ЛЕЩЕН за мен е глътка свежест, глътка българщина,
глътка красота, глътка магия....
глътка красота, глътка магия....
Омайна природа,
кристален въздух, ухаещ на билки ,
кристален въздух, ухаещ на билки ,
неподправено гостоприемство и чиста храна,
накацали по стръмните склонове фотогенични къщички,
типичният за района архитектурен стил с покриви от цепен камък.......
това е Лещен.
И тишинаааааа -
само сладкопойна птичка току ще изчурулика няколко ноти,
някъде в далечината ще се чуе звън на чанове,
и отново настава тишинааааа - завладяваща, опияняваща.........
това е Лещен.
И тишинаааааа -
само сладкопойна птичка току ще изчурулика няколко ноти,
някъде в далечината ще се чуе звън на чанове,
и отново настава тишинааааа - завладяваща, опияняваща.........
Сред архитектурните паметници се открояват църквата „Св. Параскева” от 1836 г. и килийното училище, част от което преди години изгоря.
При последното ни пътуване тук, избрахме романтиката на глинената къщурка - начесах си крастата да нощувам уж в къща от слама и глина, но, едновременно и не лишена от удобствата на модерния свят, много деликатно и ненатрапчиво намерили място в нея. Всички кабели, дори отоплението е вградено много идейно под гленените миндери в къщата. Друг е въпроса, че с толкова много автентична красота наоколо, тази къщичка малко стои като чужда, но приветствам идеята на собственика на еко-селището за това оригинално хрумване. Още повече, че по подобие на глинената къщичка, той после създаде и комплекс "Омая". Всичко беше прекрасно, само дето в тази къщичка си малко като в Биг брадър - непрекъснато някой наднича през ефирната ограда, а излезем ли на сладката веранда, веднага стройни редици от туристи-зяпачи започват да питат "Може ли да влезем? Ама защо не може? Ама ние сме от другия край на България чак, нека влезем?...."И добре че бяхме предупредени от управителя да заключим портата с катинар, иначе направо и без питане щяха да ни "превземат"романтиката.....
Изгледа от "нашата веранда":
Лещен е и перфектното място, за да се пообиколи наоколо -
минералните басейни на Огняново,
приказката от дърво и камък, наречена Ковачевица
/ разгледайте тук - ФОТО-ИМПРЕСИЯ от КОВАЧЕВИЦА/,
пъстрият гоблен Рибново
/прочетете тук - РИБНОВО - СЕЛО ЖИВО, ПЪСТРО И УСМИХНАТО ...... /
че дори и да хапнете октопод на Бяло море.......
И няма как да не напиша и две думи за Кръчмата, която си е неразривна част от еко-къщурките и ми е много любима от години. Менюто е простичко, но продуктите са съвсем пресни, зеленчуците набрани от близки градини..... Хрупкави пържени тиквички, домашно кьополу и лютеница, апетитни кюфтета и наденички от кълцано месо, изкусителни ребърца, домашно кисело мляко с цяла шепа боровинково сладко отгоре, домашно точена юфка, страхотни палачинки, и най-убийствено хрупкавия и сочен рачел, който някога съм хапвала. И такова пивко наливно вино......А когато ти донесат всичко това топло, в кошница, направо на верандата на къщата, ей тогава вече се предаваш напълно в прегръдката на магическата Родопа планина....!
Бяхме тук в единствените големи жеги това лято.Останах много учудена, че в тези къщи аз, дето все мърморя, че ми е топло, спах завита с родопско одеяло, хладинка си беше....Нашите прадеди са знаели как се строят къщи, лятото да е прохладно, зимата да е топличко...
Ако имате нужда да погъделичкате българското си его,
ако имате нужда от свеж заряд за утрешния ден,
ако имате нужда просто да избягате някъде,
ако имате нужда от романтика......
Лещен е вашето място!