ШПРИЦ /Spritz/ -
коктейл пенлив, бъбрив, искрящ и газиран,
като палавият живот във Венеция...... .
Защото този коктейл е "роден" във Венеция, във времето когато тя е била част от Австрийската империя. Легендата разказва, че на австрийските войници им идвало малко нанагорно да сърбат бяло вино по цял ден, като италианците, и затова започнали да го разреждат с газирана вода. После се стигнало до прибавянето и на портокалов ликьор за вкус, и така се родил емблематичния за Северна Италия коктейл.
Макар че има различни разновидности, най-популярен си остава шприцът на основата на портокалов ликьор Аперол, пенливо сухо вино Просеко /или шампанско/ и газирана вода. Виждала съм, че на някои места го правят с нормално бяло вино, само да е сухо. Aperol е италиански аперитив, произвеждан от дружеството Barbieri от 1919 г. насам, със седалище в Падуа. Съставките му са горчив портокал, тинтява, ревен, и хинин. Шприц се прави и с Campari bitter, Cynar, Martini или Select. Но...класиката си е с Аперол.
Ето и нещо, като рецепта:
3 части Просеко
2 части Аперол
1 част газирана вода или на вкус
лед
резен портокал
В чаша, която може да бъде водна или винена, се слагат 2-3 бучки лед. После се изсипва в този ред ликьора, пенливото вино и накрая газираната вода. Сервира се с резенче портокал. Обичайно, тъй като е аперитив, който да ни настрои за предстоящото хапване, се поднася и с леки закуски- брускети, хапки или най-често чипс. У дома - гризини с прошуто ди Парма:
И понеже стана въпрос заВенеция, я да пусна и малко снимчици с невероятните сгради по Гранд канале, та може някои от вас с по-развинтено въображение, направо да се почувства на Италианска земя..или по-скоро по Италианска вода, на кой както му харесва!
Пък и отдавна ви бях обещала тази разходка, затова курдисвайте се в гондолите........
Особено място е Венеция -
с тази вода, която непрекъснато променя цвета си и проблясва
в синьо и сиво-черно,
в синьо и сиво-черно,
в резедаво и мораво,
и която като че ли нашепва истории....
и която като че ли нашепва истории....
Нарекох в предишната си публикация
ВЕНЕЦИЯ - световна работилница за романтика.../прочетете тук/
но тя е и град на изпепеляващи любови и еднодневни връзки,
град на греха и порока, град на илюзии, блянове и демони,
град на грандиозно величие и падение,
град на отражения и огледала,
град на маски и химери,
град на камбани, площади и гълъби!
Град, който трудно може да се разкаже и който всеки трябва да почувства по своему!
Град, в който всеки трябва да открие сам своята Венеция!
Да се изгубим в крехките лабиринти от канали и мостчета на Венеция -
за нас със съпруга ми, това бе най-очарователното преживяване....
Случваше ни се често и всеки път, лутайки се,
откривахме някоя невероятна Венецианска потайност....
този "надменен" град показва само своята прелест за туристите!
този "надменен" град показва само своята прелест за туристите!
И затова зарязахме картите и просто се отдадохме на случайността.....
в копнеж към неизвестното!
Може би една от най-интересните публични сгради за мен беше Дворецът на дожите - ето го отвън:
и вътре:
Площад Сан Марко с базиликата Св.Марко, едно истинско бижу.....
"Нереална, фантастична, тържествена, напълно невероятна" -Чарлс Дикенс
Тези невероятни сгради по Гранд канале, са си нещо като парад на Италианската архитектура в разнообразните й стилове - византийски, ренесансов, барок, готика, ар-нуво. Често сградите биват шикозна смесица от стилове, но във Венецианската лагуна всичко е позволено.....
Ей в това заведение точно срещу моста Риалто, на самия канал, изпихме с благоверния първия си Шприц от голямото Венецианско наливане с този коктейл:
Музеят Гугенхайм - освен изкуство, тук има и ма-а-алко зеленинка, иначе рядко явление ....
Срещат се и доста чудатости, всъщност самата Венеция за мен си е една ненадмината чудатост....:
Изгубвайки се за пореден път, попаднахме на площад с величествена сграда и решихме, че трябва да влезем и в нея-оказа се обаче, че това е огромната градска болница...Поредната странност - болните ги карат тук с линейка-гондола, ето като тази:
Тук хората живеели до дълбоки старини, но все пак...срещу болницата се намира островът Сен Мишел, който пък е Венецианското гробище. Минахме покрай него с корабче, има си специални траурни гондоли и път, по който минават процесиите, и статуи на светци още във водата пред входа за острова....Абе, да ви кажа - за човек, като мен, сраснал се със сушата, всичко това беше невероятно странно и интересно, и необичайно.... Оказа се, че имат и остров-кучешки приют! / бате Бойко да се замисли сериозно дали да не сложи още една отрязана лента в колекцията си, ама пусто не ни се намират хартисали островчета.../. А тук си имат и цял остров-психиатрична клиника...Имат си остров, на който се отглеждат най-вкусните плодове и зеленчуци..Остров със старчески дом.....сигурно хич няма да е лошо! И по-големите и известните :
*остров Мурано- на стъклото:
*остров Лидо - на плажовете и филмовите звезди...
Дал бог 120 острови, да се чудят как да ги употребяват по предназначение.......
Този пък е островът Сан Джорджо Маджоре, който се намира точно срещу площада Сан Марко. Тук царствено се извисява църквата Св.Георги Големи - един от най-великите шедьоври на емблематичния архитект Андреа Паладио:
