ОДРИН е град красив, оживен, бъбрив, ухаещ.....
Навсякъде се разнася онзи изкусителен аромат -
на дюнери, на арнаутски джигер,
на прясно изпечен екмек,
на подправки и мускус,
на ябълков чай,
на канела,
на кафе и наргиле.......
Обичам да попивам ароматите от различните ми пътувания по света и у нас,
...... и след време, спомените се разстилат в съзнанието ми в експлодиращите аромати на тези места...
понякога те са на френски парфюм и шик,
на хрупкави кроасани и франзели,
на хрупкави кроасани и франзели,
понякога са на печена шунка и хмел,
понякога мирисът е на богове, демони и древни цивилизации,
понякога мирисът е на богове, демони и древни цивилизации,
на оборски тор, елхови клонки и смола,
на море,октопод и узо,
на планински билки и дъхави треви,
мирис на блато и жабешки хор,
на ароматна мента, розмарин и салвия,
мирис на блато и жабешки хор,
на ароматна мента, розмарин и салвия,
на шоколад и лукс,
на свежи цветя и омайващи рози,
на свежи цветя и омайващи рози,
на вино и любов....
това чувство не мога да предам с думи, но е много завладяващо.
А уханието на Турция ми е едно от най-любимите.....
![]()
Но, да се върнем в Одрин. Родена съм на има-няма една ръка разстояние от Одрин. Дядо ми е емигрант от Беломорска Тракия, но пътьом са поостанали и в Одринска Тракия.Така че, любопитството ми към този град беше голямо, и в същото време винаги съм си мислела, че е едно западноло градче. Първият ми досег с Одрин, на път за Българските църкви в града, бяха ей тези дечица, играещи на бешки на прашния сокак...
Първото впечатление - много и все красиви фонтани.
В сърцето на града има пешеходни търговски улици, които на здрачаване грейнаха с десетки разноцветни топки.
И фонтаните се обляха в светлина..
И джамиите...
И забележителната джамия Сюлеймание, дело на звездният архитект Синан.
Един от моите закътани аромати от Турция е кимионеното ухание на супата MERCİMEK ÇORBASI, която се сервира навсякъде едва ли не за добър ден... Доста такава супичка съм излапала при моите скитания из Турция. Доста такава супичка сме излапали и в къщи. Та, покрай опита ми, вече най-сетне стигнах до оптималната рецепта за нашият вкус, малко попроменена от оригинала. Ето я и нея
Крем-супа от червена леща
/ KIRMIZI MERCİMEK ÇORBASI/
Необходими продукти:
1 ч.ч. червена леща
2 ч.ч. вода
1 картоф
1 морков
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 голям домат или 1 суп.л. дом.пюре
сол на вкус
2 с.л.зехтин
2 с.л.зехтин
черен и червен пипер
люспи чили
щипка кимион
щипка сух риган
1 стрък пресен джоджен
1 стрък прясна мента
масло
Задушавам в зехтина ситно нарязания лук, морков и чесъна за секунда и сипвам вътре водата. Когато заври, прибавям лещата. Ври около 15 минути и добавям картофа, нарязан на ситно.След още 15 минути, или когато се е сварила напълно лещата и картофа, махам от котлона и пасирам на крем. Връщам тенджерата на котлона, на много слаб огън, едва да къкри. Ако ми се стори гъста, добавям малко гореща водичка. И прибавям всички сухи подправки. Изключвам котлона и когато спре да къкри, наръсвам отгоре пресните подправки и добавям маслото. Разбърквам и сервирам - гореща, уханна и много вкусна...
Afiyet olsun! , или да ви е сладко!
![]()
Afiyet olsun! , или да ви е сладко!
---------------------------------------------------------------
Прочетете също:
ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА или моите скромни впечатления от турската кухня
и моите общо 12:
ОРИЕНТАЛСКИ ПЪТЕПИСИ С ЕЛЕМЕНТИ НА АДВЕНЧЪР...
Вижте и още мои рецепти за ястия от турската кухня-тук :