За сефте чух думата "киноа", а и имах възможност да я опитам, преди много години, когато за 1 цяла година живях с перуанка в студентските общежития. Та тя беше оригинална индианка от племето Кечуа, владееше и екзотичния език кечуа / днес дори го преподава в университет/, но беше и брилянтна готвачка за своите години..... Тя правеше страхотно страхотна сурова риба Севиче, и най-невероятното Телешко варено / наследила съм и аз нещичко от майсторлъка й за вареното.../. И понеже получаваше понякога колети от родното Перу, веднъж ми показа току-що получените семена киноа и ми разказа, че това е исконната храна на нейното племе и се добива високо, високо в Андите на 3-4000 м надм.височина на бедни почви и сурови климатични условия. Според легендите неговата родина били бреговете на най-високо разположеното езеро в света Титикака. .В онези години не се знаеше нищичко за ценните качества на киноата, моята перуанка си я обичаше просто, защото бе закърмена с нея, но аз така и не я удостоих с почести, нещо не ми вдъхнаха доверие тези кремави зрънца със странно завити опашчици.......абе тогава си живеехме спокойно и никой не нарушаваше тишината на софрата с думи като био, екологично, здравословно, холестеролно, канцерогенно и всякакви други псувни....
На езика кечуа киноа означава "майчино зърно", а днес някои я наричат "златото на инките". Киноата не е зърнено растение, а е от семейство Щирови, заедно с познатите ни цвекло, щир, спанак, лобода, амарант. Тааа, хапвали си я инките киноата, и не щеш ли при едно посещение на испанското кралско семейство в Боливия през 1987 г., взели че нагостили кралските особи с вкусна гозба с киноа. Както може да се очаква медиите раздули как кралските хора хапнали някакво екзотично растетие, наречено киноа, колко вкусно е то, ама пък и полезно, и бла-бла....и ето ти как за една вечер киноата се превърнала от храна на бедните в суперхрана за хората, съблюдаващи здравословно хранене.Тя е вкл.и в списъка на NASA за храни, които са подходящи за отглеждане в Космоса, на други планети и в устойчиви екосистеми, което автоматически превръща киноата в храна и на бъдещето. Днес цената й е скочила над 7 пъти в сравнение с тази преди 20 години, и за жалост вече не е лесно достъпната храна за бедните инки, които я произвеждат.
Киноата е много лесна за топлинна обработка, но трябва да се консумира в рамките на едно денонощие дори и сготвена, защото бързо се разваля. Сварява се за около 15 минути в съотношение с водата 1:2, ако обичате по-хрупкава - за 10 мин. А покълва само за 4 часа. Има три вида киноа - червена, черна и най-популярната бежава. Удачно е, преди обработка да се накисне във вода за час и после да се измие обилно със студена вода, за да се отмият сапонините, които покриват семената и могат леко да нагарчат в ястието. Не винаги го правим и на нас не ни горчи, много си ни е вкусно дори....При топлинна обработка увеличава обема си около 4 пъти. Киноата успешно може да замести ориза и булгура във всякакви гозби с тях, много вкусна добавка е към разнообразни салати и супи, може да се използва и за десерти. Една купичка със сварена киноа, прибавете малко пресни плодове, малко чиа, мед, цейлонска канела, малко сурови ядки... и ето ви "закуска за шампиони"....
Ето и необходимите продукти:
8 чушки
500 гр извара
3 яйца
1/2 чаена чаша леко сварена само за 5 мин. киноа
3 скилидки чесън
1 гл.лук
1 морков
1 връзка магданоз
щипка босилек
зехтин
сол
Чак когато извадя чушките от фурната, докато са още топли, поливам с висококачествен напълно девствен зехтин, който иначе прибавен преди печенето ще изгуби своите прелестни качества и аромат/всъщност аз почти всичко готвя така- с прибавен зехтин накрая/. На финала поръсвам всички чушки с останалият пресен магданоз.
Получават се супер здравословни и вкусни чушки със щъкащи в тях супер храни, направо това са си едни чушки със щъкащо здраве в тях, хихи.....да ви е сладко!
