Изпепелени от слънцето пейзажи, къщички като пчелни кошери,
белосани градчета,
барокови шедьоври,
килим от сребърни маслинови гори,
живописно крайбрежие и
море 50 нюанса синьо,
неспирна любовна песен на
мъжките цикади в огромните пинии,
свежа и вкусна храна,
усмихнати южняци......
това е ПУЛИЯ!
Тя е токчето на италианския ботуш,
старателно плискано от две морета -
Адриатическо и Йонийско.
Област ПУЛИЯ има население от около 4 милиона души, като повечето от тях живеят в големите градове - столицата Бари, Бриндизи, Лече, Фоджа, Таранто.
Пулия е селскостопанска област, произвеждаща 40 % от зехтина и 17 % от виното на Италия. Сравнена с другите италиански области, тя е бедна и непопулярна, но за сметка на това е успяла да се запази неподправена и автентична. През последните години обаче, тя категорично се доказва и като туристическа дестинация.
Пулия има равнинен и полупланински пейзаж. На север се намира полуостров Гаргано, който е в подножието на Апенините и единственият планински район в областта. След Гаргано надолу се простира Valle d"Itria, най-красивото кътче за мен тук, със своите очарователни градчета, кое от кое по-бели, китни и уникални - Локоротондо, Алберобелло, Мартина Франка, Чистернино, Челие Месапика. Всяко градче е разположено на малък хълм, от който се виждат необхватните с поглед маслинови гори, лозя и безкрайната морска шир.
На юг следва равнината Саленто, където е и най-източната точка на Ботуша - градчето Отранто.
Историята на Пулия е неразривно свързана с тази на околните средиземноморски страни, както и на многото й нашественици - древни гърци, римляни, византийци, шваби, испанци....като всички те са оставили своя отпечатък. Но Пулия е запазила своите традиции и идентичност в архитектура, фолклор, кулинария.
Типична пасторална картинка от Пулия - маслини, бали сено и овце....и яркото слънце, прегарящо всичко наоколо.
МАСЛИНИТЕ
Пулия прилича на рошав килим с огромните си площи маслинови насаждения. Никой не знае колко точно са маслиновите дръвчета в Пулия, но казват че наброяват 50-60 милиона /!!/ . Още по-невероятни са вековната възраст и размерите им - твърди се, че някои от тях са още от времето на Цезар . Те са придобили какви ли не гротескни форми под влиянието на време, вятър, слънце и човешка ръка.
Освен невероятно вкусните маслини, тук се произвежда и 40 % от зехтина в Италия.
ВИНОТО
Пулия произвежда 17% от виното в Италия.
Най-широко разпространен и типичен пулиянски сорт грозде за вино е Negroamaro. Най-известният сорт обаче е Primitivo. Опитахме Primitivo di Puglia и Prirmitivo di Manduria, те са разкошни - високоалкохолни, но пристрастяващо пивки, с много плътен послевкус на карамел и плодове. Генетично погледнато Примитиво гроздето е роднина на калифорнийският сорт Зинфандел.
Белите вина са с по-малък дял в производството, но опитахме много добри и от тях.
ХОРАТА
Ами това е Южна Италия - хората са приветливи, усмихнати, лежерни.... Труден е контакта, защото не говорят английски, но както се майтапехме, поне говорят освен пулиянския диалект и италиански език. И някак разбират какво ги питаш интуитивно, и ти отговарят със сто думи в минута, и те гледат мило, но очите им сякаш укоряват -"Ама учете ги тия езици бре ора...."
Но имаше нещо, което ни изумяваше през целият ни престой -
от около 12-14 ч., та чак до 18 часа,
в градове и села все едно бомба е паднала....
сиеста!
Абе каква е тая сиеста бе джанъм,
все съм ги виждала тия мурафети и на др.места в Италия, и в Гърция, Турция, Испания....
ама такваз сиеста не бях си и помисляла, че има....
Абе много им е мазен курбана на италианите ....!
Това офиси, църкви, кафенета, ресторанти, магазини.....
всичко затваря, а и пускат едни кепенци, ще речеш тия няма да отварят поне в близката петилетка.
Първите дни, като се юрнем да гледаме трули и разни странни къщЯ и...
опаланка, то превалило обяд.....
Обикаляме напред-назад кат недарена сватя сокаците,
в търсене на едно комаче хляб поне - йок,
и накрая си прибираме вълчия глад по джобовете -
няма манджаре,
кой манджато-манджато,
пускат ония ми ти кепенци......
италианите дормире.....
тихооооосиленциоперфаворсиеста......
questa è la situazione.
И като стане 18-18.30 ,
то дет се вика вече почти е мръкнало,
и кокошките, и бабите във всяко Бг село си лягат да спят....,
та като се пробудят италианите,
та като отворят ония ми ти кепенци,
та като турнат ония ми ти красиви мъже по едно фишу на врата,
та като закрачи тоя ми ти народ - усмихнат, отпочинал....
та като се оживят улици и площади,
та като се напълнят заведенията,
та като настане глъч, смях, бъбривост....
Пулия оживява ......
Голямата ми дъщеря има познат щвейцарец с италиански корени и баба в Алберобело. Та той й казал, че всички спят на обяд по 4 часа. Майчице, аз ако спя 4 часа по обяд, цяла нощ кат караконджул ще вилнея из къщата....ама явно си е въпрос на навици. Обаче бабата на момчето била на 82 години и наскоро се върнала от екскурзия в Ню Йорк, дали пък не е това едно от разковничетата на италианското дълголетие....
Но, на нас това ни създаваше проблеми, защото щем не щем около 12 трябваше да не пропуснем да се курдисаме в някоя тратория, че да хапнем, щото иде време за сиеста. На няколко пъти ни се случи да се заиграем с чаши ди вино, с примо, секондо и долче по италиански тертип иии ...поокъсняхме и се усетихме, че в момента грозно "крадем"от следобедната дрямка на хората и ни стана едно срамно....Абе до към 15 ч максимум ни се е случвало да ни изтърпят в ресторант....
Обаче знаете, по всички хедонистични правила, след вкусният и обилен обяд идва време за мързелив следобед и за кафе с десертче....но, разкошните артистични, винтидж, футуристични и всякакви други кафенета вече са затворени, сиеста! Е, в повечето случаи се намираше къде да пием кафе, но никога там където ни се искаше.....
ПЪТИЩАТА
Хубави...
И от двете страни са опасани от невероятно красиво нацъфтели,
разноцветни зокуми.
ПЛАЖОВЕТЕ
Пулия има над 800 км брегова ивица, по-малко само от Сицилия и Сардиния. Мисля, че където и да се намира човек в Пулия, в рамките на половин час може да се гмурка вече на някое от двете морета.
На Адриатическото крайбрежие се редуват драматично скали и плажове.
Но Йонийския бряг има километрични плажове със ситен пясък и гладко, като огледало море.
Страшно се забавлявахме обаче с огромната търговия,
която се вихри на плажа.
Непръкаснато щъкат, но ненатрапчиво и без да викат с пълно гърло,
всякакви на цвят търговци,
помъкнали на гръб цели щендери и огромни колички със стоки -
разни и разнообразни...
А стоката не е само плажни артикули -
бански, очила, шапки, кърпи, надуваеми неща.....
има всякакви джунджурии и парцалки - дрехи, бижута,
дори някакви лекарства по едно време се премятаха ...
Ние само два дни плажувахме на този
своеобразен МОЛ на открито,
кокорихме се в изумление,
цъкахме с език очудени.....
па накрая не устояхме
/ то нали знаете...
G- точката на жената се намира в края на думичката шопин-G.../
и с мойта дружка си купихме по две чудесни покривки за маса,
които ми вършат и чудесна работа.
Случихме се тук точно в края на юни, та решихме да посрещнем джулая на плажа, макар че това не е популярно като у нас.
Но ние си пуснахме музиката на Юрая Хийп, почувствахме юлският изгрев и отметнахме още един готин спомен ....:
По километричната плажна ивица на места има огромни туфи мащерка - пастелен, лилаво-зелен, красив пачуърк от мащерка,който много ме изкефи :
ЦИКАДИТЕ
Другото нещо, което много ме кефеше са пиниите, в които денонощно скрибуцат цикади. Това са едни насекоми, чийто мъжки екземпляри, явно непрекъснато в похот, пеят неспирно любовни песни, те всъщност не пеят, а вибрират със специална мембрана на коремчето си и така произлиза един направо акустичен, но приятен, розов звук.
Всъщност хотелът ни беше ситуиран в един парк с огромни пинии и сред неспирната песен на цикадите......
ХРАНАТА
Пулияните се гордеят със своите кулинарни традиции и Cucina Povera /буквално селска кухня/.
Както навсякъде в Италия -
храната е простичка, лека, здравословна, непретенциозна и много свежа и вкусна.
С пресни продукти от градините и морето......зехтин, маслини, грозде, домати, патладжани, чушки, бакла, артишок, салами, сирена, риби и морски дарове....
Няколко са храните, които могат да се опитат само тук и са нещо кето емблема на пулиянската кухня -
бомбетина първо място,
пастата оричиете,
пюре от баклаи
миди с ориз и картофи.
Отглеждат се много овце, така че има местни видове сирена , като пекорино, много вкусна рикота и бурата. Много популярно е и агнешкото месо.
Антипаститеса различни видове зеленчуци - пържени или мариновани. Типичното за района пюре от бакла:
Морските предястия са богата колекция от мариновани дарове на морето - октопод, калмари, сепия, скариди, морски въшки, аншоа....
Тук излапахме огромни количества много вкусни миди - мариновани във вино, или миди гратен.
Кагато си поръчахме типичното за областта ястие Миди с картофи и ориз,
бяхме толкова скептични за тая комбинация,
но се оказа съвършенно по вкус съчетание.
Примо...., най-популярната паста е оречиете, като все още се прави на много места и ръчно. Типичните комбинации са
Оречиете с връхчета от ряпа
или оречиете с рагу от конско месо.
Има разбира се и всякаква друга паста, особенно талиатели с морски дарове, или пък вонголе - само с миди.
От ризотото се тачи това с морски дарове или миди.
Секондото...ах, ах.... тук е царството на барбекюто!
В много селища в региона се предлага това уникално барбекю с бомбети, но Чистернино е ветеранът и за него съм написала малко по-надолу....:
А относно рибите на скара ..
при тези две морета наоколо, рибното меню е от богато пребогато - барбун, ципура, лаврак, сепия....:
Долче - в областта се отглеждат много бадеми, така че много от десертите са на бадемова основа, което ги прави забележителни. Пулиянските бадемови сладки са най-популярни, те биват различни видове, но всички са ужасно вкусни:
Градовете на ПУЛИЯ
Късче любов оставих в Алберобело, Остуни, Локоротондо,
и Матера /който е в друга италианска област Базиликата/,
така че за тях ще има отделни публикации.
Ние кацнахме на летището в Бари, а от Таранто си получихме предварително заявената разкошна кола Fiat 500Living.
Обикаляли сме много из Италия в почти всички области,
но Пулия изръшкахме много обстойно и опознавателно,
за което получава специални благодарности нашият прител зад волана.
Докато възкликнем за нещо интересно по пътя, той вече е заковал спирачки....
Докато споменем някое градче, и вече сме потеглили с каручката...
Докато се оплачем от жегата,
и вече сме спрели и потопили кълки в морето за едно освежаващо плуване.
А що вино и алкохолни напитки излочихме......
а човека зад волана търпеше лежерните ни пиянски изпълнения,
и ни връщаше цели-целенички и невредими обратно в хотела.
Така че, от мое име и от името на благоверния ми съпруг,
огромно сърдечно благодаря за Пламен !
И ако не е нескромно - кога ще тръгваме пак....??!!
ЧИСТЕРНИНО /CISTERNINO/
Като всички градчета наоколо, и Чистернино има малък,
но много очарователен стар център, останал почти непокътнат през вековете,
с бели къщи и тесни сенчести улици,
с елегантен площад с църква,
с артистични кафенета и самобитни ресторанти,
с невероятни панорамни гледки към долината.
Нооо...
Чистернино е преди всичко царството на барбекюто....
Има едно уникално кулинарно предизвикателство тук - заведенията на касапите. Това са магазин за месо плюс ресторант в едно, в който можеш да разгледаш предложенията на касапите за деня, да си избереш мръвка и да я получиш изпечена на барбекю с кана вино ди каза.....А локалната местна атракция сабомбетите .... това са едни малки бомбички от месо, с различни видове и вкусове - могат да бъдат тънки филийки месо, увити на топчица и в средата с билки и сирене, могат да бъдат топка смляно месо със сърце от сирене и увити в бекон, могат да бъдат с черен дроб увит в някакви месца, може да са от агнешко, телешко, свинско, може да са пикантни......огромно разнообразие от бомбети! Не знам как ги пекат, с какво ги заливат при печенето, но на масата пристигнаха огромни чинии с невероятно уханни и сочни, и опасно вкусни бомбети, придружени с дъхави пикантни наденички и пържолки от различни меса. Дали пък щото заплеснати по трулите на Алберобело бяхме пропуснали обяда, и обикаляхме премалели от глад, докато италианите спинкат и....като отвориха на мръкване, вече бяхме освирепели за чиния бомбети, удавени с мнооого вино...едва ли! Колчем ядохме такова барбекю, гурме преживяването беше същото.....
![]()
![]()
![]()
ЛЕЧЕ /LECCE/
Бароковото бижу на Пулия.....наричат го "Флоренция-та на Пулия". Заради своя исторически център, в който една след друга се редуват шедьоври на барока - църки с неоспорима красота, благородно извисяващи се дворци, великолепни екстравагантни сгради. Повечето са изградени през 17 век, когато градът бележи своя просперитет. Построени са от местния мек камък, в който с лекота се оформят пищните барокови орнаменти - херувими, странни животни и птици, фантастични чудовища, цветя и плодове, опасващи фасади и врати.
Това е Амфитеатър от 1ви век преди Христа:
Най-забележителните места тук са площадите Св.Оронзо и катедралата Санта Кроче, площад Дуомо с Катедралата, Семинарията и Двореца на Епископа. Но е гот просто да се разхождаш без път и посока в този бароков разкош.....
Изобщо Лече е своеобразен музей на открито, защото освен очарователните барокови шедьоври, старият град е опасан с малки, живописни улички с луксозни бутици и антикварни магазини, които съжителстват помежду си в една елегантна симбиоза.
Другият чар на Лече, както и на много от селищата в областта е, че отстои само на 11 км от Адриатическо и на 23 км от Йонийско море.
![]()
![]()
ТАРАНТО /TARANTO/Индустриалното сърце на област Пулия с рафинерия, която леееекичко скапва всичко наоколо.....усеща се във въздуха, като в Бургас. Е, както е видно от снимката, имат си и крепост....
АЛТАМУРА /ALTAMURA/"Градът на хляба" - това е надписът на входа на малкото градче, което се гордее със своя хляб. Алтамура е първият град в Европа, получил DOC /наименование за произход/ за своя хляб. И може би е първият хляб, възпят във филм - Focaccia Blues /2009/, разказващ как местните жители продължават да ядат сандвичи само със своя хляб след пристигането на Макдоналд"с в града и как едва година и нещо след пристигането си, великана на фаст-фуудс е принуден на напусне позорно града.Хлябът на Алтамура, а и изобщо местния хляб в областта, представлява един голям, кръгъл самун, с убийствено вкусна дебела и хрупкава коричка и много плътна сърцевина, с аромат на жито и слънце....
Алтамура също има своя уникален малък площад с прекрасна катедрала, но тъй като се озовахме там точно по време на сиеста, единственните маркиращи работа бяха двама полицаи, тъжно наблюдаващи спящия град от полицейската патрулка....за да спинкат сладко и спокойно италианите! В един момент имах чувството, че ще вземат да ни арестуват, дето крачим усърдно по "заспалите"улици....и някак си нарушаваме реда.
ПОРТО ЧЕЗАРЕО /PORTO CESAREO/ Малко селище на брега на Йонийско море, което открихме случайно с нашите гастрономически носове - пълно е с рибни ресторанти и рибарски магазини две в едно, така че в чинията ти да изригнат всички уникални вкусове на морето.
Ние посетихме ето този и горещо ви го препоръчвам:
Следва продължение за уникалните градове на Пулия.
Пръв ще е Алберобело и неговите конусовидни къщички.....
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
