспособстватумственоторазвитие, борятдепресията, подобряватпаметта, предпазватотсърдечносъдовизаболявания, артритистареене. Добавянетонаомега3 мастникиселиниможедаускориотслабванетоидапомогневконтроланаапетита.

Семенатаотчиаподобряватхраносмиланетоиборятконстипацията. Високотосъдържаниенаразтворимифибрипомаганаотделянетоиднесчиаепредпочитаниятначинзастимулираненачервата. Заразликаотлененотосеме, чиаможедасеприема, бездасесмила, мазнинитевнегонесеувреждатотнеправилносъхранениеисеменатаотчиа, заразликаотленените, несъдържатфитоестрогени. Товагиправиподходящидоризабременниикърмачки. Тъйкатосеменатанабъбватдо 10 пътиотпървоначалниясиразмер, акогиприематепротивконстипация, задължителнотрябвадагинакисватепонеза 30 минути.

Подобряватдетоксикацията. Гелообразнатаструктурананабъбналитесеменапомагатзаочистванетонаорганизмаотразличнивреднизанегоелементи, коитобиватизвежданиоттялотоспомощтанасемената. Особеноподходящисазадобавянекъмразличнизеленчуковисоковеипрочистващичайовеповременарежимзанамаляненатеглото.

Изглаждатпиковетеиспадоветев кръвната захар.Благодарениенабавнотоимусвояванесеменатаотчиарегулиратскоросттанаусвояваненазахаритеиакогидобавитекъмразличнибрашнаипечива, можекактодасезасититепо-бързо, такаидаусвоитеплавнокалориите, безтовадасеотразинегативновърхуапетитавипо-късно. Тъйкатосъдържатотносителномалкокалориинапорция, анабъбватмного, тезисеменаможедасауспешенначиндасгъститекиселомлякоиразличнирастителнимлека, катотедобиватконсистенциянапудингбездавиенужнонишестеилижелатин.

Какдаползвамечиа? Семенатаотчиаиматделикатенядковпривкусинепроменятвкусанаостаналитесъставкивъввашитерецепти, асамодобавятгъстотаи зърнестаструктура.

Задасгъститеразличнинапиткиисокове, можедадобавитечаеналъжичкачиакъмвсякачашаидаразбъркатедобре. Напиткатаеготоваслед 10 минути.

Задаприготвитепудинготкиселоилидругимлека, добавете1 с.л. 30 минутипредисервираненавсякапорция. Можедадобавитеиплодовеилиестествениподсладители, катомедимеласа.

Задаприготвитекълновеотчиа, постелетеголямаплоскаповърхностскухненскахартия, намокретедобреипосипетеслойотсеменцата. Поливайтеежедневно, задагиподържатевлажниидо 4 днищеиматечудесникълнове, коитодадобавятекъмсалатиишейкове. /http://ladyzone.bg/article/dieti/kakvo-e-chia.html/

 "Лененотосеме есладконавкус, мазноисъсслабамиризма. ДнесвИндиясенамиратнай-големитеплантациизаотглежданеналененосеме.Лечебнитесвойстваналененотосемеседължатнатриосновнисъставки. Омега-3 мастнитекиселинирегулиратимунитетаиподобряватбиохимичнитепроцесиворганизма. Лигнанитесаестрогенисантиоксидантнодействие, коиторегулиратхормоналноторавновесиеистимулиратувеличаваненапроизводствотонахормониворганизма. Фибритесаблагоприятнизахраносмиланетоиотделителнатасистемаизасищатглада, разказватмедици.Споредканадскиучениредовнатаупотребаналененосемепазиотрак, най-веченагърдата, напростататаидебелоточерво. Споредтяхмастнитекиселини, коитосъдържа, несамочепречатдасепоявитумор, ноинепозволяват, акоиматакъв, данарасне. Алигнаните, коитосесъдържатвлененотосеме, блокиратразпространениетонатуморниклеткиворганизма. При сърдечно-съдовипроблеми консумациятаналененосемеподобрявасърдечнияритъм, намаляванивотонат.нар. излишенхолестеролипотозиначинпредотвратяваатеросклерозата.При диабет поеманетоналененосемеподпомаганормализиранетонакръвнатазахар. Доказаное, чевсекидневнатаконсумацияначудотворнатабилкапотискаилиблокираизцяловъзпалителнипроцеси, настъпилиприболеститепаркинсонилиастма. Тоизвличатоксинитеоторганизма, абсорбиратечноститеипомагаприбезсъние, главоболие, зачервяваненаочитеидориприболкавушите, разказватмедици. Вълшебноторастениепредотвратявавтвърдяванетонаартериитеикръвнитесъсиреци, катопотозиначиннамаляварискаотинфарктилиинсултпридиабетициилисърдечноболни.Лененотосемеимасвойстватаинаафродизиак, защотоповишавасексуалнотожелание. Полъжичкасмляносеменаденспомагазауриниране, действаразхлабващопризапек, подобряваперисталтикатаначерватаинамаляваподутинитеприотоци. /http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1596803/

 За киноа съмписала ТУК :

 КИНОА - защо и как?

ДА ВИ Е СЛАДКО!

МОЯТ ПРОЩЪПУЛНИК В СВЕТА НА КНИГИТЕ

February 12, 2015, 1:13 am

≫ Next: 50 нюанса цветно от РЕГЕНСБУРГ - част 1

≪ Previous: ЗДРАВОСЛОВНИ БОНБОНИ от фурми, годжи бери, орехи, тахан и други полезнотии

$

0

0

"Тази книга е събрала преживяванията в Мароко на 17 публицисти, членове на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма - ABUJET. Четивата в нея са уникални, защото са събрали вижданията на хора, обладани от приключенски дух, които пресъздават наситените цветове на Сахара, Атласките планини и Средиземно море, предават неповторимия аромат на мароканските гозби и пъстротата на местните занаяти. Повечето от авторите са обиколили земното кълбо, но винаги са готови да се върнат в Мароко. Защо? Отговорът е между кориците на книгата."

На 9-ти февруари се състоя официалното представяне на книгата "Кралство Мароко - страна на пътешествията"с  прием в Резиденцията  на Посолството на Мароко. Лично посланика на Мароко Н.ПР. г-жа ЛАТИФА АХАРБАШпосрещаше гостите с много топла усмивка. Аз останах очарована от това как ме посрещна съвсем приятелски, каза че ме е познала от снимката в книгата, че знае че съм писала за тяхната кухня.... толкова естествена, невероятно мила и сърдечна жена дипломат. Всъщност, бивш журналист, Н.Пр.г-жа Латифа Ахарбаш е един от главните "виновници"да се роди тази книга - чрез любезното спомоществователство на Посолството на Кралство Мароко и Мароканската националната служба по туризма /MNTC /.

Официалната част
По няколко думи за книгата, за ABUJET, за  гостоприемството на Мароко, за богатото историческо и културно наследство на нашите две страни, за пътешествията изобщо, както и благодарности за всички, които направиха тази книга реалност.....от:
Н.Пр.г-жа ЛАТИФА АХАРБАШ  - посланик на Кралство Мароко
г-н МАКСИМ МИНЧЕВ  - Генерален Директор на Българска Телеграфна Агенция и
Председател на ABUJET - Българска асоциация на журналистите и писателите по туризма
г-н ХАЛИД МИМИ -  директор за Източна Европа от Мароканска национална служба по туризма

"Като посланик на Кралство Мароко в България, съм особено признателна на всички жени и мъже от българските медии, които участваха в съставянето на този сборник. Благодарение на качеството на техните разкази, Мароко е представено на българските читатели като гостоприемна земя, идеално място за туризъм, страна с множество лица, място на смайващи контрасти: живописното и класическото, модерното и античното, градското и пасторалното, суровата мистичност на Сахара и гордите върхове на Атлас, римските руини и Средновековните градове, огледалното Средиземно море и бурния, но щедър Атлантически океан, отворен към нови хоризонти."

Неофициалната част 
Разкошна мароканска храна, мароканско вино, фрешове и чай, леко джазирана мароканска музика, ориенталска танцьорка.....

И разбира се, аз съм много щастлива, 

че бях част от това ново за мен 

емоционално и градивно преживяване...

Няма да благодаря на  съпруг, дъщери, любовник, куче, котка, мишка, дядо вади ряпа....

Благодаря на съдбата!

Благодаря и на И.К., 

че ме разпозна в душното блогово пространство.

До нови срещи -  между кориците на тази книга! 

50 нюанса цветно от РЕГЕНСБУРГ - част 1

February 16, 2015, 1:27 am

≫ Next: СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ .... българо - полска компилация

≪ Previous: МОЯТ ПРОЩЪПУЛНИК В СВЕТА НА КНИГИТЕ

$

0

0

Малък и  китен баварски град...

Живописно лъкатушещ край реките  Дунав и  Реген...

С къщички като сглобени от детско лего...

Шарено лего...

Страхотно фотогеничен град ....

В невероятни 50 нюанса цветно .... 

С чисти и подредени улици...

Спокойно и уютно....

С много паркове и зеленина....

С усмихнати хора...

С чудна бира...

Изобщо, учудващо и за мен самата, останах  очарована от Регенсбург. 

Катедралата на Регенсбург е най-забележителната готическа сграда на Бавария и доминира в пейзажа, откъдето и както да се погледне града.. Тя е строена в периода 1275 - 1634 година, а кулите са завършени чак през 1869 година.

Шедьовър на Средновековното мостово строителство   е Каменния мост с часовниковата кула над Дунав, който обаче беше в ремонт. Има прилика с каменния мост на Прага, но е построен доста преди него - 1135-1146 година.

Със своята 900-годишна история, така наречената в буквален превод "Историческа кухня за наденички", е прощъпулника в сегашното Take Away хранене. Възникнала, като място за изхранване на работниците, строили Каменния мост, съществува и до днес, като освен заведението за сандвичи отвън,  вече има и уютен ресторант. Тук се предлагат единствено и само няколко вида немски колбаси, придружени от   кисело зеле и горчица. А в ресторанта менюто е с пълната гама баварски кулинарни традиции, чийто списък изобщо не е дълъг......

долу в дясно е "Историческата кухня за наденички"

Регенсбурге град в провинция Бавария и е административен център на баварския район Горен Пфалц.. Има малко над 135 хил.жители и е най-голямото Дунавско пристанище в Германия. Градът е живописно разположен по бреговете на реките Дунав и Реген, на запад от Баварската гора.  Историческият му средновековен център е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.През 2014 година Регенсбург е класиран сред първите туристически атракции и забележителности на Германия от международните туристи.Тук се изсипва огромен туристо-поток с речните кораби по Дунав. А и е толкова удобно и привлекателно разположен и до Мюнхен, и до Виена, и до Прага.

На всяка крачка - паркове, зеленина, спокойствие, тишина.....красота!

И разбира се, накъде без японските туристи...? Този тук  се беше  паркирал на това чудно местенце в изчакване на .....нещо да се случи. Курдисах се  и аз за известно време до него, залеза се появи напълно златен и очарователен, но така и не издържах до финала, възможно е златното в небето и в реката да са направили някаква неземна картинка, но аз не съм добър кибик, това е.......

Снимката долу  вдясно /да, да, красивата сграда с две дръвчета отпред...!./ е на един от многобройните паркинги с по няколко етажа, които са буквално на всяка крачка и които, сещате се защо, много умиляват булгар-булгар туриста, като нас.....

Не знам защо, но почти няма селище, в което да съм "акостирала" - дали ще е лаго Маджоре , Рим ,  Истанбул , или Прага , остров Санторини или Амалфи , 
 и да не  попадна на сватба...Тази беше много интересна, с духова музика и много червени сърца в небето....

С риск  да ви досадя, ще има  още малко за Регенсбург ......но за днес стига!

СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ .... българо - полска компилация

February 27, 2015, 2:00 am

≫ Next: ЦВАЙ ГУГУТКЕН ШПАЦИЙРЕН ЦУЗАМЕН из ВИЕНА

≪ Previous: 50 нюанса цветно от РЕГЕНСБУРГ - част 1

$

0

0

Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.

- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!

- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?

- Не, четох една готварска книга

----------------------------------------------------

Гадничкоооо, ама е вярно.....

Не съм ходила никога в Полша, но имаме семеен приятел с полски корени,
та той ни е правил полски вечеринки...
и съм опитала туй-онуй от полската кухня.
Затова като чуя Полша, и си представям веднага Бигос...
Сещам се за обожаваният от мен Уди Алън,
който пък казва, че "... всеки път като си пусна Вагнер, и ми идва да окупирам Полша!"
Въпрос на гледни точки!
Та това зимно ястие е компилация между: 

Бигос -  полската версия на месо с кисело зеле, в което се слагат различни видове месо, колбаси, сушени сливи, и се готви няколко дни, като всеки ден се прибавят нови и нови продукти.

Банска капама -  една от Бг версиите на  месо с кисело зеле, месата пак са различни видове плюс  кървавица и суджук.

Аз пък си имах налични свински джоланчета и кървавица....така че, както винаги, реших да импровизирам:

Добавих сушени сини сливи - за сладост.... 

Праз и лук - за аромат....  

Сушена чушка - за вкус.... 

Сушени манатарки - за разкош....

И се получи една страхотна зимна вкусотия, 

малко по-различна от баналното свинско със зеле, 

но в никакъв случай ненатрапчива с леко екзотичния вкус  от сините сливи. 

Просто страхотна....
 българо-полска компилация на месо с кисело зеле!

СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, 

КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ 

Необходими продукти:

2 свински джолана с кожа от малко прасе

1 средна кисела зелка

1 каф.ч. сушени манатарки

шепа сушени сини сливи без костилките

1 сушена кървавица

бялата част на 1 стрък праз

1 гл.лук

2-3 сушени чушки

сушен риган

черен пипер

червен пипер

1 каф. чаша зелев сок/или вода,или  чист бульон../

Готвенето на това чудно вкусно компилирано ястие е много просто....От зелката си запазвам две цели листа и после я нарязвам на ситно.Нарязвам  лука и праза на ситно. Поставям всичко в  голям глинен съд. Слагам манатарките, сините сливи, сушените чушки също нарязани на ситно, черен и червен пипер, риган. Обърквам хубаво и сипвам зелев сок, бульон или вода / ако не е много кисело зелето, слагам сок, ако обаче е достатъчно кисело - ползвам или чист бульон от месо, или просто вода/. В средата курдисвам джоланите, като всеки от тях съм завила с двете зелеви листа, затварям с капак глинения съд и забравям във фурната на 200 градуса за около 3 часа. Е, 1-2 пъти отворете капака и погледнете какво се случва вътре, като по някое време събличам зелевите листа от джоланите и прибавям кървавицата /тя е сушена и не й трябва много за да се изпече/.. Аз увивам джоланите в листата, за да не прегори месото, а да стане крехко и сочно и да се топи в устата..... Не е удачно да се препече  месото, защото рискувам кожата на джолана да стане златиста и апетитна на вид, но  като подметка твърда. Хубав, препечен и сочен джолан едновременно, се приготвя само в конвектомат.
Ами, това е - бързо, лесно, и уникално вкусно! И не забравяйте руйното червено вино, че иначе направо сте изхабили гозбата....И да ви е сладко!

 И малко зимни пейзажи от Пампорово,  в унисон с тази определено зимна гозба....:

ЦВАЙ ГУГУТКЕН ШПАЦИЙРЕН ЦУЗАМЕН из ВИЕНА

March 5, 2015, 9:06 am

≫ Next: AN APPLE A DAY.......ПЕЧЕНИ ЯБЪЛКИ, пълнени с КРАМБЪЛ

≪ Previous: СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ .... българо - полска компилация

$

0

0

Абе  такъв студ не съм брала дори по снежните планински писти....

И то през октомври, и то във Виена. 

Всъщност първият път, когато посетихме Виена с мойто либе, беше преди 15 години през юли,

 обаче се наложи посред лято да си купим кларкове, топли якета и изобщо есенни дрехи, щото аз си носех роклички с презрамки...

Сега пък, в най-златния месец, октомври, си купихме вълнени шапки и ботуши, но и това не спаси положението. ....

цвай гугуткен шпацийрен и треперунген цузамен по булеварден....  

мозъкът ми е получил сладоледена консистенция - аха да замръзне и да даде на късо, 

главата ми е изветряла напълно, носа ми се е модифицирал на ледена шушулка, 

ушите ми, уж скрити под шапка,  пулсират ли,  пулсират от студ....

И едва издържаме до  първата бирария, оттам до първата  виенска сладкарница, 

и така се въртим във Виенския "ринг".... 

Такъв   кулинарен пир му ударихме/ щото музейният такъв сме го отиграли отдавна..../ , 

макар че кулинарен пир и Виена  си падат малко оксиморони! 

Дъжд, студ, гадория...дори и за снимки не ставаше!

А това, че Виена е красив, прекрасен, чист, уютен, зелен, приветлив и усмихнат град ви е от ясно по-ясно на всички, нали?...Не случайно за 6-ти пореден път Виена оглавява класацията за най-добър град за живеене в света. Следват я Цюрих, Окланд /Нова Зеландия/, Мюнхен, Ванкувър /Канада/....На "почетното" 115 място се мъдри нашата родна България. 

Следващия път обаче смятаме да дойдем във Виена по Коледа - 

може пък тогава да грейне ярко слънце за наш късмет...

и поне ще има много глювайн /Gluhende Wein/  - да пием, стоплим  и  забравим....

Айне клайне снимчица с целия кат дрехи от дисагите...:

С мойто либе шлафен цузаменв един разкошен апартамент, който бях наела и който се оказа срещу дом Хундертвасер, та оттам минавахме непрекъснато при всякакви атмосферни условия и се оказа, че имам огромна фотосесия на този комплекс.Много специалисти и критици  отричат Хундертвасер, други го издигат в култ, на всекиму неговите сгради действат различно. Общото според мен е, че всички негови творения  /различни обекти из цяла Австрия, Германия, Швейцария, Япония и още много места по света.../ не могат да бъдат "затворени"в никакви рамки, не могат да се класифицират в определен стил, няма общо мнение е ли изкуство това, е ли архитектура....
А мен ме кефи, че Хундертвасер е  креативен търсач на нови форми, необичащ правите и скучни линии, влюбен в цветовете и играещ си умело с тях, страстен еколог и природолюбител, в чийто сгради стърчат всякакви растения от най-невероятните места.  

Финала на пътуването ни в  Регенсбург , Пасау и Виена - 

качваме се на самолета, докато пийнем по кафе и хоп, кацаме на летище София. 

А аз съм  с  една страшна и неутолима абстиненция за вкусни розови Бг домати, 

за нашето слънчево циганско лято и...

о, изненада! 

Беше навалял такъв сняг в края на октомври в Сф,  

но никакви  зимни приказки и бла-бла лирични отклонения на снежни теми 

не можаха да ме възторгнат.... 

с пълна липса на  поетичност и романтика,
влязохме в селската ни месарница и 

гордо бецален няколко свински крачета.

 РезИлтат -  гореща и весела пача, обилно подправена с чесън, оцет и лют пипер.... ...

Ей, не бях хапвала пача десетки години, 

но явно това страхотевично свинско угошение си сака и времето, и случката...

и да ти е преляла чашата от студ, дет се вика....

Зер Гут! 

Битте, цвай гугуткен   цузамен  в родната кочинка цурюк! 

Ферщеен?...

Прочетете още за  пътуването ни из Германия и Австрия:

50 нюанса цветно от РЕГЕНСБУРГ - част 1

AN APPLE A DAY.......ПЕЧЕНИ ЯБЪЛКИ, пълнени с КРАМБЪЛ

March 17, 2015, 1:18 am

≫ Next: БОНБОНЕНИТЕ КЪЩИ на остров БУРАНО във Венецианската лагуна

≪ Previous: ЦВАЙ ГУГУТКЕН ШПАЦИЙРЕН ЦУЗАМЕН из ВИЕНА

$

0

0

Това за ябълката дето ще ви държи далеч от доктора си го знаете.....Обаче ако я напълните и със супер полезни  овесени ядки, представяте ли си какво се получава ...една такава ябълка  Кeeps The доктора  още по - Аway от нас!
Ноо,  нали съм  виден столичен зевзек, веднага се сещам един виц:
Споминал се един 80-годишен старец и имидиатли попаднал в Рая. А там - огромни маси, отрупани с храна, каквато душата ти сака, алкохола се лее направо от чешмите, полуголи мадами  страстно друсат бедра, дълги чак до....Поогледал си стареца, облизал вежди  и рекъл:
- Ех жено, жено,  проста жено, ако не беше ме тъпкала с тия овесени ядки, преди 10 години още да бях дошъл в Рая....!!

ПЕЧЕНИ  ЯБЪЛКИ,  пълнени с КРАМБЪЛ

Необходими продукти:

4 ябълки

1 каф.ч. овесени ядки

3 суп.л. мед

1 суп.л. овесени трици

1 каф.ч. бадеми, натрошени на едро

щипка канела

50 гр масло

за сервиране :

100 гр.рикота или качествена извара

4-6 суп.л.сладко от боровинки

1 суп.л. вишновка

за декорация:

чипс от ябълки

Овесените ядки запичам леко в сух тиган и оставям да изстиват.
Ябълките обелвам на ивици, така остават дори изпечени оформени и не се разпадат. Издълбавам  всяка ябълка във вътрешността, за да се оформи едно кладенче.
Включвам фурната на 180 градуса.
Приготвям си крамбъла...В купа сипвам изстиналите овесени ядки, натрошените на едри парчета бадеми, овесените трици, мед, канела. Нарязвам в купата на малки парченца твърдото масло.И започвам да претривам с пръсти, докато се получат маслени трохи.
С така получените трохи пълня ябълките.Нареждам ябълките в тавичка с поставена малко вода, за да не загорят и залепнат  за дъното на тавата. И във фурната...пека до готовност, около 30-40 минути, но си зависи от сорта и големината на ябълките.

Смесвам рикотата /изварата/ със сладкото от боровинки, докато стане хомогенна смес, като крем. Във всяка чиния първо слагам по няколко супени лъжици от кремообразната смес, а отгоре поставям печената ябълка, пълнена с крамбъл. капвам върху всяка ябълка по няколко капки вишновка - ей така ..за вкус, аромат и главно за разкош!

Аз декорирах с ябълков чипс. Приготвям го като съвсем леко, до хрупкаво, запичам домашно изсушени предварително тънки шайби  ябълки.

Да ви е сладко!

БОНБОНЕНИТЕ КЪЩИ на остров БУРАНО във Венецианската лагуна

March 30, 2015, 11:30 pm

≫ Next: ПАСАУ - градът на три реки

≪ Previous: AN APPLE A DAY.......ПЕЧЕНИ ЯБЪЛКИ, пълнени с КРАМБЪЛ

$

0

0

На прима виста цветовете на Бурано 

шамаросаха дори  моята циганска душа,

 обичаща колорита.....

много искрящи цветове, 

много веещи се разноцветни перденца,  

много съхнещи потници и гащи, 

и едни шарени завеси ветреещи се над всяка врата ....

После ме плени как цялата шарения се отразява във водата, 

как някак цветовете те завладяват и изместват сивотата в душата ти

 / ако случайно се е загнездила там де.../ ,

 как градчето живее свой собствен  бонбонен живот.....

Остров БУРАНО представлява малък архипелаг от 4 острова, свързани с мостове. Намира се във Венецианската лагуна,  на 40 минути път от Венеция с венецианският градски транспорт - лодки вапорети. Известен е със своите ярко оцветени къщи и изящна дантела. Населението е около 2800 жители. За разлика от туристическата конфекция Венеция, където почти не са останали местни/избягали на сушата, заради трудния живот в лагуната/ и навсякъде щракат туристи, тук на островчето е доста спокойно и някак автентично. Корабчето спира и на остров Мурано, известен със своите фабрики за стъкло.Там обаче беше голяма навалица от туристи и ние го пропуснахме.

ЦВЕТОВЕТЕ

Цветовете на къщите обаче следват специална схема...Ако искаш да оцветиш къщата си - нужно е одобрение за специално избран цвят от общината, който съответства на твоята цветова династия. Тоест цветовете не се дават за самите къщи, а за фамилията, която населява тези къщи....дори общината определя и нюансите на цвета, в зависимост кое поколение на фамилията живее в къщата. Казват, че това е останало от далечното минало, когато рибарите, още навътре в морето познавали своя дом по семейния цвят..което е и практичната страна на шаренията.

Има и една къща, която все пак се различава от всички други, защото освен искрящите цветове на фасадата, има и ярки геометрични фигури, които се преливат една в друга. Това е къщата Бепи Суа / Bepi Sua  /: 

ПАРКИРАНЕТО

Както можете да се досетите, тук автомобили няма....Бурано е най-големия град в света без движение на автомобили. Местният транспорт е лодки, разбира се. Ноо, и тук си имат  паркиране, само че на лодки... - имат си закон обаче, който разрешава на всяка къща да притежава една лодка и тя да бъде паркирана точно на специално поставения стълб пред  къщата и никъде другаде. Никой няма право да си върже лодката на чужд стълб - ясно и точно!Обичам да има правила....

ЦЪРКВАТА

Още с пристигането на острова, очите ви се спират на стърчащата и доминираща в цветния пейзаж църква, или по-скоро на нейната кула.Църквата се нарича "Сан Мартино", а кулата й е толкова силно наклонена, като че ли всеки момент ще се сгромоляса. Местните жители обаче изобщо не се кахърят, по италианските ширини това изобщо не е прецедент, а пък във Венецианската лагуна, заради заблатените почви, често се срещат сгради килнали се както им е кеф.

Това е остров Бурано - 

ако сте  повече  дни във Венеция, 

направете си една  разходка до острова, 

избягайте от туристическата навалица поне за малко.....

.

---

ПАСАУ - градът на три реки

April 15, 2015, 5:45 am

≫ Next: JE SUIS ПЕТЕЛ във ВИНО .........!

≪ Previous: БОНБОНЕНИТЕ КЪЩИ на остров БУРАНО във Венецианската лагуна

$

0

0

Пасауе град в Долна Бавария, разположен уникално на 6те бряга на 3 реки. Едната е Дунав, а другите две са притоците му  ИлциИн.Уникалността на мястото не свършва до тук  ... Трите реки се сливат точно, където е разположено градчето, но в три различни цвята - черните води на Илц и белите на Ин се вливат в синьозеления Дунав и дълго се вият всяка в своя си цвят, докато най-накрая се смесват. Реката Ин идва от ледниците на Швейцарските Алпи и тече цели 517 км с бели води. Левият приток Ин е с дължина само 65 км, но минава през много блата и през Баварската гора и заради тъмните си води е наричан "черната перла"на Бохемия. И тъй като този около 50-хиляден град е разположен на 6те бряга на 3те реки, го наричат  Баварската Венеция. Такова живописно разположение обаче носи и своите неволи - градът често е заливан от големи наводнения...но и това се е превърнало вече в атракция за Негово Величество Туриста.

Бароковата катедрала "Св.Стефан"се извисява над целия град. В нея се намира най-големият орган в Европа - с 17974 тръби и  233 регистъра. Всеки ден точно в 12 ч на обяд има 30-минутен концерт с цена 4 евро. Всъщност, заради този концерт спряхме и ние в Пасау, пътувайки от Регенсбург

/50 нюанса цветно от РЕГЕНСБУРГ - част 1/

 за 

Виена

/ЦВАЙ ГУГУТКЕН ШПАЦИЙРЕН ЦУЗАМЕН из ВИЕНА/

 Насладихме  се на концерта, обядвахме в едно от многото китни ресторантчета в Стария град, и си продължихме по пътя....

Катедралата беше пълна с народ, шарена палитра от цял свят, пътуващи с огромните речни кораби по Дунава и спиращи тук също заради концерта .

Това е Пасау - къщички, като детско лего, подредени по поречието на 3 реки......

JE SUIS ПЕТЕЛ във ВИНО .........!

January 23, 2015, 3:13 am

≫ Next: Сиртаки, узо, октоподи....фоторазходка в Кавала и остров Тасос

≪ Previous: ПАСАУ - градът на три реки

$

0

0

Откога съм се заканила на тази френска класика, ама все не попадам на петел....И  в момента, в който ми се изпречи първият  пернат екземпляр, веднага  подготвих тенджерата и запретнах ръкави - Ооо,  тре биен, викам си, ще го удавя във вино тоз петел, ще го оставя да ври няколко часа и воала....coq au vin!  Отворих все пак да видя кво ще рече чичко Гугъл по въпроса ....Да, ама не...Оказа се, че  то не било тъй просто... - френски тертип е това ей, засукана работа.... А  всички знаем, че френската  кухня е много сложна в своето прекалено и натрапчиво маниерничене, и пържена до припадък в масло, и надута, но пък вери, вери делишъс....В крайна сметка комбинирах по нещичко от няколко рецепти, които ми харесаха, за да се доближа максимално до автентичната рецепта. .Врътня голяма, щурам се из кухнята цял преди обед и  гълча на ум -  "Абе франсета,  мерси боку - вкусно, вкусно, колко  да е вкусно, егати - петел във вино...  "

Еееей  хора, казвам ви, не стана просто вкусно, стана жестоко вкусно ...... облизахме  си и пръстите, и чиниите, и птичите кокалчета оглозгахме.........  Сега се оглеждам пак за някой "заблуден"петел !

Coq au Vin
или ПЕТЕЛът във вино на французите

Необходими продукти:

за маринатата:

1 бутилка 750 мл хубаво червено вино

1 морков, нарязан

4 скилидки чесън, нарязани

1 глава лук, голяма, нарязана ситно

1 шепа сушени манатарки

букет гарни - 10 стръка прясна мащерка, 5 стръка пресен  магданоз и 3 листа дафинов лист,  завити в букетче с кухненски канап

черен пипер - прясно смлян, на вкус

за птицата:

1 петел около 2 кг - 

моя беше от породата на синьокраките, много специален, от Чифлик Ливади

2 суп.л.краве масло

2 суп.л. олио

1 суп.л. брашно

1 ч.ч. чист домашен пилешки бульон,при необходимост

за гарнитурата:

500 гр. гъби

200 гр.свински гърди

300 гр. лук шалот/арпаджик/

10 скилидки чесън

сол и черен пипер на вкус

2 суп.л.олио

1 суп.л масло

1 връзка магданоз

Мариноването:
Приготвям си маринатата от вечерта и накисвам вътре добре измития, подсушен и разфасован на порции петел.Оставям в хладилника за цяла нощ хубаво да се опиянчи
Гарнитурата от зеленчуци и бекон:
В 1 суп.л.олио и разтопеното масло запържвам лукчетата шалот   до златисто, около 5 минути.Прибавям гъбите и чесъна и запържвам още 3 минути, капвам 2-3 суп.л бульон /чист домашен пилешки/ и когато течността изври, зеленчуците вече са готови. Овкусявам със сол  и черен пипер и изваждам в купа.
В друга чиста тенджера запържвам нарязаните на ситно свински гърди във 2-рата  суп.л олио, поръсвам със сол и черен пипер. До златисто, около 10 минути. Изваждам върху кухненска хартия, за да се отцеди.Прехвърлям в малка купичка. и си имам пръжки. По рецепта се ползва бекон, но той трябва да не е пушен, за да не промени вкуса и аромата на яхнията, а у нас всички колбаси са ужасно опушени, затова аз използвах сурови свински гърди.
Същинското готвене на птицата:
В същата тенджера, в която съм запържила бекона, добавям . маслото и олиото, и слагам отцедените парчета петел, пържа до златисто около 10 минути. Аз го направих на два пъти, защото месото е доста. Изваждам  месото.
В същата тенджера  прибавям зеленчуците от маринатата, без букетчето подправки, които запазвам. Пържат се 10 минути и се добавя брашното, при непрекъснато бъркане се пържи още 2 минути. Добавям  месото, виното, букетчето подправки, сол и черен пипер на вкус.Когато заври, намалявам котлона и оставям да къкри на слаб огън около час и половина или докато омекне месото.Ако птицата е по-стара и се наложи по-дълго варене, със сигурност ще е необходимо добавянето на  бульон или в краен случай гореща вода. Не оставяйте тенджерата без надзор, за да може да контролирате течността.
Малко лирическо френско-пилешко отклонение....
Няма никакво значение с какъв точно петел ще сготвите тази френска класика,. но понеже са много интересни тези синьокраки птици, към чийто порода спадаше и моята.....а и са безспорен фаворит в птицевъдството, да ви разкажа нещичко за тях.

снимките на птиците са от интернет

 Ако сте с любопитно и  набито око, като мен, и ако сте се разхождали в някой от хубавите френски магазини за месо, може и да ви е направило впечатление, че има едни птици, които са "завити"и опаковани по специален начин, като освен самата почистена птица, е запазена  главата с червения гребен, малко от бялата перушина на шията, а отдолу са подвити и сините крака. Ей  това са френските аристократи със сини крака - пилетата от  породата Le Bleu, които са с контролирано наименование за произход и се отглеждат в района на Bresse, Източна Франция. Преди години прочетох за тях нещо интересно - всяка птица, за да е с този произход, трябва да притежава и френска патриотична  външност, тоест оцветяването й да е в цветовете на френското знаме:
- оловно синикрака,
- изцялобялаперушина, никакви омбре цветни оттенъци със старомодни кафеникави краски,
- яркочервенгребен.
Толкова за гордостта на френските фермери и кулинари - синьокраките птици от Брес.
Финалът:
Сервира се порция от птицата, добавя се порция от зеленчуците, залива се със соса, а отгоре се поръсва с така получените пръжки и нарязан магданоз.Може да се сервира с варени картофи, картофено пюре, някаква паста или просто комат домашен вкусен хляб.

А виното в  чинията и виното в  чашата,  си прилягат, като отдавна женена двойка - перфектно! 

Хуквайте да дирите петел и.......

да ви е сладко!

BON APPETIT!

Сиртаки, узо, октоподи....фоторазходка в Кавала и остров Тасос

April 27, 2015, 10:33 am

≫ Next: ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА, ЖИВА И ЗЕЛЕНА......!

≪ Previous: JE SUIS ПЕТЕЛ във ВИНО .........!

$

0

0

Най-вкусния кукореч, който евър съм хапвала - на остров Тасос

рожден ден на школа Балканци

ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА, ЖИВА И ЗЕЛЕНА......!

May 7, 2015, 5:02 am

≫ Next: Салата с листа от ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО, ЛЕВУРДА, ГЛУХАРЧЕТА И ЯДЛИВИ ЦВЕТЯ - богатството на пролетта, поднесено в чиния!

≪ Previous: Сиртаки, узо, октоподи....фоторазходка в Кавала и остров Тасос

$

0

0

Салата с листа от ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО, ЛЕВУРДА, ГЛУХАРЧЕТА И ЯДЛИВИ ЦВЕТЯ - богатството на пролетта, поднесено в чиния!

May 14, 2015, 4:48 am

≫ Next: PLEASE, MIND THE GAP !! .......в мисия ЛОНДОН

≪ Previous: ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА, ЖИВА И ЗЕЛЕНА......!

$

0

0

Страхотна пролетна симфония от свежи и здравословни листа 

от червено цвекло, левурда и глухарчета, 

заедно с техните пълни с фибри хрупкави дръжки,

 за неустоимо анасоново ухание добавям финокио,

 за още малко аромат добавям ягоди,

 за цвят - жулиени от моркови, 

и за разкош - шепа ядливи цветя.

 От ядливите цветя аз използвам само това, което ми се намира в градината -  цветовете на глухарчето и левурдата, парички и теменужки, латинки....

Симфония от здраве, вкус, аромат, цвят....
Богатството на пролетта,  поднесено в чиния.

Сега е точно времето на пролетното червено цвекло и неговите  не по малко полезни и много вкусни листа. Червеното кореноплодно е известно от хилядолетия, като средство против малокръвие, проблеми със стомашно-чревния тракт и черния дроб, за прочистване на организма, а също и с антистресово и антиканцерогенно действие.. Изобщо -  цяла палитра от различни витамини и микроелементи, а  в листата има най-много фолиева киселина и каротин. А знаете ли че, ако консумирате много червено цвекло имате шанс да запазите лицето и кръвоносните си съдове млади, еластични и проходими....? Защото в червения зеленчук се съдържавит.Р , наречен витамин на младостта....../все пак не се надявайте на чудеса/.

Аз купувам зеленчуците от едно малко семейно стопанство и много често другите им клиенти искали само грудката цвекло без листата, така че често пълня цяла кошница листа. Не ги изхвърляйте, моля! Те са чудесни както на салата, така и с бъркани яйца или омлет, за супа, за баница, задушени с агнешко месце....Не изхвърляйте и дръжките на цвеклото, на левурдата, глухарчетата, магданоза - всъщност в тях се съдържат многото така полезни фибри. Не изхвърляйте и цветовете на глухарчето и левурдата, освен че променят колорита във вашата чиния , те са и много полезни. Стига да не сте алергични към цветния прашец, но точно  тези ядливи цветя, които аз използвам  не съдържат  алергени.

Какво ви е необходимо за 2 порции:

5-6 листа от червено цвекло с дръжките

една голяма китка левурда с дръжки и цветове

една китка глухарчета - листа и цветове с дръжки

1 морков

1/4 грудка  финокио /резене/

3-4 зелени перки лук

5-6 стръка магданоз с дръжките

шепа ядливи цветя, набрани от чисто и сигурно място - парички, теменужки, латинки

4 ягоди

за дресинга:

тиквено олио

ленено олио

прясно смляна морска сол

балсамов оцет

прясно изцеден лимонов сок

по желание - малка лъжичка мед

Всички зелении измивам обилно със студена вода и подсушавам в центрофуга. После нежно накъсвам на едри парчета.

Финокиото и морковите нарязвам на тънки жулиени.

Подреждам всичко в подносна чиния, при мен - голяма дъска.

Посипвам отгоре с различните цветя и овкусявам с дресинга.

У дома обичаме дръжките да си ги топим в дресинга цели и да си ги хрупаме. Неустоимо вкусни са и потопени  в прясно изцеден лимонов сок.

За още по-голям разкош, салатата може да се поръси с ядки или семена, печени или сурови.

Понякога добавям  кълнове от люцерна, броколи, слънчоглед, лимец....

За да стане салатата по-питателна може да се прибави накиснато или сварено  жито, киноа, просо, лимец...

Може да се поднесе с парче риба  на пара или  скара.

Или със зеленчуци на скара,

или с препечено сирене Халуми.....

Вариации много.

Да ви е сладко!

Сега като се замислих, у дома почти никога не сервирам скучна  и традиционна зелена салата. Към нея винаги според сезона има добавки от левурда, киселец, глухарче, рукола, круши, синьо сирене и орехи, риба и морски дарове.....Ето и някои от моите рецепти:

Зелена салата в пармезанова кошничка

Миличък Уолтър ...с твърдо сварено яйце

Зелена салата с прошуто и пъпеш

Зелена салата с круши, синьо сирене и орехи

Зелена салата с аншоа в авокадо

Свежа салата с домашно маринова сьомга

Зелена салата с октопод

Пъстра есенна салата