Quantcast
Channel: Цветно..... с Пепеляшка
Viewing all 300 articles
Browse latest View live

ТRIPPA ALLA ROMANA - ТЕЛЕШКО ШКЕМБЕ ПО РИМСКИ В ХЛЕБНА ПАНИЦА

$
0
0

Италианската кухня изобилства от традиционни ястия, като  често се случва във всеки регион да имат своя версия за приготвянето им. Един такъв продукт е шкембето, като има вариации на шкембе по римски, шкембе по флорентински, по неаполитански, по милански, има и болонезе версия....И макар че съм опитвала шкембе във всички региони, и макар че  разликата е само в детайлите, на мен най-много ми се нрави шкембето в регион Лацио, т.е. по римски. 
Сушените свински бузи /guanciale/ засилват вкуса, 
прясната мента добавя нови ухания, 
а обилно настърганото пекорино 
изгражда различните вкусове и аромати
 в една запомняща се композиция,
сервирана от мен 
в хлебна паница.


За богатството на римската кухня прочетете ТУК:


ТЕЛЕШКО ШКЕМБЕ ПО РИМСКИ В ХЛЕБНА ПАНИЦА
Необходими продукти:
1кг.телешко шкембе
1 глава лук
1 винена чаша бяло вино
100 гр. guanciale /това са сушени в подправки свински бузи, има  в италианските магазини в Сф, ако не намерите го заместете с панчета, но не наш бекон, защото е много опушен. Аз съм си изсушила в домашни условия парче свински бузи и ги ползвам за разни италиански рецепти - паста, шкембе, тел.опашка..../
прясно смлян черен пипер
1 стрък селъри
1 голям морков
3 скилидки чесън
400 гр доматена пасата / точно една метална кутия на CIRIO с пасирани домати/
около 30 мл зехтин
100 гр. пекорино романо /или друго твърдо сирене, като пармезан/
сол на вкус
прясна мента
по желание за сервиране - една питка



Суровото шкембе почиствам много добре от разни ципи, мазнини...и измивам със студена вода.  После го нарязвам на тънки ивици и го сварявам  с една чаша вода в тенджера под налягане за около час. 
През това време нарязвам моркова, лука, целината и чесъна на ситни кубчета. Гуанчиалето също нарязвам на малки кубчета.



В тенджера изсипвам зехтина и задушавам нарязаните на ситно зеленчуци. Нека клокнат за около 2-3 минути и прибявам гуанчиалето, а след още 2-3 минути и шкембето.Наливам бялото вино и когато се изпари напълно прибавям сол и черен пипер. Добавям и пасирните домати/може да се ползва и пюре, но количеството да е наполовина/ и оставям да поври около 10 минути. На финала поръсвам с мента и настърганото пекорино. 



!!! Макар че добавям свареното шкембе неотцедено, за да си пусне малко сокове в гозбата, ако прецените, добавете течността от варенето на шкембето. Хубаво е да има повече сос, защото натопеното коматче в него е убийствено....
!!! В оригиналната рецепта шкембето се слага сурово и гозбата се вари на тих огън 2 часа. Аз обаче не рискувам, а го правя винаги със сварено шкембе.




Аз сервирам за по-ефектно в питка, чиято вътрешност е издълбана.




Получава се много красиво блюдо....Да ви е сладко!








ПОСТНИ ЛОЗОВИ САРМИ - моите малки тайни за тяхното приготвяне....

$
0
0



Моите домашни любимци обожават лозови сарми. Децата си ги поръчват  задължително, като се прибират от "тая пуста чужбина". Попитам ли какво да ви сготвя и отговора е ясен....Правя огромна тенджера със сарми, които омитаме за норматив. Дълги години експериментирах, докато ги докарам до вкуса, който ме удовлетворява.
 Е, сега вече от година им намерих цаката....
И макар че не задушавам и пържа нищо, а навивам направо със суровия ориз, 
и макар че ги правя винаги постни, 
резултата е много, много вкусен....
Може би разковничето се крие в разточителните количества подправки, които слагам....
или в доматено пюре, което придава необичаен вкус,
или е просто от щипката любов....
Ноооо, опитайте ги и решете сами.....




Постни лозови сарми
Необходими продукти:
за плънката:
1 ч.ч. ориз
1 мини консерва концентрат дом.пюре 70 гр./ около 3 суп.л./
1 голям морков, настърган
1 .глава лук, ситно нарязан
половин връзка пресен джоджен
половин връзка  пресен магданоз
половин връзка пресен копър
/ако сезона не позволява, слагам по 1 суп.л. сушени джоджен и копър/
1 стрък мащерка - прясна, или  щипка сушена
шепа замразена или една връзка прясна левурда / според сезона/ или 4 скилидки чесън
черен пипер
6-8 суп.л. олио
сол на вкус

около 50 - 60 лозови листа

сокът на 1 лимон, за сервиране


Всички продукти за плънката поставям в купа, като ориза предварително измивам със студена вода, а останалите продукти са ситно нарязани или настъргани. Разбърквам много добре да се получи хомогенна смес, доматеното пюре спомага за това.



В сезона, когато няма пресни листа, използвам домашно приготвени лозови листа в буркани. Нареждам лозовите листа в буркани, заливам със солен разтвор и оставям в хладилник. Използвам и замразени във фризер листа.
Подреждам си листата и едно по едно пълня с оризовата смес.
Заливам с вода в съотношение 4:1 в полза на водата, малко повечко е водата, но пък не рискувам да загорят сармите.
Отгоре притискам с чиния и варя на слаб котлон около 45 минути.
Сервирам с прясно изцеден лимонов сок.
Да ви е сладко!


ПРОЛЕТНО...със запечено КОЗЕ СИРЕНЕ

$
0
0



Пролет....цветна и дъхава!
 Украсила всичко наоколо....
А защо не и нашата чиния?



Салата от пролетни зелении със зепечено козе сирене

Необходили са ни:
по едно парче меко козе френско сирене на калпак
мед
зелена салата
левурда
рукола
 репички
магданоз
чери домати
ядливи цветя - парички, иглика, глухарче 
дресинг от подправки - сол, балсамико, зехтин


Козето сирене намазвам обилно с мед, поставям върху хартия и запичам във фурната на грил-реотани. Изваждам и внимателно нарязвам на четири. Сиренето и всички зелении подреждам на дървена дъска, отделно сервирам и дресинга от подправките.


Да ви е сладко! 
И пролетно....! 
И цветно ....на душата и в дома!






Пролетта в чинията ми кацна.....САРМИ С ЛЕВУРДА И ТЕЛЕШКА КАЙМА

$
0
0


Ако обичате  аромат на чесън и джоджен,
ако харесвате копринената нежност  на левурдата,
ако искате пролетта да кацне във вашата чиния по най- прелестния начин....
това са вашите сарми!
Невероятно вкусни, дъхави и нежни.....


САРМИ С ЛЕВУРДА И ТЕЛЕШКА КАЙМА

Необходими продукти за около 50 сарми:
олио
500 гр.телешка кайма
1 връзка пресен лук
1 настърган морков
1/2 ч.ч ориз
червен и черен пипер
магданоз пресен
джоджен пресен
щипка канела
сол
 100 големи листа левурда  -
по две листа левурда за всяка сармичка 
В началото на пролетта листата са много мънички, точно преди и по време на цъфтежа листата стават доста големи и тогава са подходящи за навиване на сарми.




Подготвям си листата, като им отрязвам дръжките, които може ситно нарязани да се прибавят към плънката.
В нагорещеното олио задушавам каймата, прибавям нарязания лук, настъргания морков, и ориза. Прибавям вода три части спрямо ориза. Оставям да ври, докато ориза омекне.
!!! За разлика от другите видове сарми /със зеле и лозови листа/, при тези плънката трябва да е напълно сварена, защото после самите сарми варя съвсем малко, заради нежните листа на левурдата.


На финала прибавям сол, черен и червен пипер, щипка канела и ситно нарязаните пресни джоджен и магданоз.
Започвам да навивам сармите. Малко си поиграх, докато налучкам оптималният способ за навиване.....но го уйдурдисах и се получиха много добре оформени сарми, дори и след варенето.
Ето как....

Надявам се, че ви стана ясно навиването.
Поставям сармите в тенджера с половин чаша вода, отгоре притискам с чиния. Варя около 20 минути на съвсем слаб огън.


Поднасям с богата зелена салата от пролетни зелении.
Подходящ е и сос с кисело мляко, джоджен и сол.

Да ви е сладко!
 И пролетно и цветно.....


А ето  рецептите и на другите видове сарми, обожавани в нашият дом:

ПОСТНИ ЛОЗОВИ САРМИ - моите малки тайни за тяхното приготвяне....

Постни зелеви сарми с ориз, праз и орехи

За Зорба Гъркът, сармите с кисело зеле и моя милост.....


ЦВЕТНИЦА

$
0
0





Цветята

22/05/2013

Цветята са дори и там,
където не минават хора.
Цветът ухае див и сам,
разлиства се, расте нагоре,
на гости кани си пчели
и вятър гали го приспивно.
Замисля ли се той дали
стои добре декоративно?
Дали ценител и естет
със одобрение ще кимне…
Цветята си цъфтят навред,
без ред, така, както им скимне.
Непреброен зелен народ.
Природни весели прищевки.
Едногодишен тих живот
между звезди и еднодневки.
                                                           Мария Донева
                                                                    /https://mdoneva.com//







Моята вариация на РУСКА САЛАТА в апетитна комбинация с ПАТЕШКО МАГРЕ И КОНФИ ОТ ЛУК

$
0
0



Най-вероятно всяка домакиня си има свой начин за приготвянето на руска салата, като вариациите са в използваните продукти. Моят начин за приготвянето й, утвърдил се във времето чрез многократни опити с вкуса  е следният:

РУСКА САЛАТА

250 гр. домашна майонеза
1 малка консерва грах
4 средни картофа - сварени
2 моркова - сварени на пара
2 рохко сварени яйца
1 малък буркан стерилизирани краставички 
1 суп.л. едра дижонска горчица
1 зелена ябълка - настъргана
сокът от 1 лимон - на вкус


Всички продукти нарязвам на ситно и разбърквам с майонезата. Краставички слагам на вкус, като количество - понякога цял буркан, понякога по-малко....Лимоновия сок използвам като овкусител, затова също е на вкус - той добавя не само  вкус, но и свежест на салатата. Настърганата ябълка и горчицата също са корективи на вкуса, възможно е лека промяна в количествата на горчицата, често слагам повече....
Аз не използвам никога в руската салата месо, но пък често я сервирам като допълнение към печени меса. Този път е гарнитура на патешко магре с конфи от лук.


ПАТЕШКО МАГРЕ

Писала съм как се приготвя в други публикации - запържва се до златисто първо откъм кожата /която е нарязана шахматно/, после и от другата страна, и се хвърля в предварително загрята фурна за още 10 минути. Майсторлъка на приготвянето му е да стане златисто препечено отвън и сочно и леко кърваво отвътре.Не слагам никакви подправки по време на печеното - харесваме го натурално.
Патешкото магре се вписва чудесно в чинията с различни сладко-кисели сосове. Този път съм го комбинирала с


КОНФИ ОТ ЛУК

Необходими са 
2 големи глави лук,
1 ябълка, ситно нарязана,
 каф.чаша червено  вино, 
2-3 суп.л захар  
сол на вкус, 
черен пипер,
1 скилидка чесън, ситно нарязана 
 мащерка,
суп.л. олио
масло- на върха на суп.лъжица


Задушавам лука, чесъна и ябълката в олиото. Сипвам виното. подправям със захар, сол, черен пипер.Оставям да къкри на слаб огън, докато получи консистенция на конфитюр. Накрая прибавям маслото и мащерката. Като изстине, сервирам с печени меса или меки сирена.Сипете си и чаша хубаво вино.....
Да ви е сладко!


Пълнено АВОКАДО с яйце и пармезан

$
0
0


Много  вкусно пълнено авокадо, подходящо  за предястие, за лека вечеря, дори за  брънч.
Добра компания на чаша вино.....
Бързо и лесно за приготвяне...
Какво повече му трябва на човек?



Пълнено авокадо с яйца и пармезан

необходими продукти за двама:
2 авокадо
1 яйце
около 3 с.л. настърган пармезан
прясно смлян черен пипер

за сервиране / чери доматчета, левурда, босилек - по желание/


Най-трудното е купуването на хубаво авокадо...За жалост по нашите магазини е цял празник да попаднете на естествено добре узряло авокадо. Но, който търси - намира.....
Измивам хубаво авокадото, отрязвам на две през средата, махам костилката и се получават две лодчици. Авокадото не се бели от кората, за да може после лесно да се изгребе с лъжица!!
 В купичка разбивам яйцето с пармезана и черния пипер. Пълня лодчиците и ги пъхам в предварително загрята фурна. След 5 мин. включвам фурната само на горен реотан и пека още  около 5 минути или до готовност на яйцето.




Сервирам с богата салата от  зелении, чаша розе и ........много любов!
Да ви е сладко!


Да хапнем мюнхенски вайсвурст /Münchner Weißwürst/ преди обедния звън на църковните камбани....

$
0
0

Мюнхенски вайсвурст /Münchner Weißwürst/ е традиционна баварска бяла наденица. Тя се приготвя от ситно смляно телешко месо и пресни свински гърди, подправени с магданоз, лимон, индийско орехче, лук, джинджифил, кардамон. Тази смес се "сготвя"и се пълни в пресни свински черва, разделени на парчета от около 12 см всяко. Въпреки това, апетитните бели наденички винаги се сервират потопени във вряла вода, в която се попарват 8-10 минути. Никога не се варят, защото обвивката се спуква, трудно се белят и не са така апетитни.
Сервират се в съда с горещата вода и няколко стръка магданоз. Така се хапват топли и сочни. 
Единствените приемливи спътници на вайсвурста са 
сладката баварска горчица Wirtshausern, 
хрупкав солен бретцел и 
пшеничната освежаваща вайсбира Weissbier
Ако консумирате вайсвурст без бира, горчица и бретцел, възможно е местните да ви гледат с лека насмешка, че не разбирате правилно живота....


Странното е, че баварците ядат вайсвурст на закуска или най-късно до 11-12 ч на обяд. С бира....
Има поверие, че вайсвурста не трябва да чуе обедния звън на камбаните на църквата. Всичко това има праистория обаче....Белите баварски наденички са измислени съвсем случайно от един млад месар Йозеф Мозер, който след като свършил дебелите овчи черва за наденици, се наложило да напълни тънички свински черва. Но се страхувал, че ако ги изпече на скарата, нежните свински черва ще се спукат, затова ги попарил за 10 минути и съвсем деликатно сервирал в купа с гореща вода. Началното недоверие към новия колбас се превърнало в бурни овации....а Мюнхен се сдобил със своя специалитет. Това се случило през 1857 год. на  Мариенплац. И защото е нямало хладилници, а наденичките били малотрайни и без консерванти, трябвало да се изконсумират най-късно до обяд, пресни, пресни....
преди обедния камбанен звън.


 Цветът на вайсвурста е неговата гаранция за свежест и качество. Той трябва да е бял почти като сняг, а през обвивката да прозират тук-там само зелените парченца магданоз. 
Е, сега с наличието на хладилници и консерванти, Мюнхенските бели наденички могат да се купят в магазини по цял свят. И може да се поръча купичка с два вайсвурста, плуващи в гореща вода, по всяко време на денонощието във всички мюнхенски кръчми, но нека да не забравяме, че за бавареца това е просто закуска.....и вайсвурста му не бива да "чуе"църковните камбани. 
И да бъде полят с пшенична бира.... 
Другата странност при ядене на вайсвурста са различните начини със специални наименования за обелване и хапване на наденичката. Един от тях е  обелването на кожата по дължина и после претъркулване на месото от кожата с вилица, при друг  месото се яде по специален начин чрез изсмукване,......
но нека оставим това изкуство на самите баварци!.....


Днес тези наденички са с географско защитен произход и Münchner Weißwürst се наричат само тези, произведени в Мюнхен.
Две от добрите места, в които местните похапват вайсвурст са: 
 - Bratwurstherzl до Viktualienmarkt
 -  Weisses Brauhaus


Не сте ли хванали още аероплана за Мюнхен? 
Ако скоро имате път натам, 
можете да си купите от всеки пазар насипни пресни, 
и от всеки магазин опаковани бели наденички, 
и да се поглезите в къщи.
А ето как да ги приготвите и сервирате подобаващо....
В заврялата, леко подсолена водапускамнаденичките и махам от котлона. Слагам капака и оставям така да се попарват 10 минути. После изваждам в керамична купа наденичките, заливам  с все още горещата вода. Накъсвам отгоре няколко стръка магзанози сервирам.
С бретцел...
Съссладка баварска горчица...
И освежаваща пшенична вайсбира.....

GUTEN APPETIT!




МЮНХЕН през май - и цъфтят в суматохата кестени......

$
0
0













Чувала съм да казват, че в Германия розите не миришат, а кучетата не лаят......През май все още розите не бяха цъфнали, но пък по паркове и градинки се разнасяше опияняващо нежното ухание на  люляк. Но да, кучетата наистина не лаят - не лаят, и не си вършат разните работи по улиците и зелените площи. А още по-малко пред хорските порти, както се случва през ден тук, на нашата улица, в нашият уж престижен столичен квартал.... Тук като започнат да лаят съседските кучета.....нали си спомняте филма "101 далматинци"? Ама там лаенето на кучетата беше трогателно и с мисия, а тук е като в зверилник - зверскибруталнодразнещо. Та всъщност, на мига бих си взела на двора куче, ако можех да го възпитам по немски тертип да не лае комшиите и да не им използва парадните входове за нужник.
Сори, това беше малко "лирическо"отклонение.....малкичко отклонение между нашата и тяхната действителност, и култура....!
Нооо, ето какво още ме впечатли този път в МЮНХЕН........


И ЦЪФТЯТ В СУМАТОХАТА КЕСТЕНИ
Очи и душа  ми се напълниха, препълниха и преляха от красотата на цъфналите червени и бели кестени, украсили   цял Мюнхен. Такова нещо не бях виждала, ей Богу,  трябва да се види, няма как да се опише.....Огромни булеварди с греещи, като огромни коледни елхи,   яркочервени  кестени.....Бреговете на реката и те искряха в цвят.....Градините, музеите -  и те опасани от строени в редици кестени......Нали знаете как човек свързва дадено място с някаква емоция, ухание, гледка, с най-силен спомен.......Е, аз вече асоциирам Мюнхен с картинката на нацъфтели кестени. Но, валеше от сутрин до здрач, така че не беше особенно подходящо за снимки, а и как да се пресъздаде в кадър такъв разкош.....





















 ЛЕВУРДАТА
А виждали ли сте такива поляни с цъфнала левурд? Аз не бях.....И то в Английската градина в центъра на Мюнхен. А като се затича някое дете през поляната и се разнася едно ухание на чесън чак до Мариенплац!






РЕКАТА
Река Изаар, по която целогодишно се забавляват ентусиасти с дъски:



И ЛЮЛЯКА МИ ЗАМИРИСА....
А толкова люляково беше в двореца "Нимфембург"....та чак изпаднах в умиление на една люлякова пейка. И добре че заваля дъжд да си тръгна, иначе кой знае до кога щях да кибича там, залепена като гербова марка.....

























АРХИТЕКТУРАТА
Стара и нова архитектура в хармонична симбиоза:



Парламента на провинция Бавария













































ВЕЛОСИПЕДИТЕ
Нация на колелета, макар че  по улиците сноват и страшно намазани автомобили, все пак си ги произвеждат и се налага и да си ги карат понякога....:










ХРАНА

Немската кухня не разнася славата си по света. В Мюнхен има обаче зеведения за всеки вкус и джоб...
А във  всяка баварска кръчма в Мюнхен, може да се похапне хрупкав джолан, немско зеле, вурстове разни и разнообразни, белия вайсвурст,  шпецле, печен леберкез,  шницел и божествен щрудел с ванилов сос.....И да пиете превъзходни бири!










Аз обаче, като на свои хора ще призная, че в  Бавария  съм пристрастена към няколко храни :
 - на първо място това са бретцели с намазано масло в средата -  butterbrezel , мога да ги ям по цял ден без да ми омръзнат. Простичко геврече, но прясно изпечено и хрупкаво, с топящото се масло ....обожавам ги, много ми е вкусно!



 -  Печените гъскиот деликатесния магазин "Dallmayr" - божествени:



-  малиновия сладкиш Himbeer-schnitte,има го под път и над път, дет се вика, но ми е абсолютен фаворит сред немските сладкиши ever:


 -  Münchner Weißwürst  - това са традиционните мюнхенски бели наденички, за които съм писала ТУК:
Да хапнем мюнхенски вайсвурст /Münchner Weißwürst/ преди обедния звън на църковните камбани....



А това ешпецле - нещо подобно на паста, която се сервира в Бавария традиционно  със сирене, масло и препържен хрупкав лук.Начина на правене на самата паста е много интересен, но за това друг път....



Сезона на аспержите - продават се навсякъде, по  пазари, магазини и  улични сергии е залято с огромно разнообразие от бели и зелени, тънки и дебели аспержи, а всяко заведение има специално сезонно меню с аспержи.





Сьомга от Хамбург:



ФУТБОЛНИТЕ ЗАПАЛЯНКОВЦИ
Накъде без тях - те се движат като цветни петна из Мюнхен....


Изтормозих ли ви на макс? Споко, финал.....!! С още няколко китки:













Още за МЮНХЕН може да прочетете ТУК:




Спагети от тиквички с телешко и манатарки + няколко моменти на...."слава", хаха!

$
0
0

Почти всички италиански рецепти започват така - "В загретия тиган сипваме зехтин и задушаваме чесън......", после се случва всичко друго....В този  случай обаче се започва с намирането на уред, който прави тиквички и всякакви други зеленчуци на спирали. Разгеле, след двугодишно оглеждане по магазините и купуване на разни нищо невършещи прахосъбирачки, най-сетне се сдобих с мечтаното уредче. И у дома настана празник на зеленчуковите спагети....... Изкефих се на макс, експериментирах, готвих, ядох....
Мъжът ми вече рече "Баста! Смени плочата....искам някакво животно в чинията, стига с тоя зеленчук!"



А ето го уреда, който ми създаде такива нови кулинарни емоции - простичък, обаче прави чудеса!


А ето и една от най-сполучливите рецепти, до която стигнах с множество експерименти:

СПАГЕТИ ОТ ТИКВИЧКИ С ТЕЛЕШКО И МАНАТАРКИ

Необходими продукти за две порции:
4 - 5 малки, крехки тиквички
около 300 грама предварително сварено крехко телешко месо. Моето е от млечно теле, расло и пасло на воля по баирите на Банкя. Може да се ползва и всякакво друго месо - пилешко, пуешко, заешко, свинско
5-6 скилидки чесън
сушени манатарки, колкото ви се откъснат от сърцето....
един стрък прясна салвия /може и сушена/
масло и зехтин
сол
щипка лют пипер, ако обичате пикантно
настърган пармезан
шепа чери домати - по желание, за сервиране


Телешкото сварявам предварително в тенджера под налягане. Може да се ползва малка част от месо, което си варите за други гозби. Нарязвам свареното месо на малки кубчета.
Отделям една кафена чашка от бульона, в който нарязвам сушените манатарки, за да киснат.
Всички тиквички правя на спирали. Сварявам на пара за около 3-5 минути, нека останат полусурови и хрупкави.


В голям загрят тиган, пускам съвсем малко парченце масло и малко зехтин. Прибавям ситно нарязаните скилидки чесън, салвията и щипка лют пипер. Бъркам за около 2 минути, хубаво да си пуснат продуктите всички аромати. Добавям манатарките, заедно с бульона, в който са киснали. И кубчетата месо. Оставям да ври за около 2-3 минути и вече на изключен котлон добавям и сварените на пара спагети от тиквички. Обърквам хубаво, да поемат от уханията в тигана. Махам от огъня.
Поръсвам обилно с настърган пармезан и хвърлям небрежно няколко чери домата, разрязани наполовина. И сервирам.....направо с тигана на масата! Облизваме си пръстите!
И да ви е сладко!


И да се фукна с две неща:
1. Излезе от печат и вече е по книжарниците книга, чийто корица краси моя снимка. 


Останах много изненадана от направеното ми предложение от Катя Донкова за откупуване  правата над една моя снимка от Банско. Още повече хлъцнах, като в рамките на същият ден парите постъпиха в сметката ми. Не можех да повярвам, толкова мои снимки ежедневно се "крадат"от нета, публикуват ги кой където му падне, свикнала съм и дори не се дразня от това....Затова този случай силно ме очуди! Тези хора дори са ми изписали името в екипа, реализирал книгата....


Оказа се, че книгата е антология от 100 творби на 66 български автори, живеещи на   3 континента и се финансира от дарения на българи, живеещи в Чикаго.
За съжаление бях в Мюнхен, когато беше официалната премиера и презентация на антологията в клуб "Перото"в НДК, но съм вече горд собственик на книгата.
Благодаря на Катя Донкова за невероятната коректност, рядко срещана по нашите ширини! 
И за това, че ме направи част от тази"Черга пъстроцветна"!


2. Преди месеци "Цветно с Пепеляшка"беше номиниран в категорията "Кулинарни пътешествия"в годишната класация на блогове за 2015 година. Голяма беше изненадата ми, че точно моят блог печели наградата на журито. Но още по-голяма беше изненадата ми, че Илиян и Иво от Блоговодител бяха достатъчно луди и дойдоха чак на летището, за да ми връчат прекрасната статуетка, тъй като аз летях за Сицилия и не можех да присъствам на официалното парти по връчването на наградите.


 Всъщност този уред за спирали от зеленчуци, за който стана дума по-горе, купих с част от паричната награда и ще ми остане още един скъп спомен от тази награда.
Благодаря на Блоговодител, на журито, на всички мои почитатели и читатели, 
за признанието и чудесната емоция!


НОВА, ЦВЕТНА УПОТРЕБА НА СТАРИТЕ ПАНИЦИ....

СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика! - част 1, ЧЕФАЛУ, ПАЛЕРМО, МОНРЕАЛЕ, КОРЛЕОНЕ

$
0
0

чефалу
таормина
caltagirone
чефалу
чефалу
таормина
пиаца армерина
таоримина
чефалу
СИЦИЛИЯ -  
жарко  слънце, 
прозрачни сини води и безкрайни плажове, 
драматични пейзажи и екзотична природа,
бялата "шапка"на стърчащата Етна,
усмихнати южняци с мафиотски корени, 
завидно количество исторически и архитектурни артефакти,
бол древен камъняк - наследство  от всякакви епохи и етноси, 
бол страхотни кръчми с вкусна храна,
бол невероятна  риба меч, полята с ледено студено бяло вино,
бол изкусително  джелато на всяко кьоше....
Изобщо, Сицилия може да задоволи всеки вкус, 
Сицилия може да сбъдне мечти, 
Сицилия може да те грабне в обятията си......
и всяка минута да те очарова с нови и нови преживявания!


чефалу
палермо
Както се досещате, с чичко Гугъл бях обходила надлъж и шир цяла Сицилия и бях направила страхотна и доста оптимистична програма. Бях готова да изнеса подробна лекция на тема Що е то Сицилия и Е ли тя наистина BIG  туристически оргазъм......
Не знам обаче защо бях изпаднала в жестоко заблуждение и в началото смятах, че за седмица ще го изръшкаме из основи този остров...е, не успяхме, а и не се напъвахме!  Все пак бяхме тръгнали да празнуваме живота, и трябваше да дадем своя дан не само в обикаляне на забележителностите, но и в дегустацията на  максимално разнообразие от храни и вина на Сицилия. Така че, не включих в моята програмка бароковите перли в югоизточната част на острова - Сиракуза, Рагуза, Ното, Модика, до които почти стигнахме, но решихме да не препускаме и да се насладим максимално на момента....Въпреки огромното ми желание, не включих в списъка  и островите Еоли, и постоянно действащия вулкан на остров  Стромболи. За да не е еднотипно, редувахме - ред древен камъняк, ред природни красоти, ред манджаре с много вино дела каза, ред архитектурни паметници, ред долче вита с кафе, ред свободно блеене по сокаци, ред фотосесии,  ред манджаре с още повече вино дeла каза,....и всъщност само последния ден успяхме да полегнем за малко и да попечем кълки на плаж, но пък какъв плажжжжж - невероятно очарователното място Скала деи турчи.
Абе, под секрет, освен бол красоти, имаше и бол комари...които за малко да помрачат войажа ни, но като изкупихме всичката химия от аптеката, замазахме що-годе проблема! Така че, не тръгвайте за Сицилия без тежко противокомарно химическо оборудване! Щото  за тях бронебойни патрони няма открити, няма открити.....

скала деи турчи

палермо

ОСТРОВЪТ
Площта на този най-голям средиземноморски остров е 25 500  км2 и има население от около 6 мил.души. Той има почти перфектната триъгълна форма, бреговете му се мият старателно от три морета - Тиренско, Йонийско и Средиземно. И е  пресечна точка на  много и различни антични цивилизации и култури - древногръцката, картагенската, древноримската, византийската, арабската.
  "Първите  гръцки заселници са пристигнали в Сицилия към 8-7 век преди новата ера. Те са дошли от Халкидия, предвождани от Туклий и са се заселили в подножието на вулкана Етна, недалеч от сегашния град Таормина. Така е бил построен първият гръцки град на стров Сицилия, нарчен Наксос, последван и от други гръцки поселения - Катания,  Месина, Имера, Мегара Иблеа и др.Гърците са го наричали Тринакрия, вероятно заради триъгълната форма на острова." /инфо от интернет/
Бях чела и слушала, че Сицилия е най-най-автентичното място в Италия , че дори и в Европа. Аз бих поспорила - обиколила съм  комай цяла Италия надлъж и шир, надникнала съм почти под всяко камъче, ееее , за мен няма по-автентично кътче италианско от
  ОБЛАСТ ПУЛИЯ /прочетете ТУК/.  
В Сицилия отдавна бодро крачи Негово Величество Туриста и със своя непоколебим ботуш е смазал де що има автентичност,  та островът отдаааавна ...е бил автентичен! Сега е просто харизматичен!




ЛАНДШАФТ
Останах очудена от драматичния и надиплен сицилиански пейзаж - заоблени хълмове, като геометрично разграфени купи сено, в изпепелени от слънцето цветови гами....







ПРИРОДА
Пищна, екзотична...уж е сухо и горещо, но в началото на юни всичко беше избухнало в цвят и разкош! 






А градината на хотела ни беше богата на растителни видове, почти като ботаническа градина.






Памуково дърво - видях го за сефте тук, в парка на хотела:


А също и синьо нацъфтелите дървета джакаранти:


Това са цели плантации от кактуси:



ГРАДОВЕТЕ и разни забежителности, които посетихме и чиято атмосфера ще се опитам да пресъздам в снимки и малко думички са Чефалу, Палермо, Монреале, Корлеоне, Етна, Таормина, Пиаца Армерина, Калтажироне, Долината на храмовете в Агридженто, Скала деи турчи.




ЧЕФАЛУ - живописно градче с лек средновековен привкус, което ми хареса много! Разположено е на брега на Тиренско море. А страховито надвисналата скала над града, стърчащите кули на  норманската катедрала и   галещите брега вълни на  морето, създават един невероятно уникален и фотогеничен фон на града, който няма как да не те плени и очарова .....




















Комай и най-добрите кръчми, които посетихме бяха тук. С изглед към морето, със страхотни свежи, рибни блюда,с най-убийствено вкусните риба меч на скара  и дзупа ди козе/демек миди/, поляти с ледено  вино, което като че ли пресъхва нейде в чашите.....




Уж скромна на външен вид катедрала от 12 век в арабско-нормански стил. А вътре е впечатляваща с изключителното си съкровище -  мозайката  на Христос Пантократор в главната абсида, сътворена през 1148 година, заедно с още многото мозайки, които я украсяват. Мозайката на Христос впечатлява не само с внушителните си размери, но и с изяществото на изображението на Христос, потънал в тъжна медитация. Тя е вдъхновена от друго такова изображение в катедралата в малкото градче Монреале .




Изключително тесни и живописни улички в центро сторико, с арт магазинчета, кафенета, джелатерии... и  разбира се, с гордо развяващото се пране на италианите....Ето я типичната и сладурска  картинка ала сичилиана:





ПАЛЕРМО -  главен административен център на област Сицилия, с около 700 хил.жители. Основан е през 8 век пр.н.е. от финикийците. Многопластова и заплетена е историята на града, отразена в също толкова богатото наследство от архитектурни и исторически забележителности по улиците и площадите на Палермо. Театралната парадност на сицилианския барок......:




Катедралата на Палермо "Санта Мария Асунта"или Успение Богородично е пищен архитектурен комплекс от 12 век. Той е невероятно съчетание на разнообразни архитектурни стилове, отпечатък от различните завоеватели на острова. Грандиозна и невероятно красива, уникална и изящна във всеки детайл.......












 Кръстовището "Куатро Канти" - своеобразна "сцена"на чаровната показност на италианския барок с четирите си огледални сгради, всяка една с пищни фонтани, статуи, колони и дантелени тераси.



И още една перла в короната -  фонтанът Претория или както го наричат още "Фонтанът на срама", който е ситуиран на едноименния площад. Изящната  скулптурна композиция те оставя със затаен дъх  още при първия поглед ...... !
Фонтанът е изработен от флорентинският  скулптор Франческо Камилияни. Започнат е  през 1554 г.по поръчка на испанския вицекрал на Неапол Педро ди Толедо, за да краси градините в неговата резиденция в Тоскана. Толедо умира преди  да е завършен фонтана напълно и  синът му го продава на общината на Палермо. И през 1573 г. фонтанът  е "пренесен"на специално построения за целта площад Претория в Палермо, като е демонтиран на 644 парчета. Работата по него е довършена от сина на скулптора Камило Камилияни. Фонтанът има обиколка 133 м., височина 12 м. и е монументална композиция от статуи на хора, нимфи, русалки и сатири. Заради това, че 16  от образите на фонтана са голи, което изобщо не се харесало на консервативните жители на Палермо , а също и заради това че бил художествено изображение на корупцията в общината на Палермо,  фонтанът бил "прекръстен"на  "Фонтан на срама". Легендата разказва, че още с поставянето на голите статуи, възмутени монахини откъртили носовете на мъжките фигури просто защото не събрали смелост да докоснат онези мъжки атрибути, които всъщност ги възмущавали. 




Като цяло обаче градът е доста отблъскващ в туристическата част, навалица, някакви съмнителни субекти по улиците, мръсотия и дори  цигания. Избрахме да го посетим в неделя, иначе трафика бил смразяващ. Така обаче пропуснахме една от атракциите на града - пазарът Mercato Vucciria, наподобяващ по колорит  Египетския пазар в Истанбул.



И чудесните папарашки снимки на моя милост из Палермо, телефонно дело на  мойта дружка Елена:





МОНРЕАЛЕ - малко градче на 10 км от Палермо. Известно е и посещавано от туристите, заради по-спокойната  атмосфера и най-вече заради изключителната катедрала с прилежащ манастир. Катедралата е построена през 12 век и е сред най-красивите в Италия, като има също и много голямо културно-историческо значение. Катедралата е  симбиоза на нормански, арабски и византийски елементи, хармониращи си в един внушителен средновековен шедьовър.  Тя е с размери 102 м дължина, 40 м  ширина и 35 м височина. Старинните стенописи от мозайки на златен фон вътре в нея представляват неповторим спектакъл на сцени от Стария и Новия завет на обща площ от 6340 кв.м. Тя е 2рата в света по размер на стенописите след Св.София в Истанбул. Носещите колони са със стилни арабски елементи. Подът е от таормински мрамор.








Мозайките са изпълнени от византийски и венециански майстори в края на 12 и началото на 13 век. Стенописите са наредени на 130 огромни панела върху златна основа. В средата е величествената мозайка на Христос Пантократор Вседържател. Цялото изображение има височина 7 м и доминира  грандиозно във вътрешното пространство на катедралата. Спасителя е със широко разперени ръце, обгръщайки като че ли всички в храма. Казват, че поради постигнат от творците на мозайката невероятен оптичен ефект, очите на Христос се обръщат към всеки от поклонниците.



И някогашния бенедектински манастир, също шедьовър на норманската  архитектура. Вътрешният двор е правилен квадрат, обграден с колонада, като всяка колона е различна и по материал, и по характер на капителите.





КОРЛЕОНЕ - попаднахме почти случайно, водени от името....Спокойно малко градче, в сърцето на острова, родното място на биг-боса Вито Корлеоне. Ние бяхме там в една неделна вечер, цялото население  беше излязло и "манифестираше"по паркове  и улици. А ето ги и нашите благоверни  капи де тути капи:





Следва продължение .....
за Етна, Таормина, Пиаца Армерина, Калтажироне, Агридженто и Скала деи Турки. 
И разбира се - за храната в Сицилия!

ТИРАМИСУ - вечната италианска класика

$
0
0

 Пухкав и  сочен, 
 с  опияняващ аромат на кафе и какао,
с разтапящи се маскарпоне и  бишкоти,
с пристрастяващ вкус, като самата  Италия.....
очарователен и  изненадващ с всяка хапка!
И нека италианите още да спорят къде аджеба  е родината на този десерт - дали област Венето, дали област Пиемонт, дали Фриули - Венеция Джулия....    У дома той отдавна  е станал  фаворит! А и мисля, че в световен мащаб е най - известният италиански десерт изобщо.
 Класическите съставки са малко - бишкоти, маскарпоне, жълтък, захар,  кафе и какао. В оригинала няма белтък, нито  алкохол. Но по света се импровизира вече с какви ли не добавки - ягоди, малини, ананас, лимон, а вместо кафе -  различни ликьори и десертни вина, че дори и бира.
У дома си имаме една рецепта, вече не помня откъде е взета - нейде из нета, но многократно изпитана в годините и все така любима.....всъщност всичко е дело на моята Еличка - и рецептата, и изпълнението.....
аз съм само гаден консуматор в случая!




ТИРАМИСУ

Необходими продукти за една тавичка с размери 35/25 см
500 гр маскарпоне /1 голяма опаковка/
2 пакета бишкоти Савоярди - от тях остават, всичко зависи от големината на тавата
50 мл  ром, коняк или вишновка /в краен случай- 1 ампула ром есенция/
1 чаена ч.кафе
4 яйца
6-7 суп.л. захар
какао на прах


Уверете се, че яйцата ви са  от сигурен производител и напълно пресни. 
Жълтъците и белтъците се разделят в две отделни купи.
Жълтъците се разбиват със захарта с миксер, докато побелеят. 
С  шпатула се прибавя маскарпонето и се разбърква много деликатно.
Белтъците, с щипка сол, се разбиват на сняг и много внимателно се прибавят към сместа в първата купа.
Кафето се смесва с алкохола в дълбока съдинка. Една по една се топят бишкотите и се нареждат в тавата. Покриват се с крем. Поръсва се с какао. Нарежда се втори ред бишкоти, отново се покриват с крем. Отгоре се поръсва обилно с какао.
Опакова се много добре тавичката с фолио и се оставя в хладилник за 7-8 часа.
Сервира се студено. 
И с много настроение....така както го правят италианците!


ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос по сицилиански тертип

$
0
0

Сицилия 
е слънце, море, плажове и ...уникална  кухня! 
Простичка, от свежи продукти, и много вкусна. 
Това е перфектната мидена супа, сервирана навсякъде из острова, като предястие.
 Леко пикантен и плътен вкус на доматите, 
мекотата на мидите, 
хрупкавият хляб,
  всичко това с дъх на море, 
и полято с чаша ледено вино....
блаженство!


ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос хо сицилиански

Необходими продукти:
2 кг миди
1 кг домати или 500 гр консерва доматена салца
1 гл.лук
1 морков
1 глава чесън
50 мл бяло вино
черен пипер
1 връзка магданоз
/1 връзка дивесил - по желание, за миди с бяло вино/
няколко стръка босилек
щипка лют кайенски пипер или чили
зехтин
сол

за сервиране:
4-6 филии хляб
зехтин



Най-пипкавата дейност в цялата работа е почистването на мидите. Аз ги купувам от Мидена ферма "Black Sea Mussels"  и съм доволна от техния продукт. Мидите измивам обилно под течаща студена вода и откъсвам едни "мустачки", които стърчат встрани. Ако има счупени или отворени миди - изхвърлям, защото може и да не са живи. А когато са вече сготвени - обратно, ако има неотворени миди ги изхвърлям. Понякога почиствам и с едно телче за съдове, но не една по една.
И тук, като всяка италианска рецепта....Загрявам зехтина в много голям тиган с капак и слагам вътре половината от нарязаните скилидки чесън. Когато чесънчето покафенее го махам от тигана, то си е свършило работата. Добавям виното и мидите. Затварям с капака. Сипвам само 50 мл вино, защото при отварянето си мидите пускат голямо количество солена вода, така че соса става достатъчно количество.
!! Малко отклонение -  за тези които искат да се поглезят с повече и разнообразно приготвени  миди...:
След около четири минути изваждам 2/3 от мидите с приблизително половината количество сок - тях ще продължа да готвя с домати...., а останалите задушавам още 2 минути, махам от огъня и поръсвам с една голяма връзка дивесил и малко магданоз, и воала  - вече имам


МИДИ С БЯЛО ВИНО И ПОДПРАВКИ


Разбира се, горната стъпка е само идея, аз лично винаги действам на принципа "С един куршум - два вида миди....".!!
Ако ще си ги правим всичките с домати -  задушаваме около 4 минути, махаме от огъня, изваждаме мидите от тигана и запазваме соса.
С доматения сос има два варианта:
- или да си го направим сами от един кг обелени домати, които се варят, докато изври напълно течноста, станат на гъста каша и намалят наполовина почти обема си.
-  или да ползваме готова консерва доматена салца. С готовата консерва става доста по-бързо и лесно, разбира се. Но, ако е лято...е грехота!
В тенджера слагам малко зехтин и задушавам лука, моркова и останалия чесън, нарязани на много ситно, за около 2 -3 минути. Изсипвам доматената салца в тенджерата и подправям с малко сол /мидите са солени от морето/, черен пипер, босилек, лют пипер. Сипвам вътре и сока от задушаването на мидите/оня с виното/ и оставям да поври около 5 минути, после пускам мидите вътре да клокнат за около 2 минути и махам от огъня. 
През това време съм си изпекла в тостер или фурна няколко филии хляб, предварително намазани със зехтин.
Сервирам в голяма купа мидите със соса, отстрани филиите, поръсвам обилно с магданоз. 
Силно изстудено бяло вино е абсолютно задължително. 
Е, може да е и розе....
Да ви е сладко!


А за моите впечатления от Сицилия, прочетете ТУК:
СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика!

ПИРИН - ВРЪХ ПОЛЕЖАН /с видео от върха/, хижа БЕЗБОГ и.... други истории

$
0
0



Този пост ще е нещо като фотосесия на хижата и езерото Безбог и малко снимки и видео от връх Полежан. Поради лошото време успяхме да се качим само до връх Полежан, а за плануваните Кременски езера се получи втори неуспешен опит. Е, слава Богу, не беше така драматичен като първият, описан ТУК:
Стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА....и сървайвър перипетии на път към КРЕМЕНСКИТЕ ЕЗЕРА В ПИРИН


Всички заклети планинари, които познаваме, категорично твърдят, че от връх Полежан се открива най-невероятната гледка към почти цял Пирин. Той е ситуиран  точно в средата на планината и при хубаво време дори пътят до там очарова с кадри, които нито могат да се снимат, нито да се опишат. А на върха.....
Тръгваме от хижата Безбог рано, та да имаме време и да стигнем, и да се изкефим максимално, и да се върнем овреме....Пътят до там е около 2-3 часа, през по-голямата част е по камъни, или по-скоро по натрошени камъни. По-лесен е за качване от връх Вихрен. Хижата е на 2236 м надм в, а върха Полежан - на 2850 м надм в, тоест има около 600 м денивелация. Но си заслужава всяка секунда потене.....


Папаз гьол или Попово езеро - любимо ми е, а оттук се вижда страхотно:


На финала пътят минава по билото - хем малко по-равно и удобно /като не се впечатляваме вече от камъните/, хем се любуваме на дивната красота наоколо.



А вече на върха си просто в небесата, а наоколо докъдето поглед стига величествени пирински върхове, езера, камъни, камъни, камъни......и моя милост, като напълно "изпаднал германец":




Ето и видеото, което криво-ляво успях да снимам  - вятъра е ураганен горе, а и е трудно да вървиш по камъняка и да снимаш, така че не съм снимала от всички страни......Но, все пак:


И обещаната фотосесия на хижа Безбог и езерото - на изгрев, на залез, по всяко време....Абе, много любимо място ми е! Може би защото това е и единствената хижа, в която има човешки условия за спане - самостоятелни стаи със санитарен възел, т.е собствен кенеф, душ, че дори и интернет, хаха....













 After - баир партито, както винаги, беше в кръчмата на Бъндерица. А кратката разходка из Банско, което също много обичам, ме сблъска с ей тази витрина на ресторант, изцяло "декорирана"с мои снимки. За справка:
Рибка на скара, облечена в лозов лист
Нагледала съм се на какви ли не "откраднати"мои снимки и рецепти, с използвани изцяло мои снимки в рибното меню на разни ресторанти, особено по морето....Но да изтипосаш крадени снимки по цялата витрина на входа на заведение....е, малко ми дойде в повече, но...карай да върви, това е валс, както се казва!



На път за хижа Безбог  пренощувахме  в Добринище в РУСКОВЕЦ РЕЗОРТ . Впечатлена съм  от архитектурата, интериорния дизайн, ландшафта наоколо, озеленяването, перфектното изпълнение на всеки детайл, невероятната гледка към Пирин дори от банята, храната, обслужването, минералната вода.... Горещо препоръчвам! И аз бих се върнала там отново....




Нооо, засега ...стягам куфарите и потеглям в друга мечтана посока....




СИЦИЛИАНСКИ КАНОЛИ /Cannoli siciliani /

$
0
0




Каноли - типичният  сицилиански десерт  има арабски корени и в началото е бил сладкиш, сервиран по време на карнавали, като символ на плодородието. Днес, той е емблема не само на сицилианската кулинарна традиция, но и на италианската кухня по цял свят. Името му произлиза от гръцката дума кана - тръстика, и на сицилиански означава "малка тръба". Представлява пържена  в свинска мас /днес традицията не е това което е, и се използва и растително масло за пърженето/ тестена тръбичка, която се пълни с рикота с различни добавки, като сушени плодове, шоколадов чипс, шам-фъстък.



Макар че съм виждала много хора, които са очаровани и страстно пленени от този десерт, канолите не са моя сладкиш. Все си мислех, че ако опитам оригинала в Сицилия, ще ахна и аз....Да, наистина прясно напълнената тръбичка от специална машина-шприц, е изкусително хрупкава и  ароматна, и няма нищо общо с всички други каноли дето съм опитвала из Италия.......но, нищо повече, продължава да не е моят десерт!!


Все пак купих една кутия с готови тръбички, за да приготвям понякога за моите италиански вечери у дома.Тръбичките ги има и по някои италиански магазини в София.




СИЦИЛИАНСКИ КАНОЛИ
/Cannoli siciliani   /

Необходими продукти:
4 готови тръбички за каноли
300 гр.рикота / по възможност от прясната/
150 гр. захар
натрошен шам-фъстък
за аромат - ванилия или  вода от портокалов цвят, или розова вода /моите са с розова вода/

шоколадов чипс, сушени плодове - по желание

Ако искате да си направите и тръбичките в къщи, съвсем пресни - използвайте тази рецепта
Готовите в кутия също са много добри, но всеки знае, че всяко нещо приготвено у дома е най-вкусно!  
!!! А тарикатлъка е тръбичките да се пълнят непосредсдтвено преди поднасяне, за да останат хрупкави. 


С готовите тръбички всичко е много простичко, че дори и забавно....Предварително  оставям в тензух прясната рикота да се отцеди напълно от течността. Разбърквам с шпатула  в купа рикотата със захарта, ароматите, и оставям в хладилник да си чака реда. А когато е време за сервиране - пълня черупките със сместа, като използвам шприц или просто една торбичка с отрязан край. Подреждам в красиви подноси и гарнирам с натрошения шам-фъстък. Понякога ползвам годжи-бери или сушени боровинки за украсата / не харесвам онези захаросани плодове, които обичайно се слагат на канолите/. Може да се ползва и шоколадов чипс, но за моят вкус идва в повече. Но, по вкус и цвет таварищи нет.....както се казва.
Да ви е сладко!




СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика! - част 2 / ETNA, TAORMINA, PIAZZA ARMERINA, CALTAGIRONE, VALLE dei TEMPLI... /

$
0
0
PIAZZA ARMERINA

TAORMINA

SKALA DEI TURCHI

СИЦИЛИЯ  - 
остров на контрастите, 
остров - пресечна точка на много древни цивилизации,
 остров - пренаситен с история, 
остров - богата палитра от препратки към различни кулинарни традиции.
 Остров, в който слънцето свети ослепително, 
остров, в който зеленината и цветята греят с неотразими цветове, 
остров, в който небе и морска шир се сливат в една обща синева, 
остров, в който ароматите изригват от всеки ъгъл.....
И вечната  емблематична песен на Сицилия,
която звучи навсякъде......
Parla piu piano e nessuno sentira,
il nostro amore lo viviamo io e te,
nessuno sa la verita,
neppure il cielo che ci guarda da lassu.
Говори ми по-тихо и никой няма да ни чуе
Само аз и ти изживяваме такава любов.
Никой не знае истината,
дори небето, което ни гледа отгоре.



Малко се позабавих с продължението, затова да ви припомня  първата  част на пътеписа ми за нашето сицилианско пътешествие:
СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика! - част 1, ЧЕФАЛУ, ПАЛЕРМО, МОНРЕАЛЕ, КОРЛЕОНЕ

CALTAGIRONE

ЕТНА
Всеки знае, че това е най-високият действащ вулкан в Европа - около 3323 м надм.в. Той е доста непредсказуем  и общо взето си изригва, когато му е кеф. Въпреки че го прави през няколко години, тази част на острова е най-населена, почвата е най-плодородна /подхранвана често от лавата!/ и изобщо района е много благодатно и живописно място за живеене, въпреки или точно заради вулкана.... Събуждаш се сутрин, поглеждаш през прозореца - от едната страна ти намигва закачливо синьото око на  безкрайното море, от другата страна пък се извисява Етна и подпира на плещите си небесната шир.....ех, романтика, поезия!
Та, за Етна се пътува  по  криволичещ и интересен път, около който са се ширнали маслинови, бадемови, мандаринови, лимонови горички и много лозя чак до 1000 м.надм.в. След тази височина  вече пейзажа е вулканичен и тук-там от черната пръст "изригват"огромни розови цветни туфи . С кола е възможно да се стигне до 1924 м височина, има заведения, магазини, може да се пообиколи района...някои стигат до тук. Ние решихме да продължим - с лифт на цена от 32 евро в двете посоки, до 2500 м. Който иска, срещу същата сума от 32 евра, може да продължи с нещо като бусо-джип и до 2900 м. Там горе се разходихме, до кратера е забранено да се стигне, така че общо взето направо си изгубихме ценно време овъргаляни в черния прахоляк....ама да отхвърлим още една мечта! Щото някои казват, че не видиш ли Етна, все едно не си бил в Сицилия...е, видяхме я!








ТАОРМИНА
Може би най- туристическото селище на острова, накацало каскадно  по склоновете на планината Тауро с изумителен изглед към морския бряг. Някои казват, че било и най-красивото селище на острова, че дори и едно от най-красивите в Европа.......може и така да е! Със сигурност обаче е най-колоритното, с много артистичен дух с романтичен привкус и много древни артефакти. Едно ведро, пъстро и лежерно настроение витае по улиците, отрупани с арт-магазинчета, скъпи бутици, шикозни заведения и много цветя. А и всеки балкон е своеобразна мини-градинка  със свой собствен почерк и чар. Няма как тук да не усетиш и да не се насладиш на туй що италианците наричат благозвучно Dolce Vita. Цените тук обаче са си туристически капан - силно надути, в сравнение с останалата Сицилия. Иначе организацията е перфектна - има чудесен огромен паркинг /Parking Garage Luimbi Taormina - Via Mario e Nicola Caripoli -13.5 евро за 24часа/от който пък има безплатен шатъл до центъра на града за 5 минути.





















Античният гръцко-римски театър, кацнал на хълм, като своеобразен балкон с изглед към Етна и залива Джардини Наксос. Конструкцията от елините е от 3 век пр. Хр., като после е променен и довършен от римляните през 2 век сл.Хр.


















ПИАЦА АРМЕРИНА
Очарователно малко живописно  градче, посещавано главно заради Вила Романа дел  Казале, едно бижу на римската култура. Тя има чудесно запазени  уникални подови мозайки от 3ти век, пресъздаващи еротични сцени от императорската спалня, а също и поредица от ловни сцени, митологични сцени, сцени от селския живот. Много любопитна е мозайката на 10 римски девойки, облечени в оскъдни бански костюми, наречена "момичетата по бикини". Дали това е първият  в света  модел на бански, дали те са спортистки в екип, дали са делифилиращи красавици в конкурс за красота.....това все още е спорен въпрос. Но сигурното е, че вила Казале заслужено е вписана в Световното наследство на ЮНЕСКО.
Построена в рамките на 2ри-4ти век сл.Хр., вилата е обитавана до 12 век, когато вследствие на срутване от съседен връх, тя е затрупана от огромна кална маса, която обаче я запазва непокътната от времето. Чак в края на 19 век тя е открита и започват първите разкопки. А от 50-те години на миналия век е отворена за посещения.



Самото градче е много сладурско. Има  прекрасна барокова катедрала Сантисима Асунта и чудни кръчми.








КАЛТАЖИРОНЕ
Този град има една основна забележителност - магнит за негово Величество Туриста. Уникалното и много красиво стълбище със 142 стъпала, всяко от които е направено с различна ръчно изработена керамика, с използвани стилове от хилядолетната традиция на местното грънчарство. Стълбището е построено 1608 година и води до църквата Санта Мария дел Монте.
Разкошни 142 стъпала, катерейки се търсех две стъпала с еднаква керамика - нямаше...А от двете страни на стълбището са грънчарски работилници - много интересно и супер забавно, магазинчета със страхотно красива керамика.....можех  да си остана тук  с дни!

















АГРИДЖЕНТО И ДОЛИНАТА НА ХРАМОВЕТЕ
В самия глад Агридженто не сме спирали, преценихме че няма нужда, защото забележителноста тук е Долината на храмовете, под егидата на ЮНЕСКО, намираща се близо до града. Всички храмове са обърнати на изток, така че осветените при изгрев слънце златистокаменни дорийски артефакти да блестят, облени в слънчеви лъчи. Едни от най-величествените и добре запазени  културни паметници от Древна Елада.  
Темпио дела Конкордия /Храмът на Хармонията/, изграден около средата на 5ти век пр.Хр., е най-внушителният от всичките храмове в долината. Достигнал е до нас почти в цялостният си вид със 34 външни колони, изправени до една. Най-големият е храмът на Зевс, от който са останали само руините от конструкцията. Има запазени още няколко храма - на Херакъл, Херкулес, Деметра и Юпитер.

АГРИДЖЕНТО








СКАЛА ДЕИ ТУРЧИ
Недалеч от Долината на храмовете се намира бялата перла на Сицилия. Това е едно уникално скално образувание в бели причудливи форми, приличащо на стълба, която свързва два плажа. Плавните извивки на мергелната скала са резултата от хилядолетното плискане на морските вълни, които са успели да изваят това белоснежно произведение на природата.
Ей тук най-сетне полежахме на пясъка, изкъпахме се в морето и айде пак....яхнахме талигата към следващ сицилиански адвенчър.....












И отново, 
служебна и много сърдечна благодарност на нашите приятели -
 за това че тръгват с нас без да им пука къде ги водим, 
че ни уйдисват и на манджаренето, 
 и на drinking-а, 
и на sightseeing-а, 
и на balkoning-а, с чаша в ръка,
и на driving- а,
и на picturing -а
абе на всичките гевезелъци,  дет се вика....!!


Следва едно последно продължение за...
разбира се, за ХРАНАТА в Сицилия!
СКОРО.....

СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика! - част 3, ЗА СИЦИЛИАНСКАТА КУХНЯ, РАЗБИРА СЕ!

$
0
0


Сицилианците непрестанно и неуморно дъвчат - по улици, по паркове, по ресторанти....Може би затова на сицилианската улица има изобилие от сергии и павилиони за храна, редом до китни тратории и шикарни ресторанти...И всичко това -  на изненадващо ниски цени, за радост на дъвчещото множество. Ами, както са го нарекли италианците - DOLCE VITA!



Не знам защо, но храната на острова много често има еротични препратки....Колко трябва да си еротоман, за да видиш в канолите  фалически символ на плодовитоста / под секрет - сега като се загледах, ми.... вярно прилича!/. 
А сладкиша касатада оприличиш на женска гръд, която излъчва потисната еротичност, защото е създадена от монахини за религиозния празник Пасха, тоест по време на пости отвсякъде. 
Ааа, да не забравя и Спагетите ала путанеска, буквално Спагети по курвенски, защото труженичките в Сиракуза ги приготвяли набързо с наличните, типични за острова продукти, за да привличат с ароматите им своите клиенти.



Сицилия е родина не само на паста путанескас доматен сос и аншоа - рецепта ТУК:
СПАГЕТИ СЪС СОС АЛА ПУТАНЕСКА ...... Spaghetti alla puttanesca ,
но също така и на паста Норма с патладжани, и на паста със сардини.
В Сицилия се отглеждат бадеми и шам-фъстъкс много високо качество, цитруси, опунция - плодът на кактуса, кедрови ядки, каперси, маслини и зехтин, разнообразни плодове и зеленчуци, много животни, от които се произвеждат вкусни колбаси и ароматни сирена.
Арабското влияние в кухнята е застъпено най-вече с кускусът, който се приготвя по целия остров в комбинация с месо, риба, зеленчуци.



Обожавам сицилианските червени портокали, които  се сервират дори на салата със сол, зехтин и пипер.
Сицилианско вино, чудесно и на много прилични цени,  се постарахме да опитаме възможно в най-големи количества, но гордостта им е сладкото и скъпо  вино Марсала.



Разбира се, риба и морски даровеима в изобилие, пресни, пресни....направо мърдат в чинията. Сицилия се плиска от три морета и на всяко има различен улов -  риба меч, петметрови дългопери риби тон, пясъчен морски костур, риба трион,морска каракуда, риба зъбари още мнооого видове....Тук се влюбих в рибата меч, не че не съм яла по други места, но тук хапнах наистина превъзходно приготвени стекове от меч. В района на Чефалу се лови главно риба меч, тя като е супер прясна, само хвърляш на скарата и поливаш обилно с лимон, зехтин, подправки.....простичко и адски вкусно! Ядохме риба меч и маринована, и като карпачо, а също и на кюфтета, вътре с плънка.







Спукахме се да ядем Zuppa di Cozze, или Миди по сицилиански с доматен сос, уникално вкусно и трепач-мезе за леденото сицилианско пивко вино. Вече правих и в къщи нееднократно, ето рецептата:
ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос по сицилиански тертип


А това са типичните за острова храни - етикет на сицилианската кухня по цял свят:
АРАНЧИНИ - пържени оризови "портокалчета", с различна плънка в средата, наподобяващи по форма и цвят  портокали, откъдето идва и името им:


КАПОНАТА  - задушени зеленчуци, основно патладжан, в гърне. Различните зеленчуци се приготвят поотделно и се смесват при поднасяне на масата с маслини, аншоа,каперси, кедрови ядки.


КАСАТА -  калорийната бомба от пандишпан, която сицилианците оприличават на женска гръд. В нея има рикота, захаросани плодове, ядки, бадемов марципан, шам-фъстък и за капак и чипс от шоколад. Разкошна е, но повече от една лъжица не мога да изям, прекалено е сладка за моя вкус.



КАНОЛИ   фалическия символ на плодородието - емблема на Сицилия по цял свят! Канолите представляват пържени тестени тръбички, пълнени с млечен крем, обогатени с шам-фъстък, захаросани плодове, шоколад. По тези места се пълнят на място при поръчката от специална машина, която бълва млечен крем. Това позволява на пържената тръбичка да се запази силно хрупкава и изкусителна. Въпреки това обаче, това не е моят десерт......



Рецептата, по която аз ги правя в къщи - тук:


Едно нещо видяхме обаче за сефте  и много ни изуми - в Сицилия  ядат масово  сандвичи със сладолед. Деца и възрастни лапат хляб и сладолед и им пукат ушите от кеф....ние така и не  опитахме. На някои места хлебчето е от бриошово тесто, на други си е проста питка.....ами и това сигурно е част от долче вита....!! Сицилианците до ден днешен си оспорват "бащинството"на сладоледа с други райони, но е неоспорим факт, че още от древността сицилианските монаси трупали в пещерите цели късове лед от Етна и така  произвеждали шербет с плодове и сняг от Етна, после му прибавили млечна компонента и ето  как се  родил сладоледа, според тях -  точно по сицилианските земи. Макар че много региони в Италия си приписват "раждането"на леденото изкушение, много историци поддържат  теорията на сицилианските монаси,  защото те не само са използвали лед от Етна за кулинарни цели, но и са го продавали из цяла Италия. А  в онези времена ледът е бил най-важната и недостъпна съставка на сладоледа. 
Айдееее, отплеснах се...ама както знаете, за храна мога да разказвам 1001 нощи....



Сицилия е известна и с шоколадите си, произвеждани в град Модика,  от висококачествено 100% какао, обработено на ниска температура, като дори и  захарта не се преработва топлинно, та хрупка много нежно и приятно в шоколада. Скъп е, но си струва цената. Има десетки видове с различни необичайни добавки - ядки, плодове, люти чушки, дори с нещо като канабис. Най-сицилианският и необичаен обаче е шоколадът с прибавена морска сол от Трапани. А най-квалитетни са органик шоколадите на фабрика SABADI,които могат да се намерят и тук понякога в италианските магазини.


Всички пътеписи  за Сицилия прочетете ТУК:



Ами с това сагата Сицилия приключва....
чакам да ме осени муза и да разкажа за невероятно невероятното ми приключение в Мароко....!!



ПАЛАМУД В ПЕРГАМЕНТ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

$
0
0


Тази година нашенското море ври и кипи от паламуд, така че си отядохме на риба в различните й вариации - печен, задушен, маринован.....
Ето и моето предложение за наближаващият Никулден....

ПАЛАМУД В ПЕРГАМЕНТ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

Необходими продукти:
1 паламуд
половин тиквичка
1 гл.лук
1 пащърнак, малък
1 домат
5-6 скилидки чесън
сушен дивесил
сушен естрагон
2 даф.листа
сол
зехтин
пресни копър и магданоз, за сервиране
хартия за печене

при сервиране, по желание:
броколи и карфиол, сварени на пара
сос тартар - половин кофичка кис.мляко, 4 стерилизирани краставички от буркан, лимон и сол на вкус, копър


Паламудът изчиствам и измивам много добре. Нарязвам го на шайби върху хартия за печене, около два пръста дебели. Поставям заедно с хартията в съд за печене.
Тиквичката, пащърнака, лука и домата нарязвам на тънки шайби. Подреждам по едно парче от всеки зеленчук между шайбите риба. Слагам тук-там и скилидки чесън и дафиновите листа.
Посолявам на вкус, поливам обилно със зехтин, поръсвам със сухите подправки.
Завивам рибата като един голям бонбон, а където е необходимо затварям хартията с клечка за зъби.


 Пека в предварително загрята фурна около 30 минути.
Сервирам в подходящо плато направо с хартията, но  леко разтворена, като наоколо нареждам сварените на пара броколи и карфиол. Поръсвам щедро със ситно нарязаните пресни магданоз и копър.
Много е подходящ и сос Тартар, направен от кисело мляко, лимон, сол и кисели краставички. Но той вече променя напълно  паламуда, не се усеща много вкуса на морето. Но....на вкус и цвет таварищи нет, както казват братушките.
Да ви е сладко и весел празник!


МАРИНОВАН ПАЛАМУД по рецепта на браТчеда

$
0
0




Лято, консервирано в буркан - 
ред риба, 
ред слънце,
ред бъбриви вълни,
ред крясък на гларуси,
ред пясък в обувките......
Истинско  великолепие,
 обилно полято със солен аромат на море! 
Отваряш само бутилка ледено бяло вино и...си там!



Тази есен, по думите на созополските рибари, морето ври и кипи от паламуд и чернокоп,  и толкова богат улов не е имало от години. 
Напълнихме и ние един леген с риба, а браТчеда ме научи как да я мариновам. А на моят братовчед, който е невероятен кулинар, чревоугодник и почитател на хубавите, весели, пивки  и вкусни неща от живота, може да му се доверя безприкословно - той ги разбира тия работи! Най-големият майстор на катмите, на всякакви тънки мезета и глезотии за ценители, а наскоро, по моя молба, със съпругата му възродиха  и една автентична и невероятно уникална баница от нашият роден край! За което им благодаря от сърце, и дай боже някой ден да успея да я направя и да ви споделя и рецептата.
Аз освен паламуд, мариновах и чернокоп по тази рецепта. И двата вида рибоци станаха страхотни - месцето се топи в устата, солта е балансирана, с едва доловим възкиселичък вкус, а както ме увери и братовчеда - рибата изобщо не е мазна, защото по някаква странна за мен причина, не поема от олиото, с което е залята. Освен че е бързо, лесно, вкусно хапване по всяко време на деня, тази рибка е и чудно мезе за всякакви напитки - узо, водка, вино, бира.....


МАРИНОВАН ПАЛАМУД
по рецепта на браТчеда

Необходими продукти:
цял паламуд непочистен
морска сол
оцет
голяма кафена чаша олио
2-3 дафинови листа
1-2 зърна бахар
2-3 зърна черен пипер
щипка люспи лют червен  пипер/ по желание/



Паламуда режа на шайби от около 2 см, но без да е почистен - така, заедно с вътрешностите. После е много по-лесно почистването....вземам всяка шайба и почиствам вътрешностите, но запазвам кръглата форма, така месото се държи по-добре и не се разпада при мариноването. Много хубаво измивам от кръвта. Нареждам в купа с капак и заливам със солен разтвор / когато яйцето се покаже над водата с големина на 5 стотинки, значи разтвора е достатъчно солен/. Затварям и прибирам в хладилника. След едно денонощие изхвърлям този разтвор и заливам с нов. Стои още едно денонощие в хладилник. Значи - 48 часа рибата кисне в солен разтвор, като по този начин се отделя цялата кръв от нея.
Изваждам шайбите риба, измивам ги и  ги заливам с оцетен разтвор, направен от равни части вода и винен оцет. Още 8 часа в хладилник с оцетен разтвор! Точно на 8я час махам рибата от разтвора.


Предварително съм загряла олио в тенджерка, щом хапка хляб започва да цвърчи, махам от огъня и оставям да изстине напълно. Подреждам рибата в стъклен буркан, като между шайбите слагам подправките. Заливам до горе с напълно изстиналото олио, затварям и прибирам в хладилника. След 10 дни рибата  е готова за консумация.
По същият начин мариновам  чернокоп или сафрид, предварително почистен от глави и вътрешности.
При сервиране само добавям нарязан червен лук и пресен копър, по желание и лимон. И мятам върху препечена филийка, обилно намазана с масло....Пълня чашите и....ей живот, здравей, здравей!
И благодарско на браТчеда, който живее в Бургас, с морето и неговите трудови хора!
Да ви е сладко!



Моето ноемврийско море.....











Viewing all 300 articles
Browse latest View live