 |
| джамията КУТУБИЯ от 19 век |
МАРАКЕШе една истинска приказка от 1001 нощ! Приказка в червени оттенъци, какъвто е цвета на сградите в целия град. Наближавайки всъщност Маракеш, който кротко се е сгушил в подножието на Атлас, всички природни хълмисти форми бяха в червеникаво-ръждиво-розови нюанси. Този цвят се повтаря и в китно подредените улици, сгради, площади....Ориенталска рапсодия в ръждиво - червено.....
Маракеш е основан през 1070-72 година от берберската династия на Алморавидите. Той е един от 4те имперски града на Мароко.
МЕДИНАТА е старата, историческа част на Маракеш и притегателен център за всички - и туристи, и мароканци. Тя е своеобразен лабиринт от сокаци с дюкяни, занаятчийски работилнички, сергии за всичко дето може да ви роди въображението. Загледаш ли се в някаква стока, намалиш ли ход пред някоя сергия, и веднага те "налазват"търговците и се отпочва ориенталското изкуство, наречено пазарлък. Много са добри, така те омайват с реклама на стоката, с отстъпки и мурафети търговски, че няма как да не си тръгнеш от тук я с килимче, я с кожен пуф или чанта, я с берберско бижу, или...поне с чаша убийствено вкусен портокалов фреш.
ПЛОЩАД ДЖЕМА ЕЛ ФНА със стърчащата наблизо джамия КУТУБИЯ - туптящото в ускорен ритъм сърце на Медината и икона на Маракеш.. На времето този площад е бил място за екзекуции, откъдето идва и името му. Днес зрелището е не по-малко атрактивно и не случайно е обявен от ЮНЕСКО за шедьовър на устното и нематериално световно наследство. Значи не архитектурните бижута на площада, не изграденото от човешка ръка, а неотразимия жив спектакъл, кипящият от живот площад, върволицата от хора дето жужат там всекидневно показвайки своите чудати умения....това е ценност, която трябва да се види и опази, за поколенията. На мръкване, на площада за минути се подреждат маси, пейки, мини-кухни, започват да димят скари и във въздуха се носят изкусителни ухания. Започва пищно зрелище, нямащо аналог в света - дресьори на маймунки, укротители на змии, рисувачки с къна, гадателки и лечителки с отвари, разказвачи на приказки, налбанти с големи клещи могат да ти извадят зъб и да ти предложат цяла сергия нови ченета /мериш, пробваш, все някое ще ти пасне...!/, гълтачи на саби и огън, факири и магьосници всякакви, африкански барабани, музика гнауа, марокански танци, дайрета, джебчии......врящо гърне! Глъчката стихва за минути само когато от 70-метровото минаре на красивата джамия Кутубия се извие гласът на имама. И после всичко продължава с пълна сила. Това е то човешка бъркотия, това е живия дух на Маракеш, гледаш и попиваш атмосфера, ухания, шумове, гледки...Дори не извадих апарата, очарованието е в цялото, няма как да се запечата на снимка.
Другите интересни забележителности са :
Дворецът БАХИЯ от 19 век- със своите десетки вътрешни дворове, които водят до десетките покои на десетките жени в харема, обсипан със зеленина и цветя, и с уникални архитектурни детайли.
Павилионът МЕНАРА с неговите градини - градините са от 12 век, има маслинови горичики и огромни площи с палми, натежали от фурми.Павилионът е построен през 16 век, заедно с изкуствено езеро, чийто води се използват за напояване чрез сложна система от подземни канали.
BEN YUSUF MADRASA /медресето БЕН ЮСУФ/ - това е ислямски колеж, създаден по времето на династията на Маринидите през 12 век. Невероятна красота - отново шеметни орнаменти от керамика, кедър и гипс, дървени врати с джирова структура от преплетени ленти, заобиколени с арка от арабески /декорация в ислямското изкуство/, цветна геометрична керемида с ислямска калиграфия над нея....абе кво да ви кажа, изящно ислямско изкуство и архитектура!
 |
| захласнала съм се по арката от арабески.... |
Френският художник Жак Мажорел /1882-1962 г./отдава 40 години от живота си, за да създаде тази градина в сърцето на Маракеш. Бързи поточета, водни лилии и лотоси, чуруликането на птиците, неспирно жужене на мушиците, шумоленето на листата, розовото ухание във въздуха.....и тези удивително живи и искрящи цветове наоколо. Ей тази хармония, закътана между високите глинени стени - тя омагьосва, тя е едно спокойно убежище от форми и цветове в сърцето на забързания град.
Днес градините Мажорел са собственост на фондацията на Ив Сен Лоран и Пиер Берже, закупувайки ги през 1980 година.
Следва последният пътепис за Мароко - Атлантическото крайбрежие с красивия град Есауира и Казабланка.
А после..... колко имам да разказвам за шеметното ми юлско приключение в Норвегия!