МОЯТА 2014....И ЧЕСТИТА ДА Е НОВАТА 2015 ГОДИНА!

Отиде си още една година....хубава година !   

Година - шарена палитра
от  вълнуващи моменти, 

понякога тъжни моменти, 

понякога банални моменти....

Цяла палитра ЖИВОТ ....-  

красив и брутален,
 очарователен и сълзлив, 

емоционален и гадничък,

страхотен,
прекрасен  живот......

Годината започна с едно зимно януарско изкачване на 7те Рилски езера, 

с развети коси  по снежните писти, 

после посрещнах пролетта, говорейки с разцъфналите  лалета в моята градина,

посадих много цветя и се радвах на всяко покълнало стръкче,
почти на майтап  започнах да уча български и гръцки народни танци,
за пръв път в живота си удрях пета и тропах в ритъма на копаница и цамико,
а през април пътувах с школата на малка танцувална екскурзия в Гърция,

изживях невероятно  красиви емоции със завършването на малката ми дъщеря Елена-

 моя гордост, радост и утеха...., 

направихме си фантастична семейна ваканция - 4мата, заедно...
 в едни от най-емблематичните кътчета на Италия.,
крачехме бодро върху късчета древна история, 

потопихме крачета в топлите води на Амалфийското крайбрежие,

пихме шприц във Ватикана,
наслаждавахме се на всяка хапка в кулинарното сърце на Ботуша,
с благоверния изтърколихме,  в шеги и закачки и с много любов, четвърт век семейна идилия,
отпразнувахме го заобиколени от десетки наши приятели, 

после дойде ред  на ежегодния ни поход в Рила до отдавна мечтаните  Калини,

  изпращах слънцето на хижа Иван Вазов, 

после отново традиционния Созопол-ing,

 посрещах слънцето на плажа,
за пръв път се качих на международна сцена в Гърция,
танцувайки сиртаки, зейбекико, селско шопско, граовско.......и още, и още... ,
вече бях сигурна - школа Балканцие не само моето ново, голямо семейство,
семейство от много добри и усмихнати хора,
а и безотказна  и забавна терапия за смазване на душата,
особено ако понякога нещо скърца в нея....

през август, за Богородица, зареждащо пътешествие в Лещен и  Ковачевица -
голяяяма глътка българщина,

за пръв път спах в глинена къща,

държах ръцете на едни мили жени в пъстри одежди в Рибново, 

имах страхотни моменти у дома с моите две момичета, 

после Еличка замина за Германия да учи медицина,

после и голямата ми дъщеря  си замина за Лондон
за своята последна година в университета по архитектура,
и къщата ни стана ненужно голяма, и празни, и тъжна....
а един любим мой голям художник ми подари картина - може би съм готин пич все пак,.....

и в златната октомврийска есен прегърнахме малката ми дъщеря в Германия,

останах силно очарована от това което видях там,
заплених се от стърчащите в небето църковни кули
и фееричните кукленски къщи на Регенсбург,

 слушах концерт на  най-големия орган в света в Палау,
пътувах с кораб по "хубавия син Дунав",

 после брах най-големия възможен студ  фпацирхен цузамен с мойто либе из Виена, 

за пръв път участвах в екип по написването на книга с пътеписи, 

изживях щастието от  няколко зареждащи танцувални партита с школа Балканци,
продължих да зареждам и своите йога - батерии,

често нашето котаче Мишел доволно мъркаше в скута ми,

посрещнах с радост много приятели в моя дом,

и сготвих за тях и домашните любимци тонове храна, 

инспирирана от нашите пътешествия по света и у нас,
и приготвена с най-добрата подправка - много любов.....

за пръв път танцувах  благотворително на Коледен базар,

 за пръв път танцувах и в старчески дом,

 видях благодарността в очите на самотните жени, 

затова отидох и прегърнах силно  моята майчица,

 ииии-и-ииииии
  трепетно очаквах прибирането на децата за Коледа,