Швейцарски "гоблен"......

 Трудно е да се разкаже Швейцария, била съм там вече няколко пъти на различни места из страната - ами тя понякога ми се струва почти нереална и толкова красива.....цялата напръскана от хиляди кристално чисти езера, с уникални планински масиви,  невероятно спокойствие и подредба, чисточисточисто.... зеленозеленозелено.....с аромат на шоколад, оборски тор и много пари, тиктакащи часовници, отмерващи ритмичния звън на много пари! А тишината ...тя омайва дори човек като мен, дето е любител на шумни преживявания. Значи - омайна природа, омайна тишина, омайна чистота, чиста и вкусна храна, чист въздух, чисти и топли хора, .......Разбирам защо много от известните и богатите, в определен период от живота си отиват да живеят във Швейцария. Една от най-желаните държави за живот, а и за туризъм....В която и част на страната да се намирате, винаги сте на по-малко от 16 км от езеро. На практика почти всички селища са до езеро, имат си над 1500 езера. Швейцария е втората страна в света след Япония по използване на влакове, наистина имат перфектна жп-система. Те пътуват или с колело, или с влак - ето затова са на едно от първите места по чиста среда. Дъщеря ми / която беше на едногодишен стаж в архитектурно бюро, и заради която предприехме това пътуване точно в Цюрих/   ходи не веднъж командировка в различни градове, а също и на ски с цялата фирма - винаги с влак, това шефове, служители, ски, багаж--с влак! Колко пъти сте отишли на ски или на почивка с влак? Аз - никога....Швейцарците са уникални и със своите референдуми за всичко що се случва в държавата, имат случаи дори, когато гласуват за повишаване, а не за намаляване на данъците...Наскоро излезе и статистика, че Швейцария е най-доброто място да се родиш в момента. А във всякакви класации за най-скъпа туристическа дестинация, за най-висок стандарт, за най-високи заплати, за на-на-най-най...винаги са Швейцария и Цюрих. И въпреки, или точно поради това, ако не трябваше да посетим дъщеря ми, никога не бих избрала точно Цюрих за пътуване, и не останах и особено очарована от него, както от други места в Швейцария.






В предишен мой пътепис ви разказах за началото на това наше пътуване:
От ЦЮРИХ , покрай ЛАГО МАДЖОРЕ, та чак до БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ.......и обратно

Сега продължавам.....

 Много е гот при по-дълго  пътуване в чужбина да се наеме самостоятелен апартамент, къща, вила...има много сайтове за това. Наемала съм апартаменти от различни сайтове и винаги съм била повече от доволна. Сега се спирам на апартамент, който отдава един китаец - отсъства от града за известно време и локацията, и условията в неговото обиталище ни допаднаха. Имаме уговорка да се видим с негов приятел, който да ни заведе до апартамента и да ни даде ключа. В уречения час се срещаме с приятеля на нашия китаец, той приближава към нас с усмивка, подава ръка първо на мъжа ми и казва "Вие сигурно сте Мария!".....С мъжа ми ни напушва страхотен смях, но възпитанието надделя и му обяснихме, че аз съм Мария, с която е водил кореспонденция....Егати китаеца, уж учи докторантура в Цюрихския университет, някаква сложна специалност, свързана с нещо като био, биология, генетика и там други сложни молекулярни взаимовръзки, дето не мога дори името им да изрека....та тоз китаец значи, нивга не е  чувал за Дева Мария, за разни известни Марии по света - Мария Кюри, Мария Калас, Мара-отварачката..., и толкова ли не знае, че Мария е име женско, че Мария се нарича всяка втора жена на света....Смаяни, с мъжа ми водим някакъв разговор, оказва се че китаеца може да не вдява за Мариите, обаче пък знаеше, че Бг футболния отбор е бил 4-ти в света през 1994 година. Стигаме до  апартамента, разположен на живописна уличка-градинка, всичко изглежда много супер - холче с тераска, спалня, отваряме кухнята обаче и от там ни връхлита ужасно зловонна миризма на китайски подправки и манджи, явно пропита в кухненските мебели ...ама ужасия ви казвам....! Блъска те вонята и направо те спиртосва...Нали знаете, има разни магазини, дето като минеш само покрай тях и мирише на Китай, на евтино, на ерзац стоки....Е, това е нищо, в сравнение с миризмата, която се разнесе от кухнята ......бих била още по-колоритна в описанието си, ама да не ме помислите за расистка...А както обича да казва съпруга ми на майтап, разбира се....  "Аз мразя расизма и негрите....!"До тоз повратен  момент понякога хапвах китайска храна, но си мисля, че ще минат години, докато вляза отново в китайски ресторант. Както и да е, преглътнахме тоз горчив китайски хап....изпратихме го оня китаец-докторант, дето нарече мъжа ми Мария....И понеже вече е късно вечерта,  приготвяме се за сладък сън. И, оооо, изненада.....след като сме водили  2-месечна кореспонденция с китаеца-хазяин, т.е. той перфектно  знае, че сме семейство, той милият ни е приготвил спалнята с една възглавница и една единична завивка, и една едничка мъничка хавлийка....Направо ми идва да рИва, с крокодилски сълзи.....къде по нощите да дирим  завивкивъзглавницахавлиивсичко.....





Абе аланкоолу, ти дето си тръгнал и почти си завзел света, ти дето си залял планетата със стоките си за 1 лв, толкова ли си тъп бе....че не различаваш жени и мъже, че не знаеш, че семейството се състои от две различни единици, нуждаещи се от отделна хавлия, възглавница и завивка....Не казвам нищо за нацията, просто констатирам нашите впечатления. А дъщеря ми, която учи архитектура в Лондон, още първата година  разказваше запленена че нейните много състуденти китайци са някакви гении, с почти извънземно пространствено мислене....Бре, а ние завалиите, как  попаднахме на единствените не-гении на нацията, язък! Взехме душ и криво-ляво се поизбърсахме с една малка хавлийка. Как сме спали , не питайте....Благоверният цяла вечер се увива кат пашкул в единствената завивка, аз си спах  чир-чиплак гола, положила морна кратуна върху наръч от нашите тениски вместо възглавница, ама пада ми се, щото аз сама се накиснах в тоя китайски буламач....А,  и цяла нощ сънувах как хем зъзна от студ, хем ме пльосват  в един китайски уок и току ме завиват със зловонни подправки и ме пържатибъркатпържатибъркатипържатипържатипържат, докат се превърнах на китайско Пролетно ролце в сладко-кисел сос..... ....на сутринта бях кат препикано Бг мушкато, оклюмала и одрямана, пребита отвсякъде. Нямаше как и да сменим апартамента, в последния момент в Цюрихските хотели имаше останали няколко стайчета на цени от хиляди нагоре....то всъщност като се изключи кухнята, чиято врата яко затръшнахме и забравихме за нея, другите проблеми бяха решими -  в магазините  дал бог и хавлии, и завивки, и от всичко по много! Така че, преглътнахме, все пак сме тук, за да прекараме прекрасни дни с дъщеря ни,  другото е човешка суета... Аз може да съм капризна и разглезена в много отношения, но ...когато се налага, съм много мъжко момиче! Абе по какви ужасяващи хижи сме спали, и то не веднъж, та един апартамент с Made in China миризма ли ще ме уплаши, айде де..... Моето любопитство и любов към света и пътешествията е толкова голямо, че никакви китайски "бронебойни патрони за него няма открити, няма открити....."  Както е казал поета :




То пък за наш късмет като се ухили едно голямо "швейцарско"слънце, жълто като голяма пита Швейцарско сирене...и като наизлезе оня ми ти шарен народ по паркове и ливади, като се разпищолиха всички и като се втурнаха да се квасят в езерото и реката .....То аз си мислех, че е Алпийско и сигурно много студено, ама не е...Нашата щерка, след работа - и тя далдисва във водата. Значи продават едни специални раници, напълно непромокаеми, излизаш си от работа, преобличаш си бански в специални места за целта / едни дървени понтони навсякъде по езерото и реката/, слагаш си дрешките в специалната чанта, мяташ я на гърба и плуваш така с нея, после излизаш някъде на брега, виждаш се с приятели, пийвате по един шприц и пак във водата, плувате, плувате, може и да си вървите и държите за едни пригодени парапети, пак излизаш при друга компания и така хем си мобилен по вода, хем не се връщаш обратно и можеш да изминеш дълги разстояния, хем спортуваш, хем се забавляваш, хем си с бански, хем си с дрешки ...абе голям купон ви казвам! 






Най-много се изумих, че деца и лебеди, и патки, и гъски, и всякакви водообичливи птици се квасят дружно във водата - явно всичко е гарантирано чисто и никоя майка не кряска в несвяст на детето да излезе от водата или да се отдалечи от плуващите твари...Леле, представям си у нас каква врява щеше да е......а тук - тишинааааа, и много усмивки!

По някое време само някаква музика  се появява за  фон.....грижат се хората да ни е гот!







Да кажа и няколко думи за швейцарците или поне това, което ми направи впечатление от архитектите, при които работеше година време дъщеря ми. Като се каже швейцарец и май всеки си представя един надут и нафукан милионер, собственик на поне една банка или шоколадова фабрика. Какво беше изумлението ми от колегите на дъщеря ми - естествени, много земни и чаровни. При постъпването  на работа й направиха уелкъм парти със задушен еленски бут, джаз музиканти и бяха  пуснали диск "Магията на Българските гласове" /оказа се, че една от собственичките на фирмата - японка,  притежава 15 такива диска , а ние у дома имаме само един....!/. После, едва постъпила й дадоха да работи по различни техни проекти. Какво беше изумлението на дъщеря ми, когато при първата презентация на техен проект в общината на Люцерн, с присъстващи десетки фирми от различни специалности, нейният шеф я представя като новата им стажантка  и моли всички да говорят на английски, защото тя не говори немски! Представяте ли си, заради една стажантка, десетки именити архитекти и инженери говорят на английски, за да се учи и чувства комфортно моето мило  дете, моето гардже! Абе...друг свят, възпитан и толерантен, усмихнат и благ.....


След година, когато дъщеря ми си тръгна от фирмата, отново й направиха парти за изпроводяк. Но този път, тя ги изненада с  българска, или по-скоро балканска  вечеря -  с шопска и зелена салати, хумус, катък,  баница с праз и сирене, патладжан-кебап на фурна.....и всичко това за над 25 човека. Еее, направо правя евалла на детето, в началото мислех че е доста безотговорна постъпка, но после й се възхитих на смелостта - за толкова народ и аз трудно ще сготвя, пък доста от нещата тя правеше за сефте. Да, имаше кризисни моменти, аз цял ден бях на скайп /тоя дето го е измислил Господ здраве да му дава и да го канонизират във светец направо!/ и по едно време вече ми се искаше да мога да яхна метлата с двигателя за международни скитания, и да запраша към Швейцарско...нооо, всичко мина перфектно - мултинационалната палитра от колеги и гости са били възхитени от храната. Колегите й бяха купили кашони  френско вино, и ние бяхме изпратили най-класно Бг вино, така че то сериозно се е конкурирало с френското. Ние у дома сме върли меломани, тя беше разказвала на шефовете / те я бяха взели в техния кабинет, за да може да се учи от тях ежеминутно...!/ си за това как имаме богата и ценна  колекция от стари винилови плочи. Та, колегите й в един момент измъкнали от някъде  грамофон и  пуснали  плоча с обработени народни песни от Красимир Кюркчийски!!! Дъщеря ми в тоз момент вече не издържала и се разциврила.....от умиление, от отношението, от вниманието, от всичкото....И аз ревах....и понеже си имаме и ние тая плоча, пуснах си я и ревах, ревах  от емоция, от радост и от тъга.....смесено!


Сигурно се чудите как така готвят в този офис...? Ами имат си перфектно оборудвана кухня и зала с голяма маса, на която всички заедно обядват. В офиса им идва японка, която готви, пазарува, всеки понеделник пристига  прясно телешко от едно съседно Алпийско село... всичко това, плюс жива бира, безалкохолни, сладоледи, фрешове, кафе, вино...всичко плаща фирмата! В Швейцария това не е единичен случай. Интересно е също, че всеки от служителите може да наготви, каквото пожелае за колегите си, като предварително поръча продуктите на японката. Та, дъщеря ми няколко пъти се развихряше в кухнята - прави им моята гръцка мусака, ризото, паста, супи, сладкиши....и получи огромно одобрение. Абе, какво да ви кажа, фирма и държава - мечта!


 А иначе храната в Цюрих, а и  в цяла Швейцария, е симбиоза между френска, немска и италианска кухня. Но уличната храна е вурстове и паста в кутия. Този kalbsbratwurst, който е направен от най-доброто алпийско телешко месо, малко бекон и прясно мляко, може да се купи на всяка крачка ... с  горчица и ледена бира!

На всяка крачка се продават и фантастични брецели. Цените на храната обаче са много високи, но за техните заплати и стандарт са си екстра....Вечер нямаше места по кръчмите.....